Тези случки съм описала в предишни постинги .
Сега са събрани  .
Една глава от моята книга .
 НЕВЕРОЯТНИТЕ СЛУЧКИ   КОИТО СЪМ  ПРЕЖИВЯЛА  СВЪРЗАНИ С ДЪЩЕРЯ МИ ,  СИНЪТ МИ  И СЕМЕЙСТВОТО МИ . ВСЕЛЕНАТА  , БОГ  МАЙКАТА БОЖИЯ    ИСУС  ХРИСТОС  ,  СВЕТИЯТ  ДУХ  - ТЕ СА С НА С И НИ ПОДКРЕПЯТ   В  ГРЕШНИЯТ НИ ЖИТЕЙСКИ  ПЪТ.       Религията е живата вода,която трябва да пием с пълни шепи,за да се възцари любов към ближния , уважение между хората и вярата , че  светът  може да е прекрасен !  Да , на мен са ми се случвали невероятни неща , свързани с християнските ми вярвания , които са жалони в живота ми . Подреждам събитията в  хронологичен ред , мъчейки се да намеря отговор на въпроса "ЗАЩО , ЗАЩО НА МЕН СЕ СЛУЧВА ТОВА ? " Първата случка според мен , никак не е свързана с християнството , но след четиридесет години , анализирайки живота си , си мисля , че ако бях избрала този път , нямаше да преживея останалите  случки свързани с моите християнски вярвания.  1.Когато бях на 24 години ,  една година преди зачеването на дъщеря ми , пред мен  се появи от нищото една  млада и красива циганка, която настояваше да ми сложи муска  на врата в която имаше крак от прилеп,кожа от жаба, черни конци и  друго,което не си спомням.  Каза,че ако не го направя,животът ми тръгва в друга посока.Като си помислих за тези гадории - с цялото ми уважение към всички божи твари -   отказах . Видя ми се - черна магия . Предрече ми , че ако не го направя ,   напролет , ще се омъжа , за когото   не  очаквам и след години - тук - посочи ми място на стъпалото пред къщи , ще пристъпи осиновено дете . Въпреки тези ѝ думи отново не приех и тя си отиде , както беше дошла , сякаш се разтвори във въздуха . Още на другият ден се случиха разни неща , които доказаха, че имаше право.
2.Няколко дни преди раждането на дъщеря на  сън чух глас, който ми каза следното -Сега, ще  ти покажа,какво носиш в корема си !  Видях, в мене пиле , като тези замразените , които купуваме от магазина .То естествено беше  без глава .Краищата  на крилцата и на краката  , бяха почнали да се развалят  а тялото на пилето беше голямо жълто и много добре оформено . После всичко бързо изчезна . Представяте си как се уплаших . Споделих на сутринта със всички и единственото, което измислихме е да отида веднага на консултация .Предположихме ,че може би ще трябва да влеза по рано в родилният дом . Преледаха ме , казаха , че няма нищо опасно и така - изчаках в къщи последните няколко дни .Бебето се роди 4.100 . В последствие се разбра, че изостава умствено и има спастика в китките на ръцете и от глезена надолу на краката. След многократното прилагане на  форцепс и вакум ,къде ли е истината? Така се случва с мен,получавам някаква вест , като че ли винаги съм предварително подготвена за това , което ме очаква . Бих искала дапосъветвам младите майки , да се вслушват във всичко и да са настоятелни , ако смятат , че докторите не им обръщат достатъчно внимание и отново и отново...... Пиша го за тези , които страдат и имат нужда от вяра и утеха .
3. На третият ден след раждането  ,все още не бях видяла детето си . Не ми даваха да ставам , заради секциото което със закъснение ми бяха направили .Бях изтощена Кърмата ми не слизаше . На моите молби да ми донесат бебето,никой не се отзова . Аз бях на последният етаж  в АГБолница   а то в приземния в отделението за недоносени.Само ми бяха казали, че го гледат в кувьоз.По това време на годината, дните са най дълги.Изчаках да си заминат всички и да остане само нощната смяна.Нямаше движение по коридорите и тръгнах сама 3-4 етажа надолу по стълбите.После съм се питала, защо не взех асансьор.Придвижвах се трудно от болка и изтощение.Някак стигнах.Вратата  на залата беше отворена и имаше наредени десетина кувьоза.Все се питах, дали ще позная кое е моето бебе.Веднага го познах.Беше одрало кожата на мъжът ми,нямаше как да сбъркам.Беше и голямо.Другите бебета  бяха наистина недоносени.Главичката и беше нормална,но се виждаше на възглавничката като торбичка  отлепената от скалпа кожа.Спеше с вдигнати ръчички.Поне видях , че съществува и набрала сили,тръгнах обратно по стълбите.Не знам за колко време стигнах на площадката между вторият и третият етаж.Реших да си почина и на високият прозорец пред мен,видях,че се появи бял облак.Беше млечно бял, не бих казала, че фосфоресцираше,но като че ли имаше съвсем леко бяло излъчване.Видях го извън стъклото.После премина и сякаш беше от вътрешната страна-на самата площадка пред мен Постепенно придоби очертанията на женска фигура,покрита с наметало  от главата  до петите.Стоях,и се питах вярно ли е това или сънувам.Усетих в главата ми да текат следните мисли:"НЕ ПЛАЧИ,ДЕТЕТО ТИ ЩЕ ЖИВЕЕ,НО ТИ ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ПЛАЧЕШ"Като че ли  усетих някаква странна топлина,която ме обгърна,а може би греша.После,отново премина отвън и се загуби.Прималяла , се питах какво беше това.В мозъкът ми мина друга мисъл"ТОВА БЕШЕ  ДЕВА МАРИЯ" Когато се качихдо моята стая и се хванах за леглото, да не падна от болка и изтощение , усетих как нещо ме затопли и видях , как започна да тече кърмата ми под нощницата, намокрих се, а пред краката ми стана локвичка. Благодарих мислено на Светата майка.В този момент не  можех да осъзная величието на това , което бях преживяла. Русенци знаят къде е родилниат дом.От към главната улица,където е главният вход има големи прозорци на стълбището.Там, на тези прозорци ми се яви видението.Винаги,когато минавам по това място,спирам,прекръствам се, и отправям молба към майката божия да закриля родилките и бебетата им.Мисля си че това място е свято.Завършвам с това,че вече не плача.Замених сълзите с вяра ,труд и обич.
4.Преди да навърши шест години дъщеря ми ,    на сън ми се каза,че трябва да я кръстя,иначе може да умре некръстена. Светото кръщене ѝ помогна в извънредно  труден  период от  живота ѝ. Ето как се случи . Съпругът ми беше в Либия,за да спечели пари за лечение  на дъщеря ми в   Австрия.Свекъра беше в болница в продължение на месец от професионално отравяне.Свекървами и аз бяхме сами в мразовитата зима.Дъщеря ми получи епилептични припадъци.От декември до март беше почти ежедневно с температура.Влизахме и излизахме от болници.Ходех и на работа.Искам от все сърце да благодаря на ръководството на  тогавашният завод „Латекс“ които проявиха разбиране.Детето съвсем отслабна и не се хранеше.Приемаше и антибиотици, освен успокоителните. Една неделя следобед, бях легнала да я приспивам.Пак гореше цялата до мен.Чух глас,който ми каза:"Детето ти ще умре,вземи го кръсти,защото ,като дойде горе,няма как да го посрещнем"Видях наредени моите най- близки починали роднини,протягащи ръце.Бяха много скъпи за мен хора, но не исках да видя дъщеря ми сред тях.Скочих ужасена.През далечната 1982 година,не беше никак лесно да организираш набързо кръщене.Моята майка пристигна на помощ.Единият свещенник отказа,другият се съгласи да дойде,но след девет и половина вечерта.Даде инструкции какво да приготвим,и каза да си намерим крастница,някоя жена която да запази "тайната".Намерихме и кръстница и още вторник вечерта я кръстихме.Това кръщене беше повратен момент в живота ѝ.Температурата изчезна,не боледуваше от грипове и настинки,припадъците се разредиха.Благодаря ,че послушах природата.Това е самата света истина.Препоръчвам ви,ако сте християни,кръстете непременно децата си.Уважавам и почитам всички религии,пиша за всички страдащи.Мили родители, направете всичко което се иска според вашите вярвания,за да сте по - спокойни и обнадеждени  Бог е един и нека бъдем смирени. АМИН !
5.Когато помолих Божията майка да ми даде рожба , ТЯ на третият ден  ми  изпрати моето момченце.Когато го доведохме в къщи, то сложи кръченцето си първо на мястото , където беше предрекла циганката. Ето как се случи всичко Следвах в София задочно.Бях на очни.Седмицата преди Великден имахме много часове,за да можем по празниците да сме свободни.На Връбница останах в София.Отидох на службата в храма Св. Александър Невски.След службата, с осветени върбови клончета,застанах пред иконата на Божията майка с Младенеца-отляво до входа на храма.Стиснала клонките до сърцето си,се помолих на божията майка
-КАКТО ТИ ДЪРЖИШ НА РЪЦЕ  ТВОЕТО МОМЧЕНЦЕ ,ДАЙ МИ И НА МЕН ЕДНО МАЛКО МОМЧЕНЦЕ И АЗ ДА СИ ГО НОСЯ ТАКА НА РЪЦЕ !
Стоях и повтарях молитвата си и сякаш усетих в ръцете си-до гърдите топлината на малко телце.Постоях и си тръгнах,изпълнена с надежда.  И тогава и сега след толкова години  си мисля , че точно в този момент  МАЙКАТА БОЖИЯ И НЕЙНОТО БОЖЕСТВЕНО ДЕТЕ  МЕ ГЛЕДАХА С ЖИВИ - РАЗБИРАЩИ ОЧИ !
По средата на седмицата, съпругът ми се обади,че са ни поканили в дома- имало момченце за нас.....
Това е.След  Велик ден отидохме да го видим.
Като ми свършиха очните си го взехме.Много дълго време го носех все на ръце,така перях,така готвех, така се подготвях за изпити,все на ръце,както бях обещала на  Богородица.
6.Жена , която имаше  ясновидски способности,  ми каза , че Светата майка харесва това , че съм кръстила момченцето което ми е дала - на нейно име  , но това не е достатъчно.Иска от мен всяка  година да празнувам  рожденният ѝ ден  на 8 септември за да ѝ благодаря, а също и за здравето на децата ми. След един такъв празник, видях предупреждение , и спасихме живота на сина ми. Ето как се случи това В края на август 1997 година от дома ни изчезна голяма сума пари във валута - марки и долари.Магазинът ни работеше по онова време на пълни обороти. Пазаруваха и чужденци и всеки плащаше с каквото има. Парите държахме в къщи за по няколко дни , докато пазаруваме отново.По това време, всички искаха да се плаща в брой. В нашият голям , уютен и гостоприемен дом винаги имаше гости. След като обърнахме всичко, за да ги търсим, по приетия тогава обичай, отидохме на „ГЛЕДАЧКА“ да ни каже къде са.
Жената ме посрещна, накара ме да седна срещу нея и ме попита какъв проблем имам.След няколко минути изпадна в транс и тихо приказваше, като от време на време спираше за кратко.Представете си, както се случва, когато някой превежда.Като че ли тя чуваше някакъв израз ,който аз не чувах, тя ми „превеждаше“ , после  следваше пауза, в която тя чуваше нещо, отново ми превеждаше и така на няколко пъти. Ето какво ми каза - Парите са взети от човек много близък до вас.Не ги търсете, това е почти семейна рбота.Всеки си носи греха.Това се е случило, за да може да потърсите помощ!
ДЕВА МАРИЯ ИСКА ДА ТИ КАЖЕ НЕЩО -ТЯ  ТИ Е ПОМОГНАЛА И ТИ Е ДАРИЛА СИН .ЗНАЕ  , ЧЕ СИ КРЪСТИЛА СИНЪТ СИ НА НЕЙНО ИМЕ , НО ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.ТЯ ИСКА ДА ПРАЗНУВАШ РОЖДЕННИЯТ Ѝ ДЕН НА 8 СЕПТЕМВРИ - МАЛКА БОГОРОДИЦА. ТОВА Е ЗА ДА Ѝ БЛАГОДАРИШ А СЪЩО И ЗА ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА ТИ. Бях чувала ,че тази жена има някакви способности,но това  не бях очаквала. След това станахме близки с тази жена, но за това никога не сме говорили.Останах с убеждение , че този отрязък от време се е изтрил от паметта ѝ. От тогава, празникът  Малка Богородица е свят празник за моето семейство. Бих искала да разкажа на всички майки как го празнувам.Приготвям  риба  курбан.В България я носех в черквата да я осветят, но тук не го правя.Приготвям питка.сирене,мед,нещо сладко и много плодове,грозде и дини задължително.Запалвам свещичка да погори върху хляба за здраве.Поканвам няколко верни приятелки,семейни,с деца и внуци.Прочитам божията молитва и си похапваме от всичко.Това е на обяд.Вечерта, празнуваме със семейството.Понякога каня едно приятелско семейство.Винаги отправям благодарност към Майката божия.На един от тези празници ,синът ми беше войник и случайно се върна, след като приятелките ми си бяха заминали.Влязох в стаята му ,за да му покажа подаръците, които му бяха донесли. Видях оттеклият му крак,който той се мъчеше да скрие, за да не се тревожа.Веднага го пратих на лекар и спешно го оперираха-тромб от разширени вени....на косъм сме били.Благодарих отново и отново на Божията майка , която ми помогна. Бих препоръчала на всички майки да празнуват  8 септември в чест на Богородица и децата си,независимо дали и те нямат вече свои деца. Това е светъл духовен и красив майчин жест. Друго, което бих искала да добавя, че когато бях в България, винаги оставях плодове и цветя в черквата.Тук нося сладки в дома за стари хора към черквата,което е моята благодарност.
7.Когато синът ми беше на 15 години,ходи на екскурзия в Италия.Беше направил безброй снимки.Подреди ги в албуми и те  станаха част от битието ни.След казармата,беше въпрос на време,да уреди пътуването.Замина на 20 години.Още на втората седмица,разбра,че има две Италии.Втората беше -глад, мизерия,незаплатен труд,алчни и лъжливи  трафиканти. Не искаше да се върне. -Мамо, ела ми помогни! Как да го оставя-моят дар от БОГА И БОЖАТА МАЙКА .
Тръгнах на шестата седмица след него.Оставих дъщерята  с баща си без да успея да намеря сигурна жена да я гледа. Тогава, преди девет години и сега,в България нямаме готовност да гледаме болни хора. Благодаря на моя най- близка приятелка,и едно приятелско семейство, които се редуваха да я гледат и поддържат печката,докато съпругът ми е на работа в първите най- трудни дни.После мъжът ми наемаше  жени да я гледат.Тя остана в България с баща си  две години и половина.Не успяхме да намерим жена ,която е  наистина  грижовна.Последните пет месеца за нея се грижеше  вече болната ми майка. Имаше и друга причина да замина.Във фирмата ни се бяха натрурали дългове, които не можех да изплатя. Това беше време на изпитание за семейството.Четиримата бяхме на края на изтощението.Това продължи месеци.Не го пожелавам  на никого .Заминах декември, юли на следващата година нищо не беше мръднало напред.Синът ми отново беше без работа,аз не бях спала месеци наред-грижех се за тежко болен,от България идваха само лоши новини.Денем и нощем мислех,какво толкова сме направили,къде сгрешихме?
Една нощ се събудих от страшен шум.Бих го описала, като шум от високоговорители на огромен площад, но толкова силно  пуснати, че пращят и нищо не можеш да разбереш.Станах бързо, светнах в цялата къща ,за да видя от къде идва шума.Телевизорът беше угасен, радиото също.Излязох на вън,къщите наоколо бяха тъмни.Шумът се чуваше все така гръмко.Чудех се какво да правя,когато в главата ми мина тази мисъл"Вземи лист и пиши!"Взех химикал и едно тефтерче и в този момент шумът се превърна в гръмки, но разбираеми думи.Това, което ме удиви беше,че беше чист български език.Последните месеци говорех,пишех и даже сънувах на италиански.Българският беше за кратките телефони разговори.Гласът звучеше тържествено.Думите отчетливи и ясни.Повтори едно и също изречение три пъти, като след последният път настъпи ,както я усетих-тържествена тишина. В старанието си да не пропусна нищо, записвах старателно всяка дума.Не можах да схвана съдържанието. Дадох си сметка, че това е краят, угасих и си легнах. Чувствах се отпусната и лека. На сутринта  всичко започна  нормално. Работех,пазарувах......само дето не смеех да отворя тефтера да видя какво пише.Така дойде след обеда.В малкото свободни минути си казах:"Мечка страх мен не страх" и посегнах към среднощните писания.Там три пъти беше записан един и същи израз: -НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА ПРЕКРАСНИЯТ СИ ЖИВОТ-ТИ ГО ЖИВЯ ДОСТОЙНО И КРАСИВО Това е. 
Реших, че ми е дошъл края,но небето все пак ми е дало някаква оценка.Веднага се обадих на съпруга ми, разказах му всичко,с коментар,че май си отивам.Обадих се и на сина,на него му спестих коментара,да не го плаша.Понеже и двамата бяха шокирани,не казаха нищо,но пък после ме набираха да ме успокояват.Коментарът на мъжът ми беше шеговит: -Трай бе жена,може да е за добро! След това всичко постепенно започна да се оправя. Дълго се питах,защо се случи това? Реших, че не е случайно. Щом като аз съм живяла достойно и красиво, трябва да помогна и на други хора да  живеят така. Това е ,което ме накара, да променя живота си  и е основната причина да почна да пиша в интернет моите блогове за Детска церебрална парализа , и всички останали, в които се мъча да давам съвети на света , да споделям моят опит, умения и знания. След тази случка се взех в ръце.Напуснах тази работа. Преместих се да живея със сина ми, за да си даваме  кураж. Намерих си работа  в северна Италия. Изтеглих и него. Направих и невъзможното, да докарам и дъщеря ми тук.
БЯХ СИГУРНА, ЧЕ БОГ МИ ПОМАГА   !  АМИН !

8.Един прекрасен ден,  благодарях на Светата майка и се молех да даде здраве и изцеление на всички болни пред една ниша-параклис. В  съзнанието ми се появи идеята да работя за създаване на    общност по християнски образец за болни от Детска церебрална парализа и техните семейства. Даде ми съвет как да почна да осъществявам този проект   и към кого да се обърна първо  за помощ.  Даде ми се да разбера, че мои книги , трябва да са в основата на проекта. Преди това имах само моите блогове и стихове. От тогава сериозно се заех да пиша книги.
Нека помислим заедно...ние близките на болните от Детска церебрална парализа, за добро или за зло сме близо до тях.Кои сме ние, на които се е случило това. Ако аз бях приела предложението да нося муската на циганката,със сигурност нямаше да ми се случи това,защото щях да имам друго семейство. Всичката  последвало  е свързана пряко с христианските ми вярвания и  с християнските ценности. Познавам две жени и един мъж,противопоставили се на отглеждане на такива деце в домашни условия - в семейството. Отидоха си от този свят  в  дълги и неописуеми мъки.  Самите неща,които ми предлагаше циганката,като че ли ми приличаха на черна магия,в такъв случай си мисля,че избрах светлината. Не съм веща в окултните науки,въпреки ,че имам определени знания,но смятам, че в общият земен и вселенски цикъл е нещо нормално,човешката душа да  бъде поставена на изпитание...и може би нашето изпитание е точно това. Ако наистина това е нашият кръст ние трябва да си го носим. Всички хора, които познавам с моят проблем са трудолюбиви,човечни,отворени към доброто и взаимопомощта. Познавам бегло само една  жена от многото , оставили болните си от Детска церебрална парализа деца   в дом. Не изглеждаше нито по-млада,нито по-уравновесена,нито по-спокойна в ежедневието си. В Италия познавам семействата на всички младежи с които тя посещава дневният център.Част от тях са със увреждания,но в  по- малка степен. Останалите са здрави хора , трудолюбиви,отговорни, общителни и отворени към представяне и обсъждане на нови идеи, които биха помогнали на нашите болни. Не бива да  се отчайваме,да падаме духом или непрекъснато да се вайкаме. Живеейки с нашите деца,научаваме, че светът има нужда от светлина, доброта и хуманност и се научаваме да даряваме тези блага на обществото.
КОГАТО МНОГО СТРАДАТЕ,КОГАТО СТЕ НАПРЕГНАТИ КАТО СТРУНА,ГОТОВА ДА СЕ СКЪСА,КОГАТО СЕ ВСЛУШВАТЕ В ТИШИНАТА НА НОЩА,ЗА ДА ОТКРИЕТЕ РЕШЕНИЕ,СЕ СЛУЧВАТ НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА.ВЯРВАЙТЕ,ЩЕ СЕ СЛУЧАТ И НА ВАС.