С церебрална парализа-животът продължава :: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО НАШАТА КРЕПОСТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.04.2015 13:11 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО НАШАТА КРЕПОСТ

Автор: dimetria Категория: Други

Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.04.2015 09:52

ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО НАШАТА КРЕПОСТ Станалото станало . Нещастието е наше ежедневие . В неравностойно положение сме в обществото . Вярно е ! Има и други верни неща . - ОТЧАЯНИЕТО ВОДИ ДО ДЕГРАДАЦИЯ ! - ОМРАЗАТА ТЕ РУШИ ! - РАВНОВЕСИЕ ! - БОГ Е ЛЮБОВ ! ВСЕЛЕНАТА Е ЛЮБОВ ! - ЛЮБОВТА ДВИЖИ СВЕТА ! Закони , които движат природата . Ежедневието ни , не е само нещастие . Ние сме част от вселената . Подвластни сме на законите на природата . Тя съществува чрез равновесието . НИЕ НЕ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ . Тогава ? ТРЯБВА ДА ОТВОРИМ СЕТИВАТА СИ ЗА ДОБРОТО , СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА , КОИТО ПРИРОДАТА НИ ПРАЩА , ЗА ДА УРАВНОВЕСИ ТЕЖКИЯТ КРЪСТ , КОЙТО НОСИМ . Нали е много простичко и логично ? За нас е наложително да приемаме даровете на природата , за да живеем в равновесието и любовта . Противното значи да се погубим . Значи да утежним и без това трудният живот на нашите болни . Примери - безброй , от различно естество , в цялата гама на материалното и емоциите .
Дали успях да изложа правилно мислите си ? На море или планина , в градината , до казана с консерви ,важното е да сме в добро здраве и с усмивка . Работата никога не свършва ,но нали с това , че умеем да работим , ние човеците се различаваме от останалите земни твари . Ние СЕМЕЙСТВАТА С БОЛНИ ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА сме по - добри и по - достойни , по чисти , пестеливи , трудолюбиви и искренни ,ние сме положителната енергия на обществото . Нека не го забравяме заради себе си и заради ангелските души , с които съдбата ни е дарила близо до нас . В библията е написано за това , как Исус Христос наставлява своите ученици ... когато отидат да проповядват сред хората словото божие , да не носят нищо със себе си . Бог има грижа за всичко . При нас е така , нашите ангели са с нас , а БОГ има грижа за всички . Всеки ден ни носи ново светло решение , нова конструктивна мисъл , нова идея за работа , за да вървят дните ни напред и с градеж , а не в разруха . Ако имаме вяра , в собствените си сили , в подкрепата на цялата природа , ако не се разделяме с надеждата , че всеки следващ де ще е по - успешен , ако забравим злобата и лошотията и пуснем в сърцето си само любовта , дните ни ще са светли и до нас ще имаме верни приятели , които биха ни помогнали , но когато и ние сме винаги готови да помогнем . Ето ги трите стълба в нашият живот , в живота на децата ни , в битието на семейството - вяра , надежда и любов . Да , ако живем така, ще побеждаваме изпитанието и по- леко , ще носим кръста си . Изоставените деца със заболяването ДЦП обитават мизерни социални домове в села , без постоянна медицинско присъствие и с минимален бюдже т. Обслужващият персонал няма нужната квалификация . По - големите , които са автономни , понякога работят в помощ на хора от селото срещу храна през деня и някоя връхна стара дреха . В това няма нищо лошо - все някой трябва да ги научи да работят . ДЦП значи бебе на 38 години ... ДЦП не се лекува , но няма болен , който да не се развива и да не постига напредък бавно , но сигурно . ДЦП значи разбито семейство - ако един от двамата не поеме отговорност , провалена кариера , разбити мечти , изпепелена нервна система . Да може и така да се случи , ако отчаянието и страхът се заселят трайно в сърцето ви
При по - тежко засегнатите ние , които се грижим за тях , имаме нужда от подкрепа . ЗАТОВА ... Детска церебрална парализа значи здраво и сплотено семейство , с едно уточнение . Имате ли болно дете от тази болес т, имате една главна битка , която водите цял живот - за подобряване на неговото здраве . Имате втора - може би по - тежка битка , да пазите семейството си единно , сплотено , скрепено с любов и доверие . Дори да повтарям вече написани неща , то е , защото те са животоспасяващи . - НЕ ВЯРВАТЕ ЛИ ? - ВЯРНО Е ! При мен така се случи . А може би в много други семейства . През далечната 1975 година , когато се оженихме , много от роднините , приятелите и състудентите ни последваха . Толкова сватби и веселба . Голяма част от тези бракове се разпаднаха .Имаха здрави и красиви деца , доходни професии , любов не липсваше . Бяха разумни, добри , предприемчиви , но сякаш факта , че всичко им е наред ги караше да търсят нови преживявания . А може би отговорността им не беше толкова голяма .- Какво толкова - съм чувала да казват - след някоя година , всяко по пътя си , защо и аз да не си живея живота . Да имаш неизлечимо болно дете , значи да ти трябва сигурна опора,да има с кого да споделяш, да има кой да кара колата,докато ти го държиш на ръце,да се редувате на инвалидната количка , да бдите нощем до леглото , да се радвате с най - свята радост , когато видите напредък , да вярвате , да страдате , да правите и недостижимото,за да имате и друго или други деца , които да ви дарят щастие и вяра,че и след вас болното ви дете няма да остане само на този свят . И НЕ ПО - ВАЖНО ДА ВИЖДАТЕ КАК ТО РАСТЕ И СЕ РАЗВИВА НОРМАЛНО И ДА ВИ ДАВА СИЛИ И ВЯРА ДА НОСИТЕ ТЕЖКИЯТ СИ КРЪСТ И ДА ПОМАГАТЕ НА БОЛНОТО ДЕТЕ ДА НОСИ СВОЯТ КРЪСТ . За толкова неща има да се пише . Важното е да не падате духом . Не плачете скъпи майки . Няма да можете да се разхождате с приятелки , да сядате на кафе , а детенцето ви да тича наоколо с другите дечица . Няма да ходите с него по магазините , да му пробвате нови дрешки , да го люлеете и да сте горда , колко бързо расте . Ще седите повече в къщи . Затова пък къщата ви ще е много чиста , подредена и приветлива . Ще се научите , че домът е вашата крепост . Ще имате много време да четете и се образовате допълнително . Ще бъдете първа сред колегите си . Ще напреднете в кариерата си - при условие , че имате сигурен човек в къщи - когато сте на работа . Ще имате верни приятели , защото вашето нещастие , ще отблъсне повърхностните и интересчиите . И най важното , ще имате повече време за детето си и за съпруга си . Мъжете в тази ситуация , са по слабата страна . Те са твърди , но крехки . Ние жените сме като стомана та - жилави и издържливи . Обичаме съпрузите си !Даряваме ги с любов и нежност . Нито за миг да не се чувствуват пренебрегнати , защото , мъжете , до края на дните си остават деца , жадни за ласка и обич . В тази част на книгата ми пиша за дома и семейството , защото в нашият дом протича живота ни . Ние , повече време от останалите семейства прекарваме у дома . За да е светло и приятно , всичко - боята на стените , мебелите и постелките , трябва да е в светли тонове . Да е създадена красота и уют , които спомагат за доброто настроение на нашите болни . Те задължително трябва да имат своя стая . Тази стая трябва да е по възможност , по - далеч от шума на улицата . В България дъщеря ми има стая с кухненски бокс което е много удобно . В Италия сме ѝ отделили хола , в който се разпорежда сама . Тя много трудно се адаптира към ново място . Всяко местене при нея е съпътствано с нервно напрежение . Може би и при други болни съществува този проблем . Моля ви колкото и да ви е трудно , не давайте дечицата си по домове . Грижете се за тях в собственият ви дом .Те генерират обич и сплотеност на всички около тях . Пиша за всичко , което ме е вълнувало и което би могло по някакъв начин да помогне на семействата с дечица или братя и сестри с ДЦП . Нека са благословенни грижите ни и да сме здрави , за да имаме сили да си носим кръста . С времето , макар и бавно , той става по лек , защото печелим битката . Бъдете живи и здрави мои читатели ! Бих искала да се спра на разбирателството в семейството . При нас , които имаме допълнителни проблеми заради здравословното състояние на децата ни , е изключително важно да помислим и да сътворим семейна стратегия , да напишем наш-семеен кодекс , на които да се опираме . Да не ни позволяват да губим почва под краката си . Има сайтове , написани от ... знаещи и ... можещи ... жени и мъже , които дават съвети „ КАК ДА ЖИВЕЕМ “ Във фейсбука моите приятели и приятелки поместват всеки ден какви ли не албуми , картинки и видиоклипове на тази тем а.... Това , което прозира от тях е ...„ модерното “... свободно съчинение на тема„ КАКВО МИ ТРЯБВА НА МЕН .... КАКВО ИСКАМ АЗ ? “ Само че , в семейството има двама ... аз и ти и като сложим и децата ставаме .... аз , ти и те . Стигаме до опорната точка , от която да гледаме на семейството , за да ни е леко в ежедневието . Егоизмът , така модерен във фейсбук ... не е приложим при нас . Не живеем ли под девиза „ ЕДИН ЗА ВСИЧКИ , ВСИЧКИ ЗА ЕДИН “ сме загубени . Животът ни е стъпкал , но трябва да крачим изправени с очи обърнати към слънцето .Това важи за всички семейства , но като че ли в най - голяма степен за нас с болни от детска церебрална парализа . Дарявайки обич , ще ни отвръщат с обич , дарявайки ласка , ще получим такава , имаме ли доверие , то ще се върне към нас . Това са природни закони , които действуват извън нас . Трябва да живеем в синхрон , а не „ НА ПУК “ Има трудности , например - отношенията на младото семейство със семействата на съпругът и съпругата . Един препъни камък за млади и стари . Голяма част от разводите и скандалите са причинени от грешките на едните и на другите . Ако сложите на теглилката едно дете с ДЦП , един последвал стерилитет и накрая осиновяване , картинката става " мътна и кървава " - отнася се за моето семейство . Обикновено , разказвам случки , за да се помнят по - лесно съветите ми . Тук няма да разказвам , защото бих споменала починалите ни родители , които сме обичали и уважавали и сме се грижили за тях до последният им дъх - специално родителите на съпругът ми . С цялата обич , която имам в сърцето си , бих посъветвала родителите на деца с ДЦП - грижете се за децата си , решавайте всичко само двамата , не се поддавайте на родителските съвети и предложения , колкото и примамливи да са те . Обичайте и уважавайте родителите си , защото те са ви дарили живота и ако ви се струва , че не са прави , то е защото много ви обичат и биха искали да ви виждат щастливи . ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА РЕШАВАЙТЕ ВИЕ И НИКОЙ ДРУГ ! Не мога да се въздържа да напиша , че видях края на двама възрастни хора , единият от които беше причина да се изостави в дом дете с ДЦП и друг , който до края на дните си натякваше , че дете с ДЦП не е настанено в дом . Уверявам ви ,бяха ужасни и продължителни мъки . Така ,че има човек за какво да се замисли ! Има нещо много важно , за което бих искала да пиша . ПРОБЛЕМЪТ - ДРУГОТО ДЕТЕ По - добрият вариант е , (кое ли му е доброто в нашето положение ? ) - Първото ви дете е здраво . Второто е с ДЦП . Вие имате вече едно здраво дете . Усетили сте щастието , да сте родители , то ви радва и расте незабелязано сравнение с второто . Вече имате сигурен знак , че можете да имате и трето дете , което сигурно отново ще е здраво . Имате опора . Може би при второто се е развила някаква инфекция , стрес , вирусно заболяване по време на бремеността или тежко раждане . В България в момента е трудно , но всяко дете идва с късмета си - както казват старите хора . От опита в нашата фамилия знам - повече деца , по голяма сигурност за родителите и болното дете с ДЦП . Много по - сложно е , когато първото дете е с ДЦП . Двамата родители изпадат в стрес и ситуацията с раждане на второ дете е непредсказуема .Така се случи при мен . Десет години правих безуспешни опити да родя второ дете .Опитах всичко,което медицината предлагаше в момента.За инвитрото тогава се говореше в бъдеще време.Няма нещо, което да не сме изпробвали: кални и минерални бани, лежане по болници с продухвания, физиотерапия,парафин,цветни снимки,хормонални инжекции,всякакви лекарства,билки,бабини рецептии и какво ли не още.От леченията,най отвратително бе лечението с кал в Поморие,което не бих ви препоръчала.При мен се получи силно замърсяване, което се наложи да лекувам дълго време след това . След десетата година лекарите казваха, че съм вече на възраст. Тогава 35 години бяха много, сега след двадесетина години и 45 не са толкова много ... времето ... четвъртото измерение също е променлива величина . През тези десет години ,не получихме никакъв отговор на въпроса - Защо не мога да забременея ? Има хиляди начини да се самообвиняваме или да обвиняваме другите за нашето нещастие ! След толкова години си мисля , че единственият начин е ДА СЕ СМИРИМ ! Всичко може би ни е написано " на челото " и няма как да избягаме от съдбата си . След десетината години , които прекарах в претиснения и лутане , реших , че съм безсилна , срещу съдбата и ми остана мъката .Грижех се за дъщеря ми , за съпруга ми , работех , започнах да следвам " Второто висше " както го наричахме тогава . Благодаря на всички , които биха послушали съветите ми . Всяка дума описваща случките е самата истина и искам да ви помогна .. Следващите редове , които ще напиша , са не само за семейства с първо дете родено с ДЦП , но и за всички бездетни семейства . АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ИМАТЕ СВОЕ ДЕТЕ И ЖЕЛАЕТЕ ДА ОСТАНЕТЕ СЕМЕЙСТВО - ОСИНОВЕТЕ СИ ДЕТЕ ИЛИ ДЕЦА . ПРИЕМЕТЕ ГО ЗА НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ АКТ . Написах го съвсем лесно . Само не ме питайте колко дни и нощи са ми били нужни самата аз да го приема . Когато разбрахме , че няма да имаме второ дете , помислихме за осиновяване .Изникваха пречки от всякакво естество . Нещо не ни одобряваха ,искаха всякакви документи , от профкомитет , партийна организация , ОФ ... да се чуди и мае човек за какво бяха тези въртели . В друга част от книгата , описвам как се сдобихме с нашето второ дете - момченце - 9 години по малко от кака си . Написах това с много обич и вяра в сърцето си . Когато дойде братчето в семейството , слънцето слезе от небето и се присъедини към нас .Радост , вълнения , надежди , труд , здраве , пълно човешко щастие , което като че ли най - много личеше по усмивките на децата . Не се колебайте , повече деца , по сигурен напредък на детето болно от Детска церебрална парализа . Нашите болни, трябва да имат идеална семейна атмосфера , която да им помага в развитието .

Нагоре