Да, след тортата и поздравленията,започнаха задушевните разговори и неразделните от общуването  прегръдки, целувки и лъчезарни усмивки.Всички , които ни бяха забелязали през първото ни посещение и бяха на крака, дойдоха да ме поздравят, и да се поглезим взаимно. Останалите, които виждах за пръв път идваха да се запознаем.да си призная , аз се държах малко по- сдържано , не можех да влеза в тон с тази всеобща лябов и непринудено общуване.Толкова са мили.Имаше  един младеж с нормална глава , но с тяло на две годишно дете, когото за себе си нарекох - човекът слънце.Наистина имаше невероятно излъчване и на всеки от нас му се искаше да го пипне , да поговори с него .Говореше с такива хубави изрази, такива жестове и мимики , че ти се искаше да го слушаш и да попиваш невероятно чистата енергия която струеше от него.Винаги имаше хора около него и никой не бързаше да си тръгне.
Да колкото и да беше приятно , все пак свърши.
Пак в най строг ред ни прибраха по домовете ни.
Разделяхме се като приятели и никой не пропущаше да ти каже, че ще се радва да те види отново след един месец.
Обичам това открито и непринудено общуване.
Чувствах се нова и пречистена.
Мойта дъщеря сияеше.
Това е за този постинг
Димка  с обич!