Пиша за семействата в които има болен от Детска церебрална парализа.
Четейки предният постинг,много от уважаемите ми читатели са си помислили , че нещо не ми се връзват нещата.
От една страна ви убеждавам, да не изоставяте децата си , или вашите близки ,със заболяването детска церебрална парализа , а от друга се оплаквам , че  пенсиите ни са нищожни и мизеруваме. Слава на бога , до сега това не се е случвало , дай боже да не се случи и в бъдеще.Винаги си спомням как в библията е написано за това , как  Исус Христос наставлява своите ученици....когато отидат да проповядват сред хората словото божие , да не носят нищо със себе си.Бог има грижа за всичко.
При нас е така , нашите ангели са с нас.Всеки ден ни носи ново светло решение , нова  градивна мисъл , нова идея за работа , за да вървят дните ни напред и с градеж а не в рзруха. Ако имаме вяра, в собствените си сили , в подкрепата на цялата природа ,
ако забравим злобата и лошотията, дните ни ще са светли,и до нас ще имаме верни приятели,които биха ни помогнали, но когато и ние сме винаги готови да помогнем.
Е ако пенсионните  фондове на моята младост не бяха отишли в небитието , щеше да е по лесно , но живеем в малка страна с  лакомници,които  като маслото  и като.... винаги  изплават най - отгоре  все по ненаситни.
И тази мисъл ме кара отново да ви напомня, че имам машини ,които бих могла да споделя за начинание с хора , готови да се трудят.
С уважение и обич!

Димка