да не коментирам написаното. Госпожо,знаете ли колко форми на ДЦП има. Имам внук на 7 год ,който по лекарска грешка се роди с това заболяване. За какво посоянство и за н
овите обувки ми говорите,когато има деца,които са неподвижни трупове. Всеки гледа,това,което го заобикаля,но не призовавайте хората да правят неща ,които за Вас са "постоянство", а за тях доживотна орисия. Не са на "ти" с постоянството.

Има толкова вида ДЦП колкото са болните от нея,няма двама боли еднакви .Вашият внук е на 7 години ,мойта дъщеря е на пет пъти по седем и още шест месеца.При нас е също лекарска грешка,вадиха я от мен шест часа с форцепс и вакум, и като не и чуваха тоновете, благоволиха да ми направят секцио.От голямо мотаене, вместо да я сложат веднага в кувьоз, я забравили в куфарчео, с което трябвало да я пренесат до там,та цяла нощ за капак прекарала там.Била съм в безсъзнание след операцията,научих го после.Говоря за обувки,защото и направихме ортопедични обувки и тя с тях наистина ходи и може да стои права.
В дневният център,който посещава,младежите са със различна степен на увреждане.Има брат и сестра,които приказват,но са на инвалидна количка-не могат въобще да пристъпят.Зная, че е трудно,но какво да се прави,кръстът ни бил такъв.Зная, че вие жалите детето си,не зная дали е на син или дъщера,няма значение.Моите родители по едно време се опитаха да ми дадат ултиматум, да изоставя дъщеря си ,като го подкрепиха с материална придобивка.Оставете решението на родителите,майката и бащата решават.Поне ние, решавахме сами.А болните от ДЦП рядко са деструктивни.С много упражнения постоянство понякога постепенно,понякога скокообразно ,но вървят само напред.Аз я доведох в Италия на 33 години,и я виждам щастлива сетрин когато отива в дневният център и е винаги тъжна,когато се връща.Желая здраве на вас, на внучето ви и на вашите деца-неговите родители
Димка