Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 11:52 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ ПРЕД ОЧИТЕ МИ
Автор: dimetria Категория: Други   
Прочетен: 683 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.06.2012 14:57


Да в предният постинг малко сбърках,бяхме трима,които търсехме помощ аз и двойката в кабинета.Както си бяхме пред кабинета,докторката се надигна от стола,наведе се напред някак се вцепени и започна да говори на парализирания.Гласът ѝ беше странен,метален,говорът насечен....както озвучават роботите по филмите.Фактически,тя изричаше команди и парализираният,който до момента лежеше вцепенен ги изпълняваше под изуменият поглед на съпругата си.В момента си бяха разменили ролите.Аз,която се чувствах единствена обикновена като тях,направих крачка на вътре и я побутнах,да го крепи да не падне,с което я извадих от вцепенението...съвзе се жената...
Между временно докторката с роботския си глас продължи да дава команди,човекът се надигна,седна,изправи се,направи две крачки...колкото позволяваше мястото,после две крачки назад,отново седна,легна,и отново зае парализираната си поза.През това време докторката млъкна,седна,изражението на лицето и прие нормален вид и с нормалният си глас ни попита дали сме видели....какво се е случило.Всички кимахме утвърдително,а жената на парализирания плачеше.И понеже си бяха близки...докторката каза,че ..“Той“ се забавил и сеансът започнал по късно..“Той“ разбира се -не се виждаше,но през мен като че ли мина нещо вибриращо...и аз си помислих,че отива в коридора да се срещне със  СЪНАРОДНИЦИТЕ  СИ.
Чух докторката да обяснява на жената  да не се претиснява,ще направят днес още един сеанс и тогава  ще се обадят да дойдат близките им да ги приберат.Отивайки към мястото си в коридора,чух,да ѝ обещава ,че човекът ще се оправи.Седнах,като бързо пресмятах,дали да се измъкна веднага,и ще стане ли незабелязано....Другите се бяха скупчили и обсъждаха нещо оживено....но явно отново в разнороден състав,защото от време на време поглеждаха в различни части на празното пространство.
Реших веднага да се измъкна и с един скок се намерих до вратата......но....
Благодаря ,че бяхте с мен
Обичам ви!.
Димка




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 435308
Постинги: 454
Коментари: 133
Гласове: 292
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031