Този постинг посвещавам на пътуването.В семействата с болнен от Детска церебрална парализа,нещата се случват  различно.Даже едно пътуване,което за останалите е развлечение,за нас е проблем.Искам да споделя с моите  читатели, да им помогна да избегнат излишно напрежение.

Пътуването подготвяме дни преди събитието,като се стараем,да не вижда нашият болен суетенето-да не се изнервя от очакването.
За него се взема повече багаж,памперси ,мокри кърпички,кърпи ,няколко шишета с вода за измиване по пътя.
В колата задължително чаша -пласмасова и вода близо до вас.
Колата постлана с найлони,чаршафи и няколко броя кърпи за изтриване-ако повръща-както е в нашият случай.
Инвалидната количка с напомпени гуми в последният момент и за всеки случай помпа  в колата..
В купето  няколко любими играчки или предмети,които помагат на болния да се чувства в нормалната си среда
 Стараете се колкото е възможно по-късно да му кажете за предстоящото събитие,с различни уговорки...колко ще продължи,как трябва да се държи,колко е важно това за него,колко нови неща ще види.....все в този дух положителни нагласи.
На път се случват  разни неща..объркване,задръстване,престои,спречквания в колата заради скоростта,изпреварването,горещината...всички го знаем и го приемаме за нормално.Само не и нашите болни,за които всяко от тези нормални неща е повод за превъзбуда,тъга,дори агресия.
Това,което не можем да предвидим и не зависи от нас е неизбежно.
В наша власт е ние родителите  да сме спокойни,да не си правим излишни  забележки,да демонстрираме   сигурност и спокойствие.
Ако на път ви се наложи да ги миете,да сменяте памперс,да ги преобличате,колкото и неудобно да е като пространство...правете го в колата.Противното решение би довело до още по- големи неудобства.
Това съм установила от моят дългогодишен опит.
Този постинг би помогнал и на пътуване на семейство с малко дете,почти същото е,само дето по -малките им размери ви помагат при обслужването в колата.
Сега с памперсите е лесно.
В далечните години носех с мен лиген и сапун.Перях по пътя и сушах на задното стъкло  на Вартбурга....Зная,че младите няма да повярват-тяхна си работа.

С много обич и грижа за вас!
Димка