След молитвата, която задължително завърши с Божията молитва  ,която аз за пон -сигурно си я казвам винаги на български се представиха новите членове на общността , като всеки казва по няколко думи за себе си.Дадоха ни няколко минути ,всеки да направи своята лична молитва и отидохме в голямата  зала от другата страна на черковният двор. Както и предното събиране, масите бяха подредени , сервирано, невероятна организация.
всички които не можеха да се обслужат сами бяха асистирани.
Сервираха вечерята  ,бързи като вятъра , за всичко бяха помислили предварително.
Между всички с микрофон в ръката се разхождаше свещенника и той всъщност командваше  „парада“ 
Те знаеха това, което знам аз и за което пиша винаги, че нашите болни са „черни дупки“ за ласки и обич.Свещенника и  доброволците минавайки покрай всеки болен , го прегръщаха , целуваха , погалваха и тези наши ангели зсияваха щастливи.
Моят ангел до мен беше на седмото небе от толкова внимание.
Вечерята завърши с редовното даване на поздравителни адреси на всички родени през този месец , общо угасяне  на огромна свещ на общата им огромна торта и нашите поздравления към тях.
И съвсем, съвсем , в края на този прекрасен ден, свещенникът съобщи , че до две седмици ще получим писма за поканените за  ЛУРД.
Е..... на мен, българката най после ми светна.
Какво?
В следващият постинг!
С обич към всички мои читатели !
Димка