ДНЕВЕН   ЦЕНТЪР
ДОКАТО БЯХ В БЪЛГАРИЯ  ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ ЖИВЯХ С  ВИНАТА , ЧЕ НЕ ПРАВЯ ДОСТАТЪЧНО , ЗА МОЯТА ДЪЩЕРЯ .  В НАЙ - ТЕЖКИТЕ ГОДИНИ СЛЕД 1989 ГОДИНА ,  СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА РАБОТЯ И ПО 24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО , ЗА ДА МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ НЯКАК СИ . НЯМАХ ВРЕМЕ ДА ОБЩУВАМ С НЕЯ  ОСВЕН КОГАТО Я ХРАНЕХ  ПОЧИСТВАХ  И СПЯХ  ДО  НЕЯ  .  ЧУВСТВАХ  СЕ  ПРЕДАТЕЛ   НА СОБСТВЕНОТО  СИ  ДЕТЕ . ДА НЕ ГОВОРИМ  КАК СТРАДАХ  , КОГАТО  ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА ЖИВЯ САМА С  БАЩА  СИ  В  БЪЛГАРИЯ
Дойдох в Италия , за да помогна в труден момент на сина ми , който твърдо беше решил да живее в тази страна . Втората ми задача , беше да изплатя дълговете , които се увеличаваха във фирмата ми . Виждайки какви грижи се полагат  за инвалидите ,  доведох и дъщеря ми . За всичко това ще разкажа подробно в тази част на моята книга. Исках да ходи в дневен център , да се вижда и дружи със свои връстници . Да се радва на живота и да се чувства специална , като всяка млада жена . Да я обличам сутрин за излизане , да се радва ,че е красива , да чака да я вземат за пътуването , да получи  комплимент от някой любезен италианец или италианка .   Все неща , които с непрекъснато стоене в къщи няма как да се случат . Искам всички деца и младежи на България с нейният проблем да почувстват промяна , да са щастливи и с радост да очакват новият ден . МНОГО ЛИ ИСКАМ ? За тези майки , които сами  се грижат за своите деца . Улисани в ежедневието и проблемите , годините отлитат ... съвсем незабелязано . Не бих искала никоя майка , която целият си живот е посветила на деца и семейство , да остане на старини с просешка пенсия . С тези програми за личен асистент , стаж и осигуровки за спокойни старини ... забравете . Ако нямате кой да ви помага в къщи , трудовият стаж , който ви е необходим , няма как да го достигнете . Самоусигуряването е един изход  но ако не е вдигната ставката , резултатът ще е плачевен като  при  мен . Ето още един довод да настояваме за изграждането на дневни центрове за нашите деца - те се развиват много по - добре . - майката може да работи . - старините ви са - по - сигурни . Искате  го или не , този момент настъпва . - Посещението на детето в дневен център  е алтернатива на това , да чувствате вина , че не правите всичко за детето си , че не сте достатъчно полезна на семейството и че не можете да реализирате квалификацията си или да се изявите като личност .
Колкото и невероятно да ви звучи , когато се мъча да внуша моята идея си повтарям един и същ израз ... на недостижимият Апостол " АКО СПЕЧЕЛЯ - ПЕЧЕЛИ ЦЯЛ  НАРОД АКО ЗАГУБЯ - ГУБЯ САМО СЕБЕ СИ "  Искам да спечеля , защото заради тази моя идея  аз загубих Родината си.  В тези дни , когато сквернословието , враждебността , неразбирателството , лъжите и интригите са над всичко , майка България  чака от някого добрина . Ние които всеки ден сме потопени в страданието можем да ѝ я дадем . Живеейки с нашите ангели , на които земните , тела не са по мярка ,  сме попили от тях добрината и великодушието . Даряваме нашата любов  на всички българи  и всички други , които живеят на нашата земя , ползват  благата ѝ , но ѝ мислят злото . Надявам се да се смирим пред нашето отечество , да пуснем слънцето в душите и очите си , и дружно да продължим напред ,  така , както сме  го наследили от дедите ни ! Децата ни или братята и сестрите за които се грижим  ,си остават деца . В зависимост от тежестта на заболяването ДЦП даже си остават бебета . Понякога сме капнали , имаме нужда от малко помощ ,от добър приятел . Семейството трябва да отиде някъде  спешно , дори на пазар в супермаркета . Не можете да излезете с вашият болен . Нямате постояно нает помощник . Има такива ситуации , когато бабите и дядовците не могат да се притекат на помощ или вече ги няма на този свят . Какво се случва ? Случват се разни неща ! Вие живеете в обществото . До вас  доближават различни хора . Вие даже не сте ги търсили . Те сами са ви  намерили . Казали са ви мила дума за болния , помогнали са ви , да тикате количката ... хей така , колкото да си побъбрят с вас , съчувствали са ви , без да сте очаквали съчувствие . Намерили са начин да споменат , че само да ви се наложи - можете да разчитате на тях . Много често това са ваши роднини , комшии  , колеги . Случвало се е на вас , случвало се е и на мен . Внимавайте , от опит разбрах  и искам да ви предпазя - много малка част от тези хора са искренни и добронамерени  Ние живеейки близо до нашите ангелски душици,приемаме до голяма степен невинността и човеколюбието на тези  създания . Хората , които по такъв начин се приближават до вас обикновенно ви причиняват зло , подиграват ви се зад гърба или имат за цел да постигнат нещо в своя полза  . Понякога се впиват като - пиявици в тялото ви и с годините е невъзможно да ги откъснете от себе си , да спасите поне част от останалата ви кръв . Чуете ли да ви казват „ Аз толкова харесвам твоето дете , толкова искам да ти помогна , толкова е хубаво у вас “... помислете , преди да повярвате ! Когато наистина ви се наложи да потърсите помощ , установявате , ЧЕ ОКОЛО ВАС Е ПУСТО . Случвало ли ви се е ?  На мене се е случвало , особенно в годините , когато имах магазин .  Когато имах нужда от помощ , преброих десетки фалшификати .  Самият  начин на живот ни прави в пъти по - раними от останалите хора , преживяваме го като трагедия . Когато трябва да оставим детето си , не можем да кажем на някого - оставям за няколко часа детето си у вас . Има хор а, които по различни причини се дърпат от тях , като от огън . Трябва ни специализирано заведение , където работи обучен персонал . Трябва ни дневен център и  друг тип център - за временно настаняване .
Доведох дъщеря ми в Италия на 32 години и половина. Исках да посещава дневен център . Исках да видя дали ще започне да се развива . Живеех с вината , че не правя необходимото , за да я виждам усмихната . Шеста година  посещава дневният център . За нейното състояние разликата е огромна . Научи се да се усмихва и се връща щастлив . Опитва се да ни разказва , но думите все не идва т. Научи се да отстоява своите желания . Опитва се да се храни сама и да съобщава за естествените си нужди . Иска да помага в кухнята , при подреждане на масата , при оправяне на леглото , при почистване. Колко време съм загубила . Един цял живот . Контакт с младежи като нея и специализирани грижи - това е разрешението . Домовете , такива , каквито е прието да съществуват в България , не са най - доброто . Процесът на живот се прекъсва . Как  постигнах всичко това за дъщеря ми ? Работих четири месеца в една фамилия с дъщеря със синдрома на  Даун с три години по - голяма от мен. Посещаваше три пъти в седмицата дневен центер . Сутрин идваше кола  на Червеният кръст  , аз я придружавах и виждах с каква грижа и обноски я взимат от къщи . Вечер я водеха обратно . Цял ден прекарваше в дневен център , заедно с други младежи с нейните  проблеми . Връщаше се доволна и колкото и беше възможно разказваше  как е минал деня .Толкова много исках да видя и моята дъщеря да се връща така  усмихната . Не знаех от къде да започна . Споделих с брата и сестрата  на тази жена .  С тях бях почти връстница . За моя  радост , се съгласиха да ми помогнат . Първо ми подадоха ръка , да си направя италиански документи . Сестрата , работеше като социален асистент . Подсигурихме място за дъщеря ми в дневен център ,  още докато тя си беше в България . Казаха добра дума за сина ми . Приеха го  на работа и му помогнаха за документи .Това  беше , защото работех добре със сестра  им и с родителите им . Благодаря от сърце на тази фамилия и на сестра им  със заболяването Даун . Тези болни са толкова музикални  ,а аз я приспивах с най -  хубавите български народни песни . Събираха  се  всички да слушат . Като че ли ,  българската народна музика отвори за нас  парадният вход на Италия , но най - важното - самоотверженият труд - моя и на сина ми . Сега и дъщеря ми ходи на дневният център , толкова е радостна сутрин . .. Първо вземат другата жена , после дъщеря ми и в колата , тя ме приветства  с... " бум "   - това е нейната част от " Тих бял Дунав се вълнува " Ако живеете в голям град , може би вече има създаден дневен център . Сигурна съм че в София има . Ако в града ви няма , може да се свържете със социалната служба и да разберете , колко деца и младежи и даже и по - възрастни имат този проблем . Не е невъзможно да направите кооператив . По европейските програми се отпускат такива пари . Зная , че бюрокрацията е голяма , но пак повтарям , че е наложително децата и младежите да общуват по между си  ." Дръпват  напред " , което ще ви даде нов стимул , да се грижите за тях и да ги обичате . Тук в  Италия , нещата са така построени - на кооперативни начала . Кооперативът работи самостоятелно , като общината е назначила свой представител , който контролира разпределението на средствата и спазването на законовите наредби . Кооперативът договаря транспорта , доставката на  храната . Храната се доставя за обяда готова.Договарят се спортни зали и басейни свързани с лечението  на младежите . Част от разходите се заплащат от общината , а друга част от родителите . При добра организация и спонсори е възможно да се закупят собствени микробуси на кооператива  ,за да не се дават излишни средства за чужд транспорт . В кооператива , могат да се назначат на работа родителите или роднините на младежите , като по този начин , се осъществява контрол на всички нива.Щом като в Италия това функционира успешно,значи могат да се взаимства целият опит и документация и да се работи успешно в тази насока . Моето послание , " Да обичаме различните с ангелските сърца и да се радваме заедно с тях на всяка победа  над съдбата " Настаняват се хора , които не могат да се обслужват сами , а останалите членове на семейството работят и нямат възможност да се грижат за тях . За възрастните хора  има различни центрове , според тежеста на заболяването им . Групират се   , за да е по ефективен престоят им . За увредените младежи също зависи каква е степента на увреждането . Има центрове за по - леко увредени , където  те се трудят според силите и възможностите си . Избрани са такива професии,които са най - подходящи за по - голямата част от посещаващите центъра  .С тях работят и здрави хора . Продукцията се изнася на пазара и приходите от продажбите влизат в дома ,  Толкова бих искала и в България да се работи  така . След една среща  един родител стана и се обърна към останалите с думите  :   „ Виждате ли колко много направихме ! "
Предимствата , от съществуването на  Дневен ценър  - за болните - помагат на болни да общуват , да прекарват пълноценно времето и ако са по - здрави , да се трудят . - за близките - да  ходит на работа , като всички останали . Спирам се по - подробно на  аспектите които познавам . Сигурно има създадена нормативна уредба , където всичко е предвидено точка по точка , Сигурна съм , че при съставянето и са взети предвид опита на напредналите в това отношение страни . Искам да допринеса с каквото мога . Описвам работата на дневен център за по - тежко увредени от ДЦП младежи . Всичко , което харесваме ние близките . Разбира се и слънцето има своите тъмни петна . Явяват се  проблеми  ,които няма да  спестя . - РАБОТНО ВРЕМЕ Дневният център работи от девет сутринта до пет след обяд . - ПРЕВОЗ  Младежите се превозват по три начина: - Самостоятелно  -родители или близки ги завеждат в дневният център .  - С микробуси на кооператива - за младежи , които са от същото населено място или от най  - близките околности .  - С линейки на червеният кръст - когато разстоянието до дневният център е над 10 км .Това всъщност са коли на Бърза помощ , но не са с животоспасяващо обурудване и се управляват от доброволци - обикновенно от пенсионирани служители на  Бърза помощ .
УСТРОЙСТВО И ОБЗАВЕЖДАНЕ : Дневният център се намира в нова - специално построена сграда  ,  но това е от 4 години  .Преди това се е помещавал в старо училище . Искам подробно да опиша всичко , защото е много добре замислено и изпълнено .
Като не си правя най - малка илюзия , че някое длъжностно лице  - ще си направи труда да прочете писанията ми , както винаги ,  се обръщам към родителите , близките , приятелите и към самите болни с диагноза ДЦП , като се опитвам да помогна , да вдъхна кураж и да изразя моето уважение и съпричастност към общата ни съдба . Както казват италианците -  " Всички сме в една и съща лодка " .  Ще опиша разположението на помещенията в дневният център  ,който посещава дъщеря ми  .Всички ние - родители , персонал и нашите деца , го намираме удобен във всяко едно отношение . Дворът е просторен с места за паркиране на служебните микробуси и частните коли на обслужващият персонал . Има възможност да се маневрира  .Около самата сграда е обособена малка цветна градина , беседк , пейки  и красиви влечащи растения , които лятото предоставят допълнителна прохлада . Над главният вход има просторна козирка , под която спирад превозните средства в дъждовно и снежно време . Нивото на вътрешността на сградата е нивото на двора , за да се движат свободно инвалидните колички . Влиза се в коридор със стъклени стени и плъзгащи стъклени врати . От дясно се намира помещението за занимания и работа  ,от ляво просторна столова . В дъното на този коридор , отново през плъзгащи стъклени врати се влиза в задната част на сградата,където има зала за арт -занимания , музика , танци , рецитали и зала за почивка - обурудвана с легла . Има стая -гардеробна , с резервните дрехи на младежите  и две просторни тоалетни , обурудвани с обзавеждане за инвалиди . В предверие или по - точно до едната тоалетна има стая с кушетка , за обслужване на най - тежко засегнатите . Столовата от своя страна е разделена на две  части , за младежи с различна степен на увреждане . По средата на двете столови се намира кухненски офис обурудван с печка , хладилник , мивка , маса за разсипване на храната и всичко необходимо за храненето на младежите  .Всички външни и вътрешни стени са дефакто стъклени  На външните стени има красиви и функционални щори . Вътре има видимост в цялата сграда с изключение на тоалетните -разбира се . Отоплението е изключително подово и автоматично регулируемо . Дневният център има и втори етаж , но не толкова обширен . От партера до горният етаж има просторен асансьор в който се побират поне три инвалидни колички . Има и широки стълбища със стъпала малко различни от нормално приетите - по широко стъпало , а самите те малко по ниски  , за да може с по малък разкрач да се изкачват . Ползуват ги  и за упражнения при раздвижване . На горният етаж е стаята на директора и преподавателите . Има просторен салон с уреди за гимнастика и раздвижване  . Има " Салон за красота " със баня  и обурудване като за истински такъв  .Има  " Техническа работилница " със специфичното обурудване и малка компютърна зала , в която аз не съм ходила . Има и други помещения , които не познавам . Всяко едно от помещенията се ползва като класна стая , както е в нормалните училища . Хигиената се поддържа на върховно ниво . Заради остъклените източна , южна и западна страна на сградата , слънчевата енергия се използува възможно най рационално , особено парниковият ефект  За летните месеци е предвидена климатична инсталация . Бих искала , да си поставим за цел да направим удобни и функциониращи дневни центрове , защото нашите болни го заслужават  В никакъв случай , това не може да стане без участието , желанието и волята на всички страдащи семейства .
При пристигането сутрин около 9 часа , младежите получават  вода чай или безкофеиново кафе  . Смята се , че са закусили в къщи . За моята дъщеря бих казала , че  три дни е без закуска , защото хапне ли нещо и се качи в кола , задължително повръща . Отначало пращах закуска , но се оказа неприложимо само тя да яде  затова предната вечер гледам да хапне добре .В 10 часа им дават парче плод или чаша сок . На обяд се предлага първо , второ , и за десерт обикновено плодове или плодов крем . Сутрин , докато пият чая , се оформя менюто за обяд . Предлагат се по два три вида от първото , второто и третото и всеки младеж казва какво жела . Списъка с точните порции веднага се съобщава в ресторанта  ,където се приготвя храната  .Обикновенно съобщението се прави от някой от питомците , което се смята за голяма чест . Храна не се приготвя в центъра , защото на практика би излязло по - скъпо . На обяд един от персонала с един или двама младежи - на смени докарват храната . Други младежи пък дежурят да приготвят масите и да сервират . Ползват се посуда за еднократна употреба , за да се избегнат наранявания и се пести вода за миене.Всеки младеж има своя чаша . Чашите са подредени в специален шкаф , от красиви по - красиви , и си е цял ритуал като ги слагат по масите . Няма две еднакви чаши . Не са стъклени или порцеланови по обясними причини . Следобедната закуска е около 4 часа . В топли дни младежите се извеждат на разходка  и закусват навън в бар или сладкарница . Всеки си поръчва и по - възможност си плаща  ,разбира се с пари от центъра . Това е част от обучението - как да се държат на обществено място  ,как да се хранят и всичко което е необходимо да направят , за да са равни с другите . Ако вали или е студено , закусват в центъра - сок , чай , дребни сладки , торта , соленки .
Масите винаги се разтребват от младежите , под зоркият поглед на преподавателите . В определени дни различни младежи , обособени в групи посещават басейн , специализирано лечение или работят навън по няколко часа . Тогава се хранят в ресторант или бар , като това е отново част от обучението да се справят сами  .Разбира се , с тях винаги има поне двама преподаватели и се придвижват със служебен превоз .
Да си пожелаем , по  - скоро да започнете работа по организиране на дневен център във вашият град или село или възможно най  - близо до вас , за да се чувства вашият болен добре и времето да минава ползотворно за цялото семейство .

Моето  послание е към хората съпричастни към заболяването ДЦП родители , близки , болни . Много бих се радвала , ако допринеса нещо и за хората , за които това е работа - моето уважение и разбиране към трудностите с които се сблъзкват ежедневно . Благодаря от сърце на всички .  В дневният център работят 10 - 12 души персонал , които пряко се занимават с младежите . Работят на две смени - сутрин и следобед , като по обяд се застъпват , за да ги нахранят . Всеки ден в дома има около 12 до 15 младежи . Има двама или трима от тях , които всичките 5 дни в седмицата са там . Останалите ходят 2 , 3 или 4 пъти седмично , като това се определя от личният им  асистент и ръководството на дневният център . При всеки новопостъпил , се започва от 2 дни седмично , допълвам , че сега , в кризите , от които и Италия страда , има младежи , които и само един ден посещават дневният център . Простата аритметика показва , че във всеки момент на деня , за всеки двама , рядко трима - персонално се грижи един  работник . Понеже почти цялата вътрешност е остъклена , се упражнява непрекъснат визуален контрол . При смяна на персонала , всеки предава на колегата си часовете в които е посетена за последен път тоалетна , смяната на дамски превръзки  ,памперси , някакви особености в поведението , въобще това си е закон  .Когато постъпи нов младеж , майката  поне 3 дни ходи с него по цял ден , за да види персонала , как се обслужва болния ,  какви реакции има , какви навици са му създадени и върху какво може да се работи за да върви към подобрение . Основно се работи върху създаване на автономност - да пият вода сами , да се хранят сами , да съобщават за естествените си нужди и т . н . Представянето на младежа в дневният център става лично от личният му асистент , придружен от майката или друг най близък роднина или попечител .
Искам да обхвана всичко свързано с работата на дневният център - не искам нищо да пропусна , за да е леко на душата ми , че съм допринесла нещо добро за нашите ангелски душици . Писах , че те рядко посещават всеки ден от седмицата  " училището " , както го наричаме в къщи . Те са болни . Там цял ден са натоварени и наистина им трябва повече почивка . Специално за моята дъщеря ... там тя е през цялото време на инвалидна количка , което я изнервя . У дома по цял ден е в движение , ту с пълзене  ,ту с предвижване по мебелите . Едното е за духовният и напредък , другото - да не се схване  - и  двете са нужни . В дните , които посещава дневният център , всеки младеж има програма , която обхваща физически упражнения , разходка , посещения на топъл или студен басеин в зависимост от сезона  ,фитнес зала или стадион в зависимост от сезона и неговите лични възможности и нужда .Моята дъщеря има предписано ежедневна тренировка с медицинска проходилка и разходка под ръка с работник . По протритите ѝ обувки се вижда , че тази програма се изпълнява . Други занимания са тези по музика ... едни от най обичаните . Пуща им се популярна музика , който може припява , други пляскат в такт ръце , има и такива , които използвайки ударен или клавишен музикален инструмент  ,се опитват да акомпанират . По принцип тези деца са много музикални . В същата зала гледат видео клипове или малки филмчета и се опитват да преразказват или пресъздават . В същатя зала устройват колективни игри . В сутрешните занимания влизат занимания за момчетата в техническата работилница  ,където ги учат да завиват гайки , да сглобят или разглобят детайли , а по някога произвеждат нещо - за някой цех - елементарни неща , което им доставя удоволствие и се чувстват успели . Един мъж от персонала отговаря лично за тази дейност . Трябва да подчертая , че персоналът е на две нива , едни се занимават само с обгрижването на младежите и второто ниво - специалисти , които водят различните занимания , музика , компютри , техника ,  шиене , фризьорство , работа със специализираните уреди по физическа  подготовка , готварство и т . н .
Дневният център  нека го имаме и в нашето село или градче . Не е лукс , това е необходимост . В дневният център се работи . Произвежда се . Стоките са продаваеми и носят приходи -средствата влизат в дома , за да подпомагат бюджета .Тези младежи , които могат да работят , не стоят със скръстени ръце . Производството се разделя на подоперации , които се работят от различни младежи , според уменията им  .Групата е от 2 - 3 души , за да може преподавателя да упражнява контрол . Редуват се часове на работа с други дейности , като на 30 - 40 минути се сменят . В един и същ ден един младеж може да има работа  ,тренировка , разкрасяване и музика . Групите са на ротационен принцип . Най здравите деца от нашият дневен център ходят на работа навън в предприятие за реконструкция на стари мебели . Не се прекалява с работните часове .Тези младежи обикновенно посещават и стадион или басеин , така , че се изпълнява и тази програма . Понякога в часовете за работа се приготвят ястия за обяд или за следобедна закуска . Младежите първо пазаруват , като трябва да предвидят необходимите продукти и количеството за  всеки от тях , а след това следва приготвянето . Консумирането е разбира се най - приятната част заедно със задължителните похвали и комплименти . Не е толкова трудно да се организира дневен център . Може да не е само за болни от ДЦП , да се комбинира . Дневните центрове са и чудесен начин да прекарат на топло и в компания и възрастни хора . Дневни центрове за възрастни хора тук са нещо нормално . Сгради има .Толкова къщи останаха празни . Има безработица - хора има . Мили хора , ако ние не си помогнем - кой ще ни пожали . Има го заложено в бюджета , средствата трябва да се усвояват . Нужно е да повярваме в себе си и да поработим .  Нека помислим за дневните центрове като алтернатива на мизерията , несигурността , страданието , депресиите , Говоря и за грижата за възрастни хора .Приетото у нас " Личен асистент " не решава проблемите на обществото .Познавам млади хора с образование и в работоспособна възраст , които с труда си по - специалността която имат биха допринесли много повече за обществото , отколкото да се грижат единствено за своят  болен . Самите болни , в компания се чувстват по - жизнени , които могат - работя , а и просто се получава едно разведряване и нов дух в семейството  .От друга страна , вечер всички са заедно , като се контролира - хранене , хигиена , жизнен статус . Трябва ли в 21 век да не можем да организираме нещо , което в други държави е ежедневие . Зная , че това е последното , за което ще седне да умува едно министерство , но грижата за болните , психично изоставащите и възрастните хора показва качеството на мислене на нацията , на хуманното отношение в крайна сметка на зрелостта на обществото . Отново подчертавам , че създаването на тези центрове едновременно решава  три проблема : 1 . На болните 2 . На здравите - тези които се грижат за тях 3 . Създават се работни места - от които зависи решаването им , до съветниците в общините и кметствата  , избрани наскоро , които биха могли да внесат такива предложения по места,до социалните служби , които биха могли ефективно да пренастроят дейността си , стига да имат ум и сърце за работата , която работят .
Но животът има и друга страна , печал , мъка , търпение , примирение , ежедневна борба със злото , което те е нападнало .Знаете притчата за сеяча и семената които сее . Моите семена са моето слово  .Искам да помогна,но няма да стане с магическа пръчка.Всъщност може би посланието ми не е адресирано пряко до институциите . Ключовите думи водят към заинтересуваните . Те са двигателат  , те ще дадат тласък да се изпълни това добро дело . Тук ще направя малко лирично отклонение , за да обясня ,  защо  постъпвам така : В дневният център  ,който посещава дъщеря ми има десетина - дванадесет работници и преподаватели . Два от тях имат деца с това заболяване . Когато те са били на смяна , аз веднага разбирам . Работено е с душа и сърце . Моите семена трябва да попаднат на добра почва за да дадат плод . Нито каменливата-тези с каменните сърца - нито песъчливата ,повърхностните и лицемерите -нямада работят за каузата . Трябват хора,които са съпричастни ,  тогава ще успеем . Ние ще работим пряко за хората и то за беззащитни и болни хора , които не могат да вземат сами решение . За това са нужни кристално чисти хора , за да не избуи злото .
Живея с надежда да успеем Не е толкова трудно  да направим дневен център там,където живеем  .Връщайки хронологията на моето семейство  , си давам сметка , че прадядо ми по майчина линия и двете ми прабаби , които заварих живи и си спомням чудесно , си отидоха по - своят ред , но с чисто съзнание  .Бабите и дядовците ми живяха също сравнително дълго , макар и не колкото своите родители , но и те нямаха проблеми с мисловната дейност . Не мога да кажа същото за моите родители и тези на съпруга ми . Всички имаха  проблеми с мозъка . Не живяха и толкова дълго . Стресът , модерният начин на живот , опитите с ядрено оръжие , Чернобил , а сега и Фокушима , дадоха и продължават да дават своето отражение . Колкото и да ни се иска да си скрием главата  като щрауса - тялото ни остава открито . Всички вървим по своя неотменим път и посоката е една .  Ако сега  ние нямаме нужда  ,имат нужда нашите родители , а ние ги следваме по петите . Те са оставили целият си труд в нашите ръце , година след година са градили своя , а едновременно и нашият живот - със всичко материално и морално.Не може само защото ни е страх да ги аставим сами да ги лишим от дома им и от нас - близките . Това са нашите родители и искаме да са до нас . Решението идва само . Докато ние сме на работа , те да са прибрани на топло , под медицинска  грижа   , а вечер , като се върнем от работа , да си ги приберем в къщи .
Това е проста мисъл,рационално предложение, което започваме да изпълняваме.Като помислим простичко  ,това е една детска градина , говоря разбира се и за дневен център за болни от ДЦП . Помощ за болните и стари хора , помощ за болните от  Детска церебрална Парализа  - които с нищо не са виновни,че такава им е съдбата , помощ за семействата , които имат тези проблеми . Няма нищо лошо , да мислиш за нуждаещите се . В момента върви сайт наречен " България в 100 думи ", в които българите по света описват нашата родина,давайки воля на носталгията . Аз  бих го направила " Сто думи с които бихме помогнали на България да ни върне в обятията си . " Ако всеки допринесе с  нещо / от това което е научил или видял  за обновлението , просперитета и духовността , току виж -  сме се прибрали в родното гнездо .
Мили сънародници,като се научим да уважаваме самите себе си,може би ще се сетим и за болните от ДЦП и другите неизлечими болестии ще намерим място и за тях редом до нас. Нека не забравяме , че те се нуждаят много повече от нас от любов и съпричастие Сибирски студ , сняг , виелица , слънцето ни е забравило , нали в такива дни на всички ни е трудно ? А старите хора , болните и беззащитните , как се чувстват те , кой им помага ? Преди години , гонехме  девет милиона . Сега - към 7 милиона . Приръста отрицателен . Не че не се раждат бебета , но в Мадрид , Торонто  ,Париж ... Старите не биха тръгнали за там .  Старо дърво корен не хваща . Нека помислим отново за дневните центрове за възрастни - ще са на топло и в компания . Няма да се чувсвуват изоставени . За тези неща е винаги време . Това не е кампания . Това е животът , който ни предстои . Бих искала някой да оцени предложенията ми , защото ще спечелят самотните и пренебрегваните . Винаги има решение , когато възникне проблем
В големите студове , прочетох във  вести  . бг , че на 3 места в София се предлага топъл чай ...  за това мероприятие  са работили  ... Дирекция " Социална политика " и  отдел " Социални дейности " . Цитирам по памет и може би греша . Важното е че бяха цитирани две структури , с персонал ,който  получава заплата именно за социална дейност . Браво и отново браво . Значи , по проблемите за които пиша има хора които работят и си искарват хляба с това . Може би чукам на широко отворена врата  или може би нашата социална политика върви в друго русло . Аз пиша за това , което виждам , че работи тук в Италия . За социална политика , насочена директно към нуждаещите се , без излишна бюрокрация и разточителство . Дали има вече в България дневни центрове за възрастни , така и не разбрах но ми се иска българските възрастни и и болните , нуждаещи се от помоща на социалните служби да  са  усетили съществуването на две паралелно съществуващи и взаимно подпомагащи се структури .

Има толкова детски градини , училища и частни къщи , които могат лесно да се преустроят . Така го правят хората по света , защо да не може и в България . И на първо време може да се почне с дневните центрове , а постепенно някои от тях да имат и места и за оставане и през ноща -комбинирани - и това го има по света . Моята идея и вяря е , че общините могат прекрасно да се справят с тази задача .
Кризата - бичът за бедните и онеправданите . В Италия се чувства криза . Първите три години от пристигането на дъщеря ми , нещата , бяха приказни . Личеше по това , как празнуваме в дневният център  . Първата година закриването на учебната година стана с  представянето на пиеса , в която участваха почти всички младежи . Беше вълнуващо , как нашите артисти изпълняваха ролите си  а ние родителите  плачехме от вълнение и ръкорляскахме . Моята дъщеря , се изяви като балерина и заедно с партньорка беше върховна . Дни наред след това беше щастливо усмихната . Тази година е трудна за всички италианци , но както в България  ,най - напред го чувстват инвалидите и пенсионерите . Всичко се вдига  ,а техните доходи остават . Ето как по принцип се празнува в дневният  център. Празникът започва със закуска , в която всеки участва с храна  ,сладки и питиета по свой вкус . Работниците  също приготвят нещо и всичко се подрежда на  шведска маса . След това има програма , музика,танци и томбола  . Това , което  ми допада  е , че ние родителите , братята и сестрите на младежите сме едно голямо семейство . Работниците и преподавателите са любезни и отзивчиви , това е време , когато разговаряме , задаваме въпроси , търсим отговори , споделяме опит , или просто си почиваме в приятна обстановка и съпричастна компания . Празниците  са - които ни слотяват и ни дават сили да сме още по - търпеливи и всеотдайни .  Младежите с нетърпение очакват да се съберем всички и тези , които могат - ни разказват свои преживявания , а други , просто идват да се поглезят , такива са - мили и гальовни . Радвам се , че дъщеря ми се чувствува щастлива .

Все пак е криза ! Но в тези времена , решителността за действие нараства . Не бива да се изоставя  идеята за дневните центрове . Трябва  добра воля и много работа . От моят житейски опит съм разбрала , че когато човек силно желае нещо и започне да работи в тази посока - ГОСПОД МУ ПОМАГА .
Ето какво прочетох преди две  години за социалната дейност в България . От 950 деца с уврежданияза  за две години са изведени около 200 деца  В процес на строеж са 149 центъра за настаняване от семеен тип , 36 дневни центрове за деца с увреждания , 34 центрове за социална рехабилитация и  интеграция . Двадесет и пет  ми