Разгледах  един път картините,получих за различните видове определени обяснения,но не ми се искаше да ги пущам,бяха така неочаквано красиви,нещо невиждано,недокосвано,несънувано...изпълнени с добра енергия,вълнуващи и  неподправени...идващи от друг свят,Помолих жената да ми разреши да ги разгледам отново,и някак без да искам,я почувствах много близка,и  започнах да ѝ задавам от упор бързи и малко нахални въпроси,а възпитанието ми ми диктуваше да спра,но не можех да млъкна....Питах я за нея самата,за живота ѝ,....Типична  ....Мара Подробната....каквато никога ...нито до тогава...нито след това ми се е случвало да бъда.
Тя не се разсърди,даже напротив..Без да дочака  всички скорострелни въпроси,ми разказа шепнешком цялата си простичка и вдъхновяваща човешка история.
Аз разгръщах картините,а тя ми шепнеше на ухото,не в панелката,....някъде в космоса...Не могла да се изучи,омъжила се млада,родил ѝ се син,работила цял живот по тютюневи фабрики,с вечният прах и никотинов катран.Била с крехко здраве,остаряла преждевременно.Мъжът ѝ се споминал млад,тя едва успяла да изучи и ожени синът си.Едва дочакала пенсия,и тръгнала по болници и санаториуми да лекува болните си дробове-да се закрепи някак си ... и когато била най-отчаяна и обезверена ,срещнала НЕГО.Не си спомням дали ми каза как  е станало това,...но от като живеели...ЗАЕДНО...всичко се променило.Той и казал,какво да яде,накарал я да спре всички лекарства,....които били повече вредни от колкото лековити.....накарал я да боядиса  побелелите си коси  - червени  влюбил се в нея и тя в него и били много щастливи....Започнала видимо да се променя и подмладява....от болестите ѝ не останала и следа....Чувствам се млада,влюбена,пълна с енергия.Вярно си беше,Явно беше,че е с двадесетина години по голяма от мен,но едва ли някои би казал,че не сме връстнички.Аз тогава бях на четиридесет.
Благодаря на всички мои читатели!
Желая ви много обич и сполука
Димка