ДА УЛЕСНИМ ЖИВОТА НА НАШИТЕ БОЛНИ КОГАТО НАС ВЕЧЕ НЯМА ДА НИ ИМА НА ТОЗИ СВЯТ ДА ПОЛОЖИМ ОСНОВИТЕ НА  СИГУРНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА  ЗАСЕГНАТИТЕ  ОТ СТРАШНАТА БОЛЕСТ
Когато искаш да убедиш някого , той трябва да знае с кого говори,дали си достатъчно искрен , дали може да ти се вярва . Напуснах България на 55 години . На тази възрас , преди се излизаше в пенсия . Целият ми житейски път е минал в моята родина . Винаги съм работила и обществена работа . Била съм общински съветник . Избрана бях в  първите избори , преди 10 ноември 1989 година  в район , с  алтернативна кандидатура . Спечелих с чудесните над 90 % .Работила съм в профсъюзите . Била съм в църковно настоятелство . Приеха ме в БСП през 1986 . Бях на 36 години .  Преди това трудно приемаха инженери .Виждах , че България има нужда от нови хора , исках да помогна с моите знания , опит  и човещина . Бях партиен секретар около възродителният процес , когато се сменяха властите  . Не допуснах - поне докато работех там -  да се намразват хората помежду си . Преходът премина достойно . Отказах се от обществена дейност , когато нямаше вече кой да ми помага в грижите за дъщеря ми ... но най  - вече  , защото избуя омразата . Аз не мога да мразя  Да участваш в политически и обществен живот значеше  значи и сега да мразиш политическият си опонент , да му нанасяш удари под кръста , да парадираш със сила , власт и пари . Аз имам друга философия , която ми помага да оцелявам и да нося тежкият си житейски кръс .
КРАСОТА И ДОВЕРИЕ , ЧОВЕЧНОСТ , ЛЮБОВ , ЧУВАТЕ  ЛИ  ХОРА, МОЯТ ЗОВ !
Това е . Измислих  го много млада , когато търсех пътя  си в живота . Повтарям си го винаги , когато ми е трудно , когато вземам важно решение , когато искам да съм щастлива . Да мразиш , значи ,   навсякъде около себе си да  сееш  отрицателна енергия , която акомулира от околното пространство още и още  и да тровиш себе си и околните . Не - това не помага да се гради  ведро  настояще и сигурно бъдеще . Моето общуване с хората е на следният принцип- С първото запознаване, или с продължително общуване се мъча да открия кои положителни качества има човекът срещу мен . Използвам ги за опорни точки  по които водя разговор , или работя , ако това е работа . Нищо което е в разрез с моите принципи не засягам и избягвам словесни сблъсъци . Във всеки човек има толкова доброта  трябва да умееш  да я събудиш от дрямката . Хора , които не отговарят на критерите ми за хуманност избягвам . Сега съм далече от  България  .Денят ми започва с  БГ вести в интернет . Нося  България в сърцето си . Когато се връщам през ваканциите , намирам старите приятели и познати .  Получавам признателност от тези , на които съм помагала . Получавам усмивки , топлина и разбирането , че човек трябва до последният си дъх да прави това , което е най - добро за децата му . Това съм аз , това е моята визитна картичка . Най - важната част от моята книга е тази ! Как да живеем , да работим и да градим бъдещето за нашите ангели в земни тела .  Когато ни няма вече на този свят , да живеят достойно , да не умират в нищета и мизерия , низвергнати от обществото и света .
Заболяването Детска церебрална парализа е неизлечимо , в отрязъка от време , в който ние живеем . Може би , когато се открие лекарство или метод да се изравни времето , в което те се развиват с нашето - земното време , те ще могат да се лекуват и излекуват . За сега , заболяването за тях е доживотна  присъда . Доживотна присъда е и за нас - членовете на семействатата им .  Религията  и дарвинистите са на едно мнение .  
Трудът  е отреден за хората на земята .
Чрез труда се създават материалните блага за  съществуването на човешкият род - основен  земен  закон .
Всички престъпници в затворите  -  работят . Наказанието за убийците  е  първоначален строг режим , което значи седене в килията целодневно . Те приемат края на първоначалният строг режим като край на най - тежката част от наказанието , защото започват работа .
Нашите болни , особено по  -  тежко засегнатите  , не могат да се трудят , не могат да живеят по основният земен  закон .
Ние , близките , тези , които умеем да се трудим , трябва да се трудим и заради тях , а те да са  близо до нас , за да сме равни с останалите 499 семейства  със здрави деца , да живеем по основният човешки закон ,  законът на труда .
Но преди да започнем да се трудим , трябва да се познаваме  - ние  1 на 500 земни семейства , които по волята на съдбата , населяваме този свят в един и същ отрязък от време . ДА ! Семействата  на младежи , болни от детска церебрална парализа трябва да се познават , да общуват и си помагат . Има стотици защото ... - Защото имат близки проблеми - Защото трябва да си съобщават информация от всякакъв вид . - Защото трябва да си помагат при пътуване . - Защото трябва да търсят най - добрият специалист . - Защото трябва да търсят най - близкият дневен център . - Защото с общи усилия може сами да изградят такъв на място , удобно за всички . - Защото в определен момент могат да си дадат микроскопичен отдих взаимно . - Защото могат да отидат на почивка  заедно , ползвайки определени отстъпки . - Защото могат да се редуват при превозването на децата до терапевт , логопеда  дневният център и  т . н . - Защото децата или младежите може би ще искат да поседят заедно в компания . - Защото заедно , ползвайки своят опит , могат да решат да предложат нови методи за раздвижване  на  терапевта . - Защото заедно могат да създадат общо работно място за своите синове и дъщери , ако те са в състояние да работят и така да им помогнат да станат по - самостоятелни . - Защото заедно , винаги ще са по силни .
Моят съвет , за моите братя и сестри по съдба
- Не се страхувайте да общувате с хора като вас , това , ще ви помага , ще смъкне напрежението - Не бива да допускаме в дома ни да се заселва трайно отчаянието .  - Ние сме силни и умеем да живеем само с вяра и слънце в очите и сърцето .  - Нашите деца , братя или сестри , тези , които чакат нашите грижи , имат нужда и от добрата ни усмивка , от някоя закачка или весела история .  - Никога , не трябва да забравяме ,  това което пиша не един път в моята книга , че особено за по - тежко засегнатите , н ие сме тяхната вселена И още ! Имаме нашите проблеми , ще си ги решаваме , ще се съветваме , ще се радваме на всеки минимален успех , ще се учим да наблюдаваме , да обичаме безгранично и да сме всеотдайни до последният си дъх ... това ни е отредила съдбата . - Има семейства , в които Детската церебрална парализа се е настанила трайно  и са засегнати повече членове на семейството . Обикновено ние с един болен , а и всички в населеното място , познаваме тези семейства . Трябва , наложително е да им помагаме . Понякога , дори само нашите съвети им трябват . Налага се да сме близо до тях , те са наши братя по съдба , уязвими и страдащи . Винаги можем да намерим повод да ги посетим , да занесем нещичко , дори да ги помолим за някаква услуга , за да знаят , че имат близък и доверен човек , на когото да се опрат . Тези семейства много по - често стават жертва на измами и даже на престъпления от страна  на служебни лица . 
Какво да се прави - съдба .  - Ние , здравите , непрекъснато трябва да следим всичко ново , което излиза , медикаменти , физиотерапия , програми за раздвижване , и да избираме , кое е подходящо за нашите близки , но и да съобщаваме на нашите познати , които също имат нужда от това .  Искам да уверя моите уважаеми читатели , че животът в една старинна християнска община , където всички са братя и сестри , е най-близкият , най - подходящият модел на общуване за нашите различни от общоприетото семейства . След това , наистина спокойно ще започнем да се трудим заедно , защото ще сме готови и узрели за това начинание .
Не откривам Америка . Някой го е направил преди мен .
Преди много години , семейства на деца и младежи със заболяването ДЦП и Даун ,  в града в който живея сега ,  се събрали и решили да създадат за тях и за себе си работно място . Всеки от тях дарил това , което имал или участвувал с приходи от работата , която работел . Те били трудови хора , земеделци , скотовъди , занаятчии . Купили земя , прибавили част от своята и създали чифлик .Построили обори за животни , сеновали , сграда за столова и после постепенно , построили и сграда , където можело да се живее - да преспят ако закъснеят , децата им да са  прибрани и същевременно  близо до тях . Идин от основателите бил бояджия , затова създавали  група да се занимава с тази дейност  .Друг бил дърводелец , създавали  работилница за реставриране на стари мебели . Животновъдите се грижели за животни , които развъждали и продавали . Част от жените започвали да отглеждат и продават цветя . Засадили лозя и зеленчукови градини . Хората от град а, като знаели защо са се обединили , купували от тях , за да им помогнат . Децата и младежите били около тях . Които можели да работят или помагат , го правели . За по тежко засегнатите от болеста , винаги имало някой да се грижи . Така минавали годините с труд , разбирателство и напредък . Един от членовете на това съдружие е бил  избиран за кмет на града , заради способността му да организира и ръководи . Аз съм в този град от седем години .Тази община е на по-вече от 50 години . Сега е със същите принципи . Дейностите не са много по - различни . Има инвалиди , които живеят там постоянно . Столовата работи . Има групи за ремонт . Има група , която работи по почистване на офиси . Лозята се поддържат . Цветарската оранжерия работи на пълни обороти . Имат и оранжерии за зеленчуци . Имат няколко микробуса , с които всеки ден извозват инвалиди от града до този чифлик и в зависимост от способността им да се трудят , или ги разпределят на различните работни места или остават там в помещение обурудвано като дневен център . В зградата - общежитие живеят постоянно   тези болни , чиито близки вече не са между живите , но приживе са се трудили за кооператива . Голямата част от младежите , живеят при своите семейства в града . Като казвам младежи , не съм точна . Има и хора на средна възраст , животът продължава , нали така ? Това  съществува  и може да се почерпи опит .
На един събор на католическата младеж , на който бях поканена заедно с моята дъщеря , прожектираха кратък филм , в който младеж разказа за подобно начинание в град , близо до нашия . Принципът е почти същият , но по - модерен и осъвременен . - Те не почват на „ гола поляна“ , а ползват за база съществуващата в града Каза ди карита - Къщата на милостта , за която пиша в друга глава на книгата . - Обособяват работни места и произвеждат . - Организират продажбата на готовата продукция.  - Доразвиват материалната база . - Привличат всички инвалиди , независимо от възрастта им . - Които могат да работят , ги обучават и участват в трудовият процес . Чувстват се удовлетворени от плодовете на своят труд - Тези, които не могат да се трудят , остават като в дневен център , за да са в компания да получат удовлетворение от общуването , да не се чувстват самотни и изоставени Тази общност работи под ръководството на католическата църква .
Да , това искам да направя , В оставащото ми време на този свя т, да работя за  създаване на  такива общности , да намеря съмишленици и приятели , с което да направим това добро дело , за нас самите , за нашите болни , за тези , които идват след нас . Да има на какво да стъпят , и да продължат  напред .
Искам , да бъде направено , по каноните на нашата християнка вяра . Искам църквата , да ни води и да ни дава утеха и вдъхновение . Много ли искам ? Искам моите книги да сложа като основен камък . - В тази общност трябва да се работи , да се произвежда, да се продава . - Да се привлекат както семейства само с един болен, така и рискови семейства . - Да има пълно доверие между членовете на съдружието . - Да се работи за години напред , за да се остави подслон и условия за нормален живот на болните в бъдеще и на други нуждаещи , които ще се присъединяват в годините . - Да има правила , вътрешен кодекс , гарантиран и скрепен с подписите на създателите . - Да има ръководство , в което участват членове на светската и църковната власт и членове на съдебната власт , за да не се допусне узурпирането на властта от недобросъвестни личности , които да работят против интересите на болните . - Болните , чиито близки са участвали в създаването на общността , да са истинските собственици на материалната база , представяни и защитавани от социалните им асистенти и адвокати , избрани от близките . - Правилата за приемане, участие , работа , притежаване на активи , собственост , да се осъвременяват , и видоизменят само и единствено с участието на всички членове на общноста , да се подлагат на гласуване и да се приемат с болшинство .
Може би моята идея ще намери последователи . Аз имам моят опит . Едно семейство трудно може да се справи с предизвикателството на времето в което живеем . И може би това което ще напиша , в следващите редове , ще ви се стори безкрайно познато . Наш близък , на чашка , разчустван , сподели , това , което се говори за нашето семейство  в обществото -ТЕ СА ТОЛКОВА ДОБРИ , СИГУРНО СА ОТКАЧЕНИ . Да в  България , ако си добър , без да парадираш с добротата си , ако помагаш , без да търсиш отплата , ако съчувстваш без да искаш нищо в замяна - минаваш за откачен . Още , ако имаш дете болно от Детска церебрална парализа , значи самият ти не си добре . Отново на чашка, както си е прието у нас , друг  уважаван и добре приеман в обществото индивид , сподели ... -ЗА ДА ТЕ УВАЖАВАТ  , ТРЯБВА ДА СИ ЛОШ ! АЗ СЕ ЧУВСТВАМ ЖИВ  КОГАТО ПРЕЧА !
Ако изпъдим далеч от нас злобата , завистта и недоверието , ще  живеем със стремлението към труд и добродетелност . Искам да  се опитаме да сложим основите на нещо добро , без надути фрази , партизанщина и мръсотия .
Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение , недоимъка , страданието . Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре .
Ние , тези , които минаваме за откачени , нека се съберем  и заедно да покажем на България , пътя , който ще ѝ помогне да степи отново изправена и горда на картата на света . САМИ СМЕ СЛАБИ  - ЗАЕДНО  ЩЕ УСПЕЕМ .
Имам обурудване . Шивашка дейност може да се почне веднага . Нужни са хората , готови да работят . Нужни са вяра , надежда и любов, за да успеем , което значи -
ЗДРАВ ХРИСТИЯНСКИ ДУХ
ИСКАМ ДА УСПЕЯ В ИМЕТО НА ДОБРОТО
                       ПОСЛЕДНОТО МИ ПОСЛАНИЕ    ТЕЗИ ДАРИТЕЛСКИ КАМПАНИИ ПО КОЛЕДА НАЙ - МАЛКО ОТГОВАРЯТ НА НАШИТЕ НУЖДИ ТЕ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА БОЛНИ , НА КОИТО СЕ ВЪЗДЕЙСТВА ЕДНОКРАТНО  , КОЛКОТО И ДА СТРУВА ТОВА . ОЗДРАВЕЛИ -  ТЕ ИМАТ СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ТРУДЯТ И ДА ЖИВЕЯТ НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ .
ЗА НАШИТЕ БОЛНИ , ЗА НАШИТЕ СЕМЕЙСТВА  Е  НУЖЕН РАЗЛИЧЕН ПОДХОД  .  ГРИЖА   ЕДИН  ЦЯЛ ЖИВОТ !                       ВЯРВАМ  ,   ЧЕ  ЗАЕДНО ЩЕ УСПЕЕМ