Здравейте приятели ! Пролетта е в разгара си.
Живеем с нови надежди за сполука, здраве, успехи.
Дай Боже да се сбъднат!
Искам да ви разкажа нещо интересно.
В предни постинги съм писала , че работя като доброволка в къща на милостта към католическата църква.В няколко постинга съм описала всичко подробно.
Времето минава, и ето вече пета година съм там.
Доброволният труд не е заплатен , но  срещаш хора ,които са отворили сърцата си да помагат на болни и немощни стари хора и инвалиди.
Хармонията в отношенията,великодушито, трудолюбието,усмивката , доброто сърце , човечността, честността,определят един друг свят, в който се чувстваме по-добри.
Преди  месец,един от ръководителите на къщата, ми каза, че е дал телефона ми на няколко души, имената на които за мен не значеха нищо.Каза ми, че те знаят името ми и ще ме търсят, ако не, да ги потърся аз.
Това беше в сряда, моят ден за дежурство.
До петък вече ми се бяха обадили и ме поканиха на служба в местната църква в неделя вечерта , на която да присъстваме с дъщеря ми.
Отидохме,а там вече ни очакваха и ни настаниха.
След службата ни накараха да се представим.Имаше много инвалиди.Казаха ни, че сме на молитва на една общност, наречена УНИТАЛСИ.
След това имаше маскен бал с традиционната за Италия  вечеря с пица.
Запознахме се с много от присъстващите. Атмосферата беше сърдечна, чудесна, искренна, впечатляваща, все хора с проблеми , които бяха дошли да общуват и се повеселят.
Тази вечер остави прекрасни спомени.Казаха, че след един месец ще има ново събиране.За мой срам, не успях и да разуча точно какво значи УНИТАЛСИ
Честно казано, на мен , не ми се вярваше, че отново ще ме поканят.
Така се случи, че после прекарах тежък грип.
За да не утежнявам постинга, ще продължа в следващ !
Благодаря на всички мои приятели, 
С обич и уважение към  моите читатели

Димка