С церебрална парализа-животът продължава :: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА РАЗКАЗВАНЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.06.2012 10:47 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА РАЗКАЗВАНЕ

Автор: dimetria Категория: Други

Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.06.2012 19:49

Да в този ден,ми беше съдено да видя невероятни неща.Моята нова позната ми шепнеше на ухото,аз прелиствах прекрасните картини,от време на време вдигах поглед към нея и понеже беше съвсем близо,ясно виждах красивите ѝ зелени очи,чистата свежа кожа,и здравият руменец на скулите ѝ.Тъкмо в момента ми шепнеше,че преди това била,като изсъхнал тютюнев лист.От време на време се обръщаше на другата страна,както обикновенно правим,когато сме заети,но искаме да докажем на този,който е с нас внимание.През това време се позвъни и дойдоха нови посетители.Явно се познаваха с червенокосата,защото се поздравиха и от своите си чанти извадиха подобни папки с рисунки и почнаха да коментират нещо.За няколко минути успях да остана сама със себе си и да поема дъх. Започнах да се притеснявам,че няма да успея да се срещна с докторката и почти се примирих,От шепота около мен разбрах,че това място е сборен пункт на тези,които живеят или контактуват с ИЗВЪНЗЕМНИ С ТРИ ОЧИ.Имаха си своите термини ,понятия,проблеми.Нещо разискваха,като явно в дискусията взимаха участие и по-вече извънземни....КОИТО БЯХА ВЛЕЗЛИ С НОВИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ..
В това време,от към кабинета се чу някакво раздвижване,неразбран говор,шум,трополене..Наострих всичките си сетива,напрегната ,с определено безпокойство.Това беше знак за присъстващте да станат и като дръпнаха и мен,се намерих зад ъгъла,пред кабинета,чиято врата беше отворена до край.За част от секундата отново си дадох сметка,че единственият чужд човек бях аз....те си
бяха много близки,като семейство. Знаеха какво предстои да се случи и искаха да присъствуват.Успях с един поглед да разгледам кабинета и самата ДОКТОРКА...Понеже блокът си беше панелка,нямаше изненади, в кухнята...кабинет..имаше най- обикновена мушамена лекарска кушетка , два стола ...от преди девети... и малко желязно писалище,като във всеки кабинет или амбулатория.ДОКТОРКАТА беше около петдесетте ,с бяла престилка,обикновена,кестенява жена,с нищо незапомняща се.И тогава и сега си мисля,че не беше медицинско лице,Може би контактуваше с извънземните...п од тяхно влияние провеждаше някакви сеанси или лечение,но определено нямаше погледа,присъствието излъчването на доктор.На кушетката лежеше мъж,абсолютно
парализиран.На стол до главата му,беше седнала жена,вероятно съпругата му,
а зад писалището докторкатата.Не се виждаше никой друг....но аз вече си имах едно на ум и само си помислих....колко ли сме общо скупчени тук....Болният и придружителката му бяха по скоро около шесдесетте , трудови хора от околните села. Спирам,като веднага продължавам в друг постинг.
Благодаря,че бяхте с мен!
Обичам ви!
Димка

Нагоре