Преди няколко  дни  висш  служител  заяви , че  трудно  се  намира  работа  за  здрави  младежи-как да се намери  работа и за  увредени.
Преди  много  години, когато  имах  магазин  сме  ходили  за  стока  в  Пловдив.В квартал Столипиново имаше  фабрика  от която купувахме  нишесте  и всякакви  пакетирани  подправки.Имаше цех за олекотени  завивки  и  други  дейности ,към които не сме проявили интерес.Там работеха младежи с увреждания.
В нашият малък град имаше кооперация, в която работеха такива  хора.
Този въпрос не е нов,Щом "Бай Тошо"  го  можеше  ,защо  да не може и сега.В психиатричната клиника в нашият град  , имаше няколко  звена, които работеха на пълни  обороти.Стоката ,се ръзпродаваше,хората търсеха и кюнци,терлици,шивашка продукция....ковчези...защото и те са нужни.
Не съм съгласна, че няма работа за тези младежи,а ако за здравите ,работата е въпрос на избор,за нашите болни  изборът е лукс.За тях е въпрос на живот,Там са единствените им социални контакти.
Бих се радвала,ако някой ме подкрепя в усилията ми да помагам на болните от ДЦП.

Благодаря на всички които са съпричастни.

Желая ви здраве,успех и мъдрост.
Димка
 

той се явява като болногледачка на лицето, към което е прикрепено.
Има и разни парадокси от рода на финансово ограничаване. Често родителите не могат да бъдат социални асистенти на децата си заради факт, че материално семейството е добре. Парадокс - а кой би гледал най-добре детето, ако не неговата майка.

Валя