БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ МОИ ЧИТАТЕЛИ. Сигурно се питате, защо Димка написа всичко това, какво ни интересува?
Написах го, защото съм българка.
Защото искам в България да се случва това.
Защото съм на 1900 км от моят дом, който свекър ми построи  за нас- младоженците и ние близо 40 години живеем там, като с любов сме достроявали и обзавеждали, поддържали .
Защото в България за  дъщеря ми 32 години  никой освен семейството не се е интересувал.
Защото когато вървя с нея по улищите, малки а и даже големи зад гърба ми се кривят и се подиграват.
Защото като отидох при социалният работник, за малко помощ, ми казаха, че мъжът ми работи в железниците и взима много пари и имаме голям доход.
Защото и сега в момента взема 200 лв пенсия заедно с тези за придружител.
Защото аз  не можех да работя като инженер- за да се грижа за нея и се самоусигурявах последните 19 години  и пенсията ми е 170 лв.
Защото даже на черква не мога да ида с нея , защото ни гледат като  „танцуваща мечка“
Защото тук не съм си у дома, а ме уважават заради труда ми и това , което съм като човек в това общество.
Защото в България  те преценяват по това , колко пари си натрупал , а не какво си готов да направиш за обществото.
Защото в България за страдащите се сещат само на коледа.
Защото, съм на такава възраст и с такова здравословно състояние, че не мога да работя пълноценно, за каузата - да се подкрепят страдащите всеки ден.
Да, ако бях по млада, щях да работя, ден и нощ, за да помагам на хората, познали страданието ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА  ПАРАЛИЗА
Да ,има още много  ЗАЩОТО , но  дано успея поне да посея семето на надеждата , че нещо може да се промени и в Блгария.
Да се намери някой по- млад човек, който да развее знамето на добродетелта, доброволният труд, съпричастието към страдащите и техните семейства.
Да искам в България , в моята родина, да се случват тези неща в църковните дворове,
защото само вярата е тази , която би могла да ни промени.
Димка