аз живея в Испания и тук родителите правят всичко възможно да интегрират децата си,не съм запозната с болестта ,но от това което виждам явно има по-леки и по-тежки случаи.Живея в едно малко селце и децата които виждам с тази болест са 2.Едното идва на басейна с майка си с едно електрическо колело,после му обуват едни обувки да не се хлъзга и само влиза,другото е в количка,но родителите му са постоянно навън говорят му,говорим и ние..може би и родителите така се чувстват по-добре..не знам.

Радвам се да отговоря. Не съм стояла затворена,в топлите месеци го разхождах всяка вечер след работа години наред.Просто,не по този начин, се живее в България.И не можеш да си с другите дечица,те го имитират,то иска да играе,те се дърпат,затова се нагаждаш-както ти диктуват обстоятелствата.Сега живея с нея в Италия.Нещата са коренно различни.Затова предпочитам заради нея да остана за винаги тук Благодаря ти за доброто сърце. Димка

видях дете със синдром на Даун,наведох се към него да му се порадвам,а родителите го издърпаха и ме погледнаха лошо.Не се обидих,разбрах че са препатили от хорската глупост,която в скъпата татковина прелива.