Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2015 10:48 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КУРАЖ РЕЛИГИЯТА
Автор: dimetria Категория: Други   
Прочетен: 711 Коментари: 0 Гласове:
0



 
 РЕЛИГИЯТА   Е  ОПОРА  И ИЗВОР НА СИЛА  В  НЕ ЛЕКАТА СЪДБА НА НАШИТЕ БОЛНИ  И НА НАС   ТЕХНИТЕ  РОДИТЕЛИ   БРАТЯ И СЕСТРИ

Религията е опората и спасителя в безпътието и мерзостта . Тя ни приема на този свят , води ни духовно и ни изпраща в отвъдното . Искаме си я чиста и свята . Боже помогни на твоите служители в България , а те на помагат на нас !   АМИН!
В Италия в града в който живея няма православна църква . Посещавам редовно службите в католическите храмове , които са няколко . Кръстя се по православният обичай , произнасям Божията молитва и Стълбовете на  вярата на български- нямам никакви проблеми . Христовата вяра  е една , другото е политика , сфери на влияние  ... както искате го приемете . Животът на католиците е тяхната църква и  обратно . Жените , които са бременни , не пропущат нито една литургия . Дечицата  ,току що родени , с пелените -  са вече в църквата . Новите родилки , по време на службата , с достойнство разхождат своите ревливи пакети , като по този начин всички разбират , че е дошъл нов  човек на този свят . Някои фамилии имат запазени места с табелки на фамилията . В църквите има много седящи места и службата протича без умора на вярващите . Малки дечица току що проходили свободно си играят между пейките , под приветливите погледи на богомолците . Гордост за всяка църква  е хорът в който певците са  от 5 до колкото си решите години ... момиченца и момченца , девойки и младежи , майки и бащи , баби и дядовци . Отделно и всички богомолци пеят определени псалми . Свещенниците не пеят , но някои по -гласовити изпяват края на службата . На задните редове се настаняват тинейжърите , които доста открито флиртуват , отново под одобрителното внимание на богомолците . Най отзад са  мъжете  - млади и стари , за които е достойно да стоят през цялото време прави и демонстрират достойнство и мъжественост  пред нежната част от богомолците . Венчавките , кръщенетата , първото причастие , христовото войнство и погребенията , се правят с подобавaща тържественост . Първото причастие се приема на 9-10 години . Христовото войнство ,т ова е причастие на тинейжърите на 13 години , чувала съм от младите , че е нещо като благославяне за бъдеща любов - не съм сигурна . Църквата участва в общественият живот . Християнската вяра сее любов в сърцата , обич   и съпричастност към невинно страдащите . Изненадана бях от начина ,по който католическата църква работи с подрастващите . Невероятно е как се изменя подхода в зависимост от възраста на децата и младежите . Задължително в самият двор на черквата или в непосредствена близост има спортна площадка , детска градина , клуб с голям брой  маси на които на синволични цени се предлагат сладкиши и напитки  от импровизирано барче .Тези клубове са любимо място за празнуване на рожденни дни , другарски вечери , годишнини и всякакви сбирки на христянски общности .И ма детска площадка за най - малките  и градинка с пейки за тинейджърите. Към черквата има самодейни състави - театралени и хорови , но не по един , а по няколко , за различни възрастови групи. Представят по няколко представления годишно  В църковната зала показват и филми за дечица . Правят се състезания по колоездене отново за различни възрастови групи и състезания с малолитражни мотори за младежи . Има почивни лагери през лятото в Алпите  за деца , юноши и възрастни а също и  за семейства , на сравнително достъпни цени . Всяка година през август на поклонение в  Лурд - Франция отива група , състояща се от инвалиди , доброволци , които ги обслужват и им помагат и поклонници от района . Това е свързано с подготовката на участниците и доброволците  и събиране на средства за това пътуване . В края на църковната служба се съобщава каква сума е събрана , за постигането на всяка поставена цел . За мен е впечатляващ броят на посещаващите неделните служби . Те  са  три- в 9 , 10  и 11.15, като на  всяка служба присъстват определен кръг  богомолци .  Всичко с една цел - да  живеят в християнска духовност и мир .   ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА ЗА КЪЩИТЕ  НА МИЛОСЪРДИЕТО   КЪМ КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА Това е една институция , която ме впечатли в Италия . Всички чужденци , които пристигат като нас с по една чанта , може би поне един път са опирали до тези къщи . Има ги във всички градове и градчета . Основната им дейност е милосърдието . Те работят на принципа - " Поискай , ще ти се даде , почукай , ще ти се отвори "  Към нашата православна църква , може и да има някъде такива къщи  ,но аз не знам . Искам да разкажа за всичко което знам за тях . Работя като доброволка в такава къща вече пет години по два до шест часа  седмично . В град Реджо Емилия , който е областният град на нашата  провинция има такава къща към църквата " Сан Пелегрино " В нея е  е живяла и работила моя позната грузинка , оято ми еразказала фантастични неща за милосърдието . Католическата църква е институция напълно обърната към нуждите на хората  ,независимо от тяхната народност и религиозна принадлежност . В града , в който живея , къщата на милосърдието или както я наричат тука " Каза ди карита " работи в няколко аспекта , като всичко е свързано в единно цяло , с едно ръководство , изцяло подчинено на църквата . Два пъти в седмицата , сутрин  ,вратите са отворени за посетители  -нуждаещи се . Обикновено идват чужденци  но има и доста италианци . Всеки който идва за пръв път сам или с цялото семейство се картотекира . Записването става с представянето на документ за самоличност- италиански или от родната му страна . Прави се фотокопие и се записва като нуждаещ се . Правят се фотокопия на документите на цялата фамилия и ако имат документи за завършено образование -преведени или не , също се преснимат . Дава им се възможност да разкажат как и с каква цел са дошли в Италия  ,какви очаквания имат и как са се устроили . Всеки си тръгва с пакет продукти от първа необходимост -макарони , мляко , олио , сирене , брашно , сладки и шоколади за децата . Оставя се телефон за връзка . Ако имат нужда от дрехи и завивки , се записват  номерата и бройките и им се съобщава кога да отидат да си ги получат .
Бих искала и в  България да създадем нашите къщи на милосърдието .
ВЪВ ВСЕКИ ГРАД ИЛИ СЕЛО , НАРЕД  С  ВАРЕЛИТЕ ЗА ОТПАДЪЦИ , КОИТО СЕ СЪБИРАТ РАЗДЕЛНО , ИМА ГОЛЕМИ ЖЪЛТИ БИДОНИ , ЗАКЛЮЧЕНИ И СЪС СПЕЦИАЛЕН НАЧИН НА ОТВАРЯНЕ И ЗАТВАРЯНЕ , КЪДЕТО  Е ОБОЗНАЧЕНО , ЧЕ СЕ СЪБИРАТ УПОТРЕБЯВАНИ ВЕЩИ - ДРЕХИ   , ОБУВКИ , ЧАНТИ , ЗАВИВКИ . ТЕ  ТРЯБВА ДА СЕ СЛАГАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В НАЙЛОНОВИ ТОРБИ ИЛИ ЧУВАЛИ . Периодично минават камиони , които изпразват бидоните . В по - големите градове има предприятия , в които се събират тези вещи , сортират се , перат и дезинфектират и се носят в къщите на милосърдието където се раздават на бедните . В тези къщи занасят своя продукция фирми , магазини и кооперативи , което се счита за чест . Виждала съм много граждани  ,които есента или пролетта  ,когато пренареждат гардеробите  си , носят пълни чанти и чували с изгладени и напарфюмирани дрехи , които просто така оставят пред вратата на къщата на милостта , а от персонала ги прибират без някой да парадира с добротата и щедростта си .Човешко е  и толкова . В коридора на приемната има наредени кашони със дрехи ,обувки , чанти , детски играчки и стилажи със закачени  сака ,панталони ,пуловери , спортни облекла , от които всеки чакащ може да си вземе , ако има нужда . Разбира се , без да искам да обидя никого в интерес на истината  чакащите са два типа , източно европейци - които се записват за работа и араби и негри , които се надпреварват да грабят , довели цялото си многобройно домочадие . И друго , продуктите , които се раздават , се слагат в специални пласички с надпис - да се знае , че е дарение. Приятетелите от Африка , които се редят всяка седмица с безбройната си челяд , си носят торбички от супер маркетите в града и на мига изпразват в тях дарението . После минават покрай тези магазини , да ги видят колко много са пазарили ..... ние в България  на това му казваме ц..... работа .
Известно време  живяхме в близост до Каза ди карита . В нашият блок  живееше многолюдно семейство от Мароко . Използвайки добрината и щедростта на италианците , те живееха само с тези помощи , никой не работеше . Бъбренето по цял ден беше единственото им занимание . Ходеха всяка седмица в къщата на милосърдието , вземаха всичко каквото им попадне и още пред блока го сортираха . Каквото не им хареса , отново хвърляха в бидоните за събиране на стари вещи , защото ги мързеше да носят всичко до горе . Мазите ни бяха една до друга  .Тяхната беше пълна с дрехи . За да пестят вода твърде и не перяха  ,по - лесно беше да се редят следващата седмица за нови дрехи  ... Хората в къщата на милосърдието работят на доброволни начала , или с минимално заплащане , Правилата са строги и стриктно се изпълняват . Ако търсиш работа  е много вероятно да ти намерят . Сега са кризи и е  по - трудно , но механизмът работи . Специално за жени работа се намира  по - лесно . Италианците ходят там , когато имат болен човек в къщи или родителите им са твърде стари и имат нужда от домашна помощница  Понякога търсят жена за гледане на дете или гладене и хората работещи там им намират из между нуждаещите се от работа . Има и друг работещ механизъм , който толкова ми харесва . В неделя преди обяд  ,след литургията , повечето хора остават да се видят и си побъбрят с познати , със дяконите и свещенника и споделят своите нужди . Те по - нататък придвижват нещата , без да има нужда да се ходи допълнително и да се губи от работното  време . Ако нещо не е доразбрано    или неуточнено, следващата неделя се допълва .  Излишно е да подчертавам , че свещеникът и дяконите се ползват със завиден авторитет и са спечелили доверието както на нуждаещите се от работа , така и на техните работодатели . Да те препоръчат те , във фамилия , е гаранция за добри бъдещи взаимоотношения .
Нека   и ние , българите развием нашето милосърдие , за да няма гладни детски очички . В много от къщите на милосърдието има помещения , в които се дава подслон на бедни или изпаднали в беда хора и даже на цели семейства за определен период от време . В къщата в която аз работя има мини апартамент с кухня ,спалня и баня , обзаведен със всичко необходимо за живеене ,отоплен и с топла вода .Настаняват се семейства , много бедни и с малки дечица , обикновено за срок не по-вече от три месеца . Дава им се възможност да си отдъхнат , да се хигиенизират и да търсят по - спокойно работа . Не съм сигурна дали им се дава и храна . През това време им се търси  друго жилище или ги връщат в родината им ако са без никакви документи . Съзнателни и добри хора , които са преминали през този апартамент в най - критичен за тях момент и са останали в същият град ,никога не забравят добрината и идват да помагат с каквото могат винаги , когато има нужда .  Това е за временното настаняване . На табелата на къщата на милосърдието , където работя като доброволка пише - Семейна къща на милосърдието - на италиански разбира се . Това е една чудесна форма на организация . Основната  дейност на къщата е да даде подслон на стари и болни хора в труден момент  от живота им до тяхната смърт .Това , което ме впечатли в първият момент при  запознаването с работата ми беше , че всичките 20  души които живеят постоянно там ги наричат гости , до последният им дъх , те си остават гости с полагащото се уважение и грижа към всичките им нужди . За тях постоянно се грижат три монахини , които работят на три смени и живеят във същата къща . Тяхната роля е по - скоро наблюдаваща и отговарят за стриктно спазване на реда 24 часа в денонощието . На щат работят 5 - 6 медицински сестри , които изпълняват нощна и първа смана . Следобяд , болните разчитат на грижите на монахините и доброволците . Готви се в самата къща-от готвачи доброволци . Доброволците работят в три момента от денонощието-сутрин за помощ при ставане , следобед , да станат от следобепен сън и закуска и вечер-да се сложат в леглата . В своите смени доброволците работят около два часа . Добре е да се прави компания и се разговаря-поне с тези ,които чуват и разбират . Менюто  е съставено по точни изчисления на енергийният баланс.Тук ще отворя една смешна скоба,за да разкрия,че на най- слабите им сипват двойна доза ,а на дебелите,според мен ги лишават от храна,и в края на краищата дебелите са все по- дебели,а слабите окльощавяват....с една дума...натура...споменавам го за тези,дето се опитват да  пазят диета. В къщата има параклис,в който всяка сутрин се служи църковна служба от поне двама дякони и трите монахини и сутрешната смяна доброволци. Параклисът е свързан със дневната зала  на къщата с подвижни,плъзгащи врати.Тази зала е обзаведена с удобни канапета,столове и фотьойли-за по- възрастни хора.В сряда вечер се прави също служба. Идват много граждани да присъстват на църковната служба,да се видят и побъбрят на чисто и топло,да разнообразят деня си, да правят компания на постоянните обитатели , да поискат съвет от свещенника и дяконите....въобще чудесна християнска и човешка атмосфера. Нека помислим заедно толкова ли е трудно да го направим в нашият град или село. Не сме по-лоши,неорганизирани или мързеливи.
Какви са хората,които прекарват последните години от живота си ,обгрижени и заобиколени с уважение.Хора,мъже и жени с различни житейски сътби.Една част са роднини на свещенници или свещеници.Бездетни жени,които след смърта на съпрузите си нямат никакви близки.Възрастни болни от ДЦП,чиито родители са отдавна мъртви,а братята и сестрите им имат своите многолюдни семейства.Всеки със своята житейска неволя.Тези,които имат живи роднини,имат неограничено време да общуват с тях.Роднините им ги разхождат,разговарят и с останалите гости,помагат понякога с каквото могат,това наистина е едно голямо и сплотено семейство.За съжаление,как става заплащането на престоят им, въобще не зная.Чувала съм,че тези които имат къщи,ги завещават на къщата или спестявания,просто е излишно да пиша,за да не сбъркам.Сприятелила съм се с всички гости.Те са доволни от престоя и от отношението към тях . Всичките им желания и прищевки се изпълняват.Има човек, назначен,за да ги къпе и всички баби са задължително с прически.Аз съм една от жените които  харесват,но съм вечно критикувана,че нося косите си свободно разпуснати.Единственият довод който приемат е че"Съпругът ми ме харесва така"Опасни баби ви казвам...толкова са мили и обичливи в този господен дом. Всичко което пиша е абсолютно вярно,всички тези прекрасни неща се случват.Само че,където участва човека,идват и грешките.Никъде няма,"по мед и масло"Правилата са чудесни,къщата в този си вид,и устройство работи 17 години, много от правилата се доусъвършенствуват,модернизира се всичко,но все някой се мъчи да пречи.Монахините не винаги са в настроение и мърморят,старите хора-са си стари хора,и вършат какви ли не неочаквани неща,доброволците спорят с медицинските сестри...разни.. недоразумения.Проблемът е да се абстрахира човек от дреболиите и да вижда прекрасното в това свято дело -  да се помага на нуждаещите се,да се дарява обич и топлина.Защото,ако днес монахинята е намусена,утре вече се чувства добре.Ако днес някой гост капризничи,утре ще му мине и ще е весел.....Трябва да се гледа добрата и слънчева страна на всяко начинание,което ще помогне да избягваме нашите човешки грешки и егоизъм.Не бива да допускаме мисленето ни да се спъва  от  човешкият фактор.Трябва да градим същността,а после лесно ще се справим с подробностите.Тук е мястото да подчертая,че колкото по-ясно се очертават приоритетите на базата на религията,толкова по-бързо се постига  успеха. Католическата църква поема възпитанието им още от раждането и християнските догми вършат  чудеса в тази прекрасна страна. Бих се радвала частица по частица,атом по атом да градим  човещината и тези неща да стигнат и до нашият бит. Искам заедно нещо да постигнем..
На доброволците пари не им се плащат,но когато си свършиш работата всички по- отделно ти благодарят.Това е божи дом.Когато почнах отначало, работех моите часове и часовете  на една стара и болна жена , която беше дала обет, да работи до последният си дъх  като доброволка в божият дом. Плащайки ми,тя едновременно помагаше на мене и на дома и  смяташе, че е направила повече от това което е обещала.Но това вече свърши.Казват, че ако имаш нужда от нещо, ще ти дадат според възможностите си,но трябва да си поискаш.Аз съм горд човек и ми е неудобно да искам.Понякога ми дават памперси,защото знаят моите проблеми. Има доброволки,които години работят без пари,самотни жени-сигурни,че когато остареят,ще има къде да се подслонят.Познавам поне три такива мои колежки.Аз избрах да работя,защото така опознавам повече хора,добри работни и интелигентни,и  заемам едно по- достойно място в италианското общество.Да си доброволец в Италия е чест и много уважавани и богати хора работят  така , в Червеният кръст, в болниците и на  други места  в полза на обществото. Господ  ти помага ,когато и ти помагаш.
Сега, ще напиша  нещо,което на самата мен ми изглеждаше фантастично.Преди да почне сутрешната смяна, има църковна служба,на която се опитвам винаги да присъствам, когато съм на работа.Единият ат дяконите,който води службата, ми се стори познат.Какво беше учудването ми,когато в негово лице познах заместник директора на банката в която ми изплащаха заплатата. Ха да ви видя в България кой директор на банка, ще води сутрешна служба , като дякон- в 6.30 в старчески дом.
Пиша за ролята на църквата.Ясно е че Италия е бастиона на Католицизма. Това общество, което прави толкова много за своите граждани,е възптано в чистият християнски дух. Къщите на милосърдието  са творение на църквата. Тя  тръгва напред  - миряните  помагат.  Винаги съм се занимавала с обществена дейност и май отново се увлякох. Толкова обичам моята родина,желая да я видя добра-без  лошотията и затова пиша подробно за всичко , което бих искала да видя в България. Искам да сме горди, силни и отговорни за доброто и просперитета.

Искам да го споделя  как религията и светската власт си помагат в служба на хората. Преди това писах, как два пъти седмично се раздават помощи за бедни и изпаднали в беда хора.За това си има определена стая. Точно на това място,в което хората са свикнали да търсят помощ-на същото това бюро и на същият този стол,само че в останалите дни на седмицата , за да не стои стаята празна застава служителка от социалната служба и записва тези,които се нуждаят от грижи и помощ и тези, които имат желание да работят  такава работа. Разбирате ли колко простичко е организирана социалната дейност. Оставам коментарите за вас. Във всички болници и лечебни заведения има параклиси - мяста за усамотение и молитва.В този тип заведениа и за   обслужващият персонал и за болните ,моралът и упованието в бога са от огромно значение в ежедневието.  Това разбира се  е  мое лично мнение.Не се опитвам да го натрапя на никого.  Атеизмът е едно от най-лошите наследства от социализма. Ако пиша толкова подробно за Къщата на милосърдието , то е защото около една трета от гостите са със заболяването Детска церебрална парализа, а напоследък този дял се е увеличил. Познавам  житейските им съдби.Те са били в семействата си , и са били обгрижени с любов.Когато родителите им не са вече между живите, братята и сестрите им, ги оставят в тази къща, но почти всеки ден идват да ги наглеждат.Най- младата  гостенка,  е около четиридесет годишна . Има живи майка и сестра близначка. Тя  е почти неподвижна и те двете нямат физическата възможност да я обслужват. Бащата е бил здрав , но е починал , а майката е  с лека форма на ДЦП.Двете ѝ дъщери са увредени.Тази, която продължава да живее с нея, е по - слабо засегната. Ето как нещастието се мултифицира при нашите болни.
Кави са направленията, по които църквата помага на болните от ДЦП? Всички семейства, които имат нашият проблем , ни водят в отделна  „графа“. Ако ходите редовно на служба, или от време на време, свещенникът или дяконите, намират време и повод да ви попитат ,как е болният , имате ли нужда от помощ, как са всички останали членове на семейството и след края на разговора изпращат поздрави на болния и на всички в къщи.
Понеже  при тях причестяване се прави всяка неделя, ако пожелаете ,ако им се обадите, пращат човек от парокията- църковното настоятелство ,  у вас  за да причести вашият болен и семейството , като се чете молитвата и се изпълнява канона. Ако  споделите с дякона или свещеника ,че имате нужда от малко помощ, си оставяте телефонният номер и те ви пращат някоя от жените , които ходят в Каса ди карита да търсят работа,  за временна работа.Тогава не сте длъжни да сключвате  трудови договори и т.н. Можете да кандидатствате  да ви дадат някаква парична помощ, която връщате с облекчени условия. Чувала съм, че на семейства , изпаднали в беда, дават възможност да се настянят в къщи, завещани на църквата.
Искам да разкажа  по подробно за  организацията УНИТАЛСИ , която е създадена към католическата църква преди повече от 100 години. Тази организация работи с инвалиди и повечето обхванати от тях болни  са със заболяването  Детска церебрална парализа.Доброволците, които работят в нея са хора на различна възраст , мъже и жени , с различно образование и различно обществено положение.Това , което ги свързва е , трудолюбието, отзивчивостта и християнските добродетели.Дванадесет пъти в годината - всеки месец, обикновенно на някакъв християннски празник, но задължително в неделя организират събиране на инвалидите и техните семейства.Ако е през топлите месеци, сбирката е след обяд с разходка, след това молитва в храм и тържествена вечеря , която завършва с честване на рожденните дни на родените през месеца болни и членовете на семействата им , които ги придружават на сбирките. Има младежи , които нямат  родители , не живеят в своите си домове , а в защитени къщи.Те са придружавани персонално от доброволци от тази организация.За всеки болен, независимо дали е със семейството си, има  отговорен човек.Дава се  възможност на близките да си отдъхнат и да се повеселят. Това са задушевни сбирки , на които ние белязаните , се чувстваме обгрижени , уважени и нашият труд оценен.Имаме възможност да си побъбрим и общуваме по между си. Главен организатор  на тържеството, е свещеника.В нашият град е сравнително млад мъж с прекрасно чувство за хумор.
Един път в годината през август , тази организация организира поклонническа екскурзия до Лурд - Франция.  В този град има  лечебен извор открит от малко френско момиче през деветнайсти век ,  на което се е явила ДЕВА МАРИЯ. Това е свято място за католическият свят и има описани много случаи на изцеление. Екскурзията се осъществява със специално обурудван влак , който тръгва от Сицилия и преминавайки през цяла  Италия , събира  определените от организацията Униталси болни , които търсят изцеление.Болните се придружават от доброволците , като понякога канят и близки на болните.За болните , пътуването е безплатно. Мене ме поканиха в тази организация , заради работата ми в къщата на милосърдието.Кога ще поканят дъщеря ми за поклонническо пътуване , кой знае? Написах това, защото съм християнка и съм от „попско коляно“ Вярвам, че само и единствено Христовата църква , здравият християнски дух може да помогне на моята прекрасна РОДИНА да се въздигне и процъфтява.    



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 435197
Постинги: 454
Коментари: 133
Гласове: 292
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031