Добър вечер на моите приятели.Нека продължа моят разказ за прекрасната организация  УНИТАЛСИ.
Сигурно бяхме стотина човека .Можете да си представите, как тази група се придвижва в блъсканицата....да справяхме се чудесно.В групата ни се бяха включила и групата на местните „СКАУТИ“  със специфичната си униформа, които сами по себе си вдъхваха респект . Един от тях  беше нашата -  моята и надъщеря ми лична охрана . Разглеждахме сергийки, обикаляхме люлките , забавлявахме се,което иначе аз не можех да си позволя. И най - важното , през цялото време се чувствахме аз и дъщеря ми сигурни и защитени.
Знете ли, мили мои читатели , няма нищо по ценно от човечността и съпричастието.Когато усетите до себе си някой, който се грижи за вас, не защото му плащат, а защото това му диктува неговата съвест, неговата душа , неговата религия , тогава и само тогава може да оцените  какво значи   християнска добродетел.
Дано това започне да се случва в  България.
Нашата христянска църква , трябва да ни поеме в своите обятия , за да възвърне духът ни , да ни пречисти, да ни поведе към светлината, да изтрие мрака от сърцата ни.
Дано  Българският Патриарх , който е служил и в нашият малък параклис и който почитаме и уважаваме , постигне това.
Отклоних се за малко , но вие ще ми простите.Следобедът измина неусетно и трябваше да се съберем отново.
Наистина, хората бяха на висота.Нямаше никакви засечки.Част от присъстващите и то преобладаващата , бяха без семействата си и за тях всеотдайно се грижеха  доброволците.
Непрекъснато се чуваха смехове и закачки.За италианците най похвалната черта на характера е да умеят да се шегуват и те знаейки това, непрекъснато се стараят да са остроумни.
Невероятна организация.Още с появяването ми на сборният пункт дойде една  жена и ми посочи микробуса, в който ще пътувам и водеше за ръка младежа, който ще ни помага.Да 
имаше още неща за вършене,вечерта едва сега започваше.
Благодаря ,че бяхте с мен!
Обичам ви !
Димка