Постинг
29.07.2012 20:49 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕДЕЛЯТА ПРЕВАЛЯ
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2012 20:54
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.07.2012 20:54
Добър вечер в ранната неделна вечер.То си е време за разходка,но е още горещо,затова реших да напиша това,върху което умувам днес.
Още за общуването с нашите деца,братя и сестри,болни от Детска церебрална парализа.
Става дума за това,че несигурни в движенията си,за това,че не успяват да се справят сами с неща,които за нас са нещо обикновено,те живеят винаги с определен страх,или може би стрес.Това им пречи,и не могат да вършат нищо спокойно.Като прибавим силната чувствителност и ранимост-картинката се изкривява допълнително.
Как постъпвам аз?
Внимавам да не реагирам уплашено,когато нещо пада,разлива,чупи, да извикам, да правя резки движения,защото писъкът и чувството за вина,на часа продължават в плачове,които се чуват от ...километър...горките комшии...
Започвам да обеснявам с най -спокойният тон който намеря,че така не се прави ...а ето така..Когато хване нещо се опитвам най- подробно да разкажа за какво служи и как се използува.
Когато предстои миене,къпане,ядене,преобличане,отиване в дневният център,всичко бива разказано предварително-действие по действие.Когато започнем това,отново го повтарям,този път с въпросна форма,....сега сещаш ли се какво следва,хайде да го изпълним,после друго...и така докато приключим.
Тя има чудесна памет,проблемът е по- скоро да координираме движенията,и да избягваме страха от това,че те ѝ пречат да върши нещата нормално...да се чувства по -сигурна в себе си.
При нас е така.При вас,може би е по леко,радвам се ако е така?
Спирам до тук,за да не утежнявам постинга.
С обич и желание да помогна!
Димка
Още за общуването с нашите деца,братя и сестри,болни от Детска церебрална парализа.
Става дума за това,че несигурни в движенията си,за това,че не успяват да се справят сами с неща,които за нас са нещо обикновено,те живеят винаги с определен страх,или може би стрес.Това им пречи,и не могат да вършат нищо спокойно.Като прибавим силната чувствителност и ранимост-картинката се изкривява допълнително.
Как постъпвам аз?
Внимавам да не реагирам уплашено,когато нещо пада,разлива,чупи, да извикам, да правя резки движения,защото писъкът и чувството за вина,на часа продължават в плачове,които се чуват от ...километър...горките комшии...
Започвам да обеснявам с най -спокойният тон който намеря,че така не се прави ...а ето така..Когато хване нещо се опитвам най- подробно да разкажа за какво служи и как се използува.
Когато предстои миене,къпане,ядене,преобличане,отиване в дневният център,всичко бива разказано предварително-действие по действие.Когато започнем това,отново го повтарям,този път с въпросна форма,....сега сещаш ли се какво следва,хайде да го изпълним,после друго...и така докато приключим.
Тя има чудесна памет,проблемът е по- скоро да координираме движенията,и да избягваме страха от това,че те ѝ пречат да върши нещата нормално...да се чувства по -сигурна в себе си.
При нас е така.При вас,може би е по леко,радвам се ако е така?
Спирам до тук,за да не утежнявам постинга.
С обич и желание да помогна!
Димка
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТАКЪВ ДЕН
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ...
В очакване на "пясъка от Сахара&quo...
Коментари - "Визия за България"...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Коментари - "Визия за България"...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари