След разходката , ни настаниха по микробусите и ни извозиха до черквата.В двора на черквата има игрище за младите, детска площадка за малките, пейки за възрастни и за влюбени, зависи от часа на денонощието и огромна за моите представи зала с бар, зала за тихи игри и складови помещения  която ползват за различни тържества.Масите и столовете са сгъваеми , така, че за нула време се превръща в закрита зала за състезания.От черквата до залата се стига по покрита пътека, оградена с мрежа, така, че нито топките на младите, нито игрите на децата пречат на преминаването.Излишно е да казвам, че всичко е гладко и детски и инвалидни колички се придвижват безпрепятствено.Впрочем, това е характерно за целият град.
Писала съм го и преди , пиша и сега , черквата  е духовен но и социален център за хората в този град.
В черквата направихме молитва която аз не знам да се прави в нашите храмове.
По пътя към Голгота , носейки кръста Исус Хрристос пада , носят му дете да благослови, събличат го , заковават го, после смъкването , погребването всичко по евангелието.
Това са 15 различни момента.За всеки един от тях има различна молитва.
Това е страданието , човешкото  земното, най- възприеманото от нас човеците страдание на синът и майката.И ние, всички там присъстващи , които ежеминутно живеем в страдание , бяхме един дух, едно цяло , едно тяло, отдадено на бога.Беше невероятно.Молитвата, разделена на 15 части, се четеше от различни хора от присъстващите,понякога едва разбиращо се, друг път ясно и изразително, зависи кой какво имаше засегнато говор , мускули....
И тук бих искала да подчертая огромната нужда от любов на тези същества.През цялото време търсеха да намерят ръка да ги погали, или те сами галеха ил държаха ръката на някого, или протягаха ръка за прегръдка.
Невероятни са нашите ангели в човешки сърца. 

Благодаря на всички , които прочетоха това
Обичам ви !
Димка