Моят блог е адресиран към семействата в които има болен от Детска церебрална парализа и към самите болни. Бих искала да го четат лекари , работници в домове ,в които са настанени такива деца и младежи , към рехабилитаторите и медицинският персонал , който обслужва тези болни . Също роднините и приятелите на болните и техните семейства, с една дума , всички, които са съпричастни в известна степен към проблема. Нашите болни имат съдбата да даряват обич и положителна енергия около себе си, но също така, изпитват огромно желание да общуват и да бъдат уважавани , респектирани и обичани . Това е основна тяхна духовна характеристика. Писала съм го много пъти в предишни постове. Искам да акцентирам , че тази тяхна особеност е опорната точка , от която трябва да се работи с тях. Изпитвала съм го хиляди пъти в тридесет и седем годишният живот на дъщеря ми. Разбирам , че всички имаме нужда от уважение, обич , и респект , да така е , но при тях е нещо , което приемат за даденост 100%. Ние, здравите , можем да си кажем...-като не ме уважава... много му здраве ... или даже някой, по- твърд израз. Те обаче, са програмирани по- различно и приемат тези неща едва ли не като катастрофа. За успешна работа с тях, за напредване ,физическо или духовно , трябва да знаят, да са сигурни в положителното или да кажем даже преференциално отношение към тях. в противен случай, всички опити за положителни промени пропадат и се върви към деградация. Когато трябва да научат нещо ново , да се въведе някакво лечение , нови медикаменти, нов уред за раздвижване и всичко, което ви дойде на ум , трябва предварително да се започне укрепването на духовният им потенциал. Това е ключът ,който отключва тяхната врата - да знаят , да са уверени , да са сигурни , че всичко се прави за тяхно добро и че тези , които ще работят с тях, ги обичат , уважават и им са най- искрени приятели. Още нещо , за което съм писала в предишен пост , следете всичко ново което помага за лечението и развитието на вашите болни, но когато решите да го приложите върху тях , добре помислете, дали във вашият случай е приложимо- дали вашият болен е на такова ниво на психомоторно развитие , че да му подейства благотворно . При нашите болни няма двама, които да са еднакви. Това винаги би трябвало да е приоритетно при вземането на решение. Завършвам , като ви желая здраве и успешна седмица. Днешният постинг е до известна степен теоретичен , но в бъдеще ще подкрепя разсъжденията си с примери. С обич Димка