Постинг
07.07.2012 13:03 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОБРА СЪБОТА
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2012 18:03
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.07.2012 18:03
Добра събота и приятна почивка мили сънародници,където и да сте,на море или планина,в градината,до казана с консерви,важното е да сте с добро здраве и усмивка.
Работата никога не свършва,но нали с това да умеем да работим,ние човеците се различаваме от останалите божи твари.
Залисани около нашите ангели в земни тела,ние семействата с болни от детска церебрална парализа,като че ли трудно се адаптираме към веселие,„разпускане“приятелски компании,задушевни вечери с песни,танци и веселба.Но тръбва да отворим сърцата си.Ако не в тези чудесни летни месеци ,кога?
А сега и прането съхне бързо,яде се лека храна,има всякакви плодове,....време за истинска почивка на цялото семейство.
Отново бих искала да се върна към предишният постинг.Напоследък разсъждавам по въпроса за равновесието .Няколко пъти превъртях лентата на живота ,моят и на най-близките ми ...и изводът е,че нищо в този свят не е случайно.Всички хора които срещаме,трудностите и радостите ,които ни предоставя съдбата,са низ от уроци,които трябва да научим .Низ от възможности,които трябва да използуваме или игнорираме,за да се движим напред.
Простичко-родени сме със свободна воля!!!!!
Другото ми послание към моите читатели днес е - всичко ,което ви предстои е във вашето мислене,във вашите мечти и трябва само да го изковете с ръцете си.
Нашите болни,са нашето изпитание и най- големият урок по човечност,който трябва да научим,и да предадем на останалият свят.
И отново подчертавам,на нас съдбата ни праща чудесни хора,които ни помагат.Трябва само да ги разпознаваме и да приемем помоща им.
Благодаря,че бяхте с мен в усмихнатия юли,когато аз очаквам,моето семейство да се събере в пълен състав,след толкова години на раздяла.
С обич!
Димка
Работата никога не свършва,но нали с това да умеем да работим,ние човеците се различаваме от останалите божи твари.
Залисани около нашите ангели в земни тела,ние семействата с болни от детска церебрална парализа,като че ли трудно се адаптираме към веселие,„разпускане“приятелски компании,задушевни вечери с песни,танци и веселба.Но тръбва да отворим сърцата си.Ако не в тези чудесни летни месеци ,кога?
А сега и прането съхне бързо,яде се лека храна,има всякакви плодове,....време за истинска почивка на цялото семейство.
Отново бих искала да се върна към предишният постинг.Напоследък разсъждавам по въпроса за равновесието .Няколко пъти превъртях лентата на живота ,моят и на най-близките ми ...и изводът е,че нищо в този свят не е случайно.Всички хора които срещаме,трудностите и радостите ,които ни предоставя съдбата,са низ от уроци,които трябва да научим .Низ от възможности,които трябва да използуваме или игнорираме,за да се движим напред.
Простичко-родени сме със свободна воля!!!!!
Другото ми послание към моите читатели днес е - всичко ,което ви предстои е във вашето мислене,във вашите мечти и трябва само да го изковете с ръцете си.
Нашите болни,са нашето изпитание и най- големият урок по човечност,който трябва да научим,и да предадем на останалият свят.
И отново подчертавам,на нас съдбата ни праща чудесни хора,които ни помагат.Трябва само да ги разпознаваме и да приемем помоща им.
Благодаря,че бяхте с мен в усмихнатия юли,когато аз очаквам,моето семейство да се събере в пълен състав,след толкова години на раздяла.
С обич!
Димка
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
