С церебрална парализа-животът продължава :: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.06.2012 16:42 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ

Автор: dimetria Категория: Други

Прочетен: 566 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.06.2012 16:51

Тъкмо се чудех как,да отклоня всички следващи въпроси на червенокосата,защото,ровенето в душата ми и в миналото бяха върнали с пълна сила страданието и болката,когато чух шепота ѝ в ухото ми....дали искам да се запозная с приятелят ѝ....ТОЙ  много държал да се запознае с мен....
Погледнах към вратата,да не би да е влязъл някой без да съм забелязала...нямаше никой...само ние двете.
Погледнах я ...може да си представите как....а тя ми каза...че ТОЙ през цялото време е с нас....седи ....от другата   ѝ страна....Сега си обясних странните ѝ извъртания по време на разговора.
Не знаех нито какво да отговоря,нито как да се запозная с празното пространство...затова реших да изчакам ...какво ще последва...
Явно аз не бях първата,запознаваща се и те имаха известен опит.
Тя ми прошепна,че ТОЙ е застанал пред мен и трябва да стана права и да протегна ръка нагоре,защото ТОЙ е много висок.Колко му е... станах,протегнах ръка както си му е ред като я вдигнах доста нагоре,следвайки инструкцията.
Това,което усетих бе-че ръката ми се движи в малко по- плътно пространство от обикновенното,малко по- топло и с леко вибриране.Мисълта,която светкавично мина през мозъка ми беше,че ръката ми,преминавайки през тялото му,може би му причинява болка.Но някакво дяволче в мен ме накара да се усмня и да повторя опита за ...запознанство...за да се уверя във възприятията си.
Смъкнах ръка и отниво пак я вдигнах, доста по- бавно и по- изправена напред,като си поставих за цел да разбера дали по цялата дължина на ръката ще имам различните от обикновено усещания... мислех си да преценя колко е дебел....обема му на ширина...
След двадесет и две години се чудя на самообладанието което проявих в този момент....
Част от дланта и пръстите ми останаха извън трептенето,но после го почуствах отново ,явно в този момент..ТОЙ бе  ....хванал...ръката ми...
Попитах с поглед дали всичко е наред,получих утвърдително кимване и седнах.

Започнах да се претиснявам,да не закъснея,аз отговарях за групата..така и не видях тази докторка,нито пациента,преди мен....нито усетих  някакво движение от към кабинета.
Размърдах се претиснена... Моята нова позната,не ме оставяше на мира.
Свършвам до тук,като ви благодаря ,че посетихте моят блог.Препрочитайки го ми става малко смешно.....инженерска му работа...тръгнах да измервам извънземния....ама всеки с професията си...
С обич!
Димка