Постинг
24.04.2015 22:37 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕОЧАКВАНИ СЛУЧКИ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА ЛЕК ЗА ДЦП
КАК СЕ ТЪРСИ СВЕТЛИНКА В МРАКА НА ОТЧАЯНИЕТО
15 . НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ КОИТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА . СРЕЩИ КОИТО СЪМ ТЪРСИЛА И ДРУГИ КОИТО СА СЕ СЛУЧВАЛИ НЕОЧАКВАНО . ТЪРСИЛА СЪМ ПОМОЩ И НА ЕНЕРГИЙНО НИВО В СТРЕМЕЖА СИ ДА ПОМОГНА НА ДЪЩЕРЯ МИ ДА ОЗДРАВЕЕ .
КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ , ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е С ДЕТКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА , НЕ ХОДЕТЕ ПРИ ВРАЧКИ ! Всички роднини , комшии и членове на фамилията , се надпреварват да ви предлагат какво ли не . Не вярвайте , че с баене , муски , билки под възглавницата и какво ли не ,ще си помогнете . НЕ ,НЕ , НЕ ... ТОВА ГО ЗАБРАВЕТЕ ! Не че не съм ходила , но само съм се разочаровала . В по голямата си част , това са добри и състрадателни хора , които наистина имат желание да помогнат . Но те не могат - хем да работят , хем да посрещат и изпращат посетители . Обикновенно за тях се лепват алчни и хитри личности , готови да ти смъкнат кожата . От висенето ми пред десетки такива порти съм разбрала :
-ЩАСТЛИВИТЕ ПРИ ВРАЧКИ НЕ ХОДЯТ , НО ОТ ХОРСКОТО НЕЩАСТИЕ ДОСТА НАРОД СЕ ПРЕХРАНВА .
През годините вярата , надеждата и любовта в семейството ни , бяха главната ни опора . Стараехме се,да не падаме духом . Намирахме нови извори на красота и доверие и преодолявахме трудност след трудност . По онова време , всички имахме доверие на леля Ванга . За нас северняците беше проблем да отидем до Петрич . Ходехме с паспортите в МВР обяснявахме на дълго и широко , защо отиваме в Петрич , следваше цъкане , почесване . Не че ни отказваха , но си оставаше въпроса " Абе тези много често ходят на границата ... " Понякога вземахме откритият лист , но по някаква причина не можехме да тръгнем и отново молби ... Ходили сме три пъти , като единият престояхме цялата отпуска . Там срещахме различни хора . Едни търсеха утеха и лек за телесни и душевни болки . Другите бяха сеиржиите . Трети ходеха между чакащите , представяха се за вътрешни , обещаваха " да те вкарат по - бързо " - парата беше на пазарлък . С очите си съм виждала , как леля Ванга излизаше от време на време и извикваше някой по име или по населено място за да му каже нещо . Разговаряла съм с много хора , които идваха да ѝ благодарят . Виждала съм и съм галила дечица , родени след нейни препоръки . Сега , след толкова години пред очите ми са Рупите с онази малка спретната къщичка , с красиви цветя . Един път , козата си отвори сама портичката , влезе в градината и започна да пасе цветята . Бяхме толкова народ ,но всеки с мислите си . Никой не се сети да изпъди козата . Леля Ванга излезе от къщи , разбута тълпата и извика - " Аресавее , прибери тази коза , че ми опасе цветята " а на нас " Вие къде гледате бе , защо я пуснахте " А си беше сляпа , как я видя тази коза , при условие , че беше вътре , в къщичката ?
На нас обаче , нищо не ни познаваше . Когато влизахм е, ни питаше - кои сте , от къде сте , каква ви е болката , къде е детето - при условие , че то винаги беше с нас . Не зная ,какво имаше в нас та не ни " ВИЖДАШЕ " Прати ни при един професор който отказа да ни приеме . Каза ни , че ще родя още две деца - не се случи .Каза ни да не си осиновяваме дете , защото ще си имаме свои Каза ни , че до 16 години дъщеря ни ще се оправи ... нищо подобно . Лека и пръст и славно името на леля Ванга , на толкова хора е помогнала . На наши приятели , които дълги години бяха бездетни точно предрече кога ще имат деца и какъв ще бъде полът им . Всяко правило си има своите изключения . Явно ние сме от тях .
ВЯРВАТЕ ЛИ В МАГИИТЕ ? СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВАТ ? Аз съм родена по поречието на Дунава . В моят край се говореше влашки . Обичаите и нравите бяха доста по - различни от българските да кажем . Никога не се е говорило за магии . Даже не знаех тази дума . Когато се омъжих , през годините съм намирала в дома си и в двора пред къщната врата , странни неща .Сапун набоден с игли , между които имаше косми и конци . Някакви косми , увити с пера и конци . Намирала съм много пъти яйца на различни места в къщи , където да се чудиш кой и защо ги е сложил . На два пъти намирах играчки на детето , набодени изцяло с мънички иглички .Един път намерих в закътано място , където държах някои нови неща , чисто ново бельо с капки кръв по него и никога не разбрах как е попаднало там . За детските играчки си помислих , че са правени в тогавашните цехове "ширпотреб " и са пълнени с отпаден памук , в който по някакъв начин са попаднали игли от предачни машини . Веднага ги изхвърлих , защото първо аз се убодох , като ги пипнах ... Играчките бяха подарък от две различни семейства . В едното семейство бяха купили същата играчка . Веднага им казах да я изхвърлат , да не се убода т, но тяхната беше със съвсем друг пълнеж . Един път ,като разхождах детето , по край мен мина млада циганка , погледна ме някак странно и ми каза , че ми е направена голяма магия .Това си е циганският трик и въобще не ѝ обърнах внимание . На другата вечер - отново мина покрай нас и отново ми каза същото . На третата вечер пак . За да се отърва я попитах , как ще ми го докаже . Тя ме накара да ѝ донеса едно съвсем прясно - днескашно яйце . Нали сме си град от селски тип , веднага го донесох .То престоя в ръцете ми докато го занеса от курника до улицата и още няколко секунди , докато се колебаех дали да продължа да се занимавам с това .Тя го взе от ръцете ми , промърмори нещо и ми каза : - Сега ще счупя яйцето , ако ти е направена магия , в него семенцето ще е като голямо петно кръв ! Счупи го и си беше точно както го каза . Как го направи този номер и досега се чудя . Дадох и нещо за благодарност , момичето си отиде , като ми се усмихна със странната си тиха усмивка . Минаха доста години от тези случки и почти ги бях забравила . Дойде 10 ноември и с него и цялата помия от нови писания " забранени " до тогава . Прочетох за магии и тем подобни и си дадох сметка , че може би някой ни е мислил злото . Не обвинявам никого и даже не предполагам , че има нещо вярно - просто останаха спомените . Ако някой би могъл да ми каже нещо , бих го приела . Аз вярвам , че всички хора са добронамерени .
Има предание в нашето семейство , а вярвам и в други български семейства , че едно червено великденско яйце , трябва да се остави на видно място в къщи .То носи здраве и късмет през цялата година . На следващият Великден се счупва , да се види каква е била изминалата година , и дали домът и семейството са били изпълнени с добрина и обич . Този обичай го следвах в България и го пренесох с нас в Италия . Да , в България , яйцата бяха празни или полупразни . В нашият голям дом винаги живеехме доста народ . За мен -снахата , беше задължително да уважавам и почитам всички . Мислех си , че след една година престой , яйцето е нормално да е празно и развалено . В моят нов дом , изпълнен с любов , след една година , яйцата изглеглеждат току що сварени , с миризмата на прясно сварено яйце . Приемете го , както ви диктува съзнанието .
Една история ,коят се случи с мен преди не повече 12 години . От девет години съм в Италия. Не съм я споделяла с никого , защото е едновременно - страшна и необяснима . Искам само да подчертая , че когато търсиш отговора на нещо , което е жизнено важно за теб , вселената намира начин да ти отговори . Понеже сме родени със свободна воля , остава ние да решим кой от отговорите е верният и как да реагираме . Няма да ви разказвам подробности . Въпросът на който ще търся отговор докато очите ми виждат слънцето е " Защо моята дъщеря се роди с ДЦП "Какво зависеше от нас - нейните родители , за да го предотвратим ? " Уточнявам , че на този въпрос търся отговор вече близо 38 години , а това се случи когато тя беше около 25 годишна .
Много хора знаеха за нашето нещастие и искаха искренно да ни помогнат . Може би , защото аз никога не съм оплаквала тежките си дни пред когото и да било .
Един ден при мен дойде една позната , която ми каза , че пътувала някъде и се запознала с една жена ,която била ясновидка . Разменили си телефоните . След известно време ми каза , че се сприятелила с тази жена . Един след обед дойде и ме покани у тях . Каза ми , че жената ѝ дошла на гости и иска да ме види . Не ми каза нищо повече . Поколебах се , как да постъпя , но все пак отидох . Моята позната ме остави сама с тази жена . Непознатата , без да бърза ми каза , че аз непрекъснато си задавам въпрос ,на който тя има отговор . Каза , че когато съм била бременна , когато току - що е личал коремът ми на едно място което тя точно описа и което е на две крачки от нашата къща , срещу мен е вървяла жена , която като е видяла бремеността ми , е проклела плода в мен . Отначало ми каза първата буква от името на тази жена ,описа как изглежда и всичко за семейното ѝ положение . Нищо не можех да разбера , бях загубила ума и дума . Жената не спираше и продължаваше да говори като в транс . После каза цялото име на онази жена и понеже аз пак не реагирах , ми описа точно моята къщата и къде точно трябва да застана - на балкона на моята къща , за да видя , нейната къща и по - точно нейният прозорец . Това е . Благодарих и исках да и оставя пари ... не искаше нищо . - Казах ти това , което трябваше да знаеш - това бяха последните думи които чух .
Не видях никога повече тази жена . С моята позната не приказвах по въпроса . Когато дойдох на себе си , разбрах за кого ставаше дума . Никога , не съм имала нищо общо с тази жена . Бях я срещала . Може би някой от семейството ми е имал нещо общо с нея . Може би в момента е била ядосана . Но как е възможно да кълнеш бременна жена ? Никога не заговорих тази жена . Когато я срещах я виждах в тъмно излъчване и бързах да отмина .
УМОЛЯВАМ ВИ МИСЛЕТЕ СВЕТЛО И ЧИСТО ! НАШИТЕ МИСЛИ СА ВЪЛНОВА ЕНЕРГИЯ , КОЯТО ИМА СТРАШНА СИЛА !
Искам да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните или обитатели на друго измерение , както съм по склонна да ги квалифицирам сега . Когато дъщеря ми беше на четиринадесет години, имах огромно желание да я видя здрава , красива и привлекателна , като девойчетата на нейната възраст . Този случай съм описала в друга моя книга „ Среща с извънземни “ Може би ще прочетете и нея , ако се намери издател ... Ето как се случи ... Една моя позната ми даде адрес в град Пловдив . Беше оздравяла от рядко заболяване . На това място ѝ бяха помогнали . Не ми каза никакви подробности . Когато отидох там , се оказа , че това са извънземни същества, които живееха със земни хора или индивиди , обитаващи друго измерение .Опитваха се да помогнат с каквото могат . На мен ми казаха , че на дъщеря ми не може да се помогне и тя ще си остане така . Предрекоха ми , че звездите са ни определили мисия на мен и на нея - заедно да помогнем на много хора с нашата съдба . Вляха ми от тяхната енергия , за да имам сила да изпълня нашата мисия . Да , когато се върнах в къщи , удавих в сълзи и тази надежда да видя дъщеря ми здрава . Странното е , че след една година , тази случка сякаш се изтри от съзнанието ми . Когато направих блогове в Интернет от които три посветени на болестта Детска церебрална парализа , разбрах , че много хора търсят информация по този въпрос Общо в трите блога имам около 85 000 влизания , което не е малко . Може би това е моята помощ , а може би ще успея да осъществя всичко за което мечтая и работя и за което пиша в тази книга .
15 . НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ КОИТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА . СРЕЩИ КОИТО СЪМ ТЪРСИЛА И ДРУГИ КОИТО СА СЕ СЛУЧВАЛИ НЕОЧАКВАНО . ТЪРСИЛА СЪМ ПОМОЩ И НА ЕНЕРГИЙНО НИВО В СТРЕМЕЖА СИ ДА ПОМОГНА НА ДЪЩЕРЯ МИ ДА ОЗДРАВЕЕ .
КОГАТО РАЗБЕРЕТЕ , ЧЕ ДЕТЕТО ВИ Е С ДЕТКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА , НЕ ХОДЕТЕ ПРИ ВРАЧКИ ! Всички роднини , комшии и членове на фамилията , се надпреварват да ви предлагат какво ли не . Не вярвайте , че с баене , муски , билки под възглавницата и какво ли не ,ще си помогнете . НЕ ,НЕ , НЕ ... ТОВА ГО ЗАБРАВЕТЕ ! Не че не съм ходила , но само съм се разочаровала . В по голямата си част , това са добри и състрадателни хора , които наистина имат желание да помогнат . Но те не могат - хем да работят , хем да посрещат и изпращат посетители . Обикновенно за тях се лепват алчни и хитри личности , готови да ти смъкнат кожата . От висенето ми пред десетки такива порти съм разбрала :
-ЩАСТЛИВИТЕ ПРИ ВРАЧКИ НЕ ХОДЯТ , НО ОТ ХОРСКОТО НЕЩАСТИЕ ДОСТА НАРОД СЕ ПРЕХРАНВА .
През годините вярата , надеждата и любовта в семейството ни , бяха главната ни опора . Стараехме се,да не падаме духом . Намирахме нови извори на красота и доверие и преодолявахме трудност след трудност . По онова време , всички имахме доверие на леля Ванга . За нас северняците беше проблем да отидем до Петрич . Ходехме с паспортите в МВР обяснявахме на дълго и широко , защо отиваме в Петрич , следваше цъкане , почесване . Не че ни отказваха , но си оставаше въпроса " Абе тези много често ходят на границата ... " Понякога вземахме откритият лист , но по някаква причина не можехме да тръгнем и отново молби ... Ходили сме три пъти , като единият престояхме цялата отпуска . Там срещахме различни хора . Едни търсеха утеха и лек за телесни и душевни болки . Другите бяха сеиржиите . Трети ходеха между чакащите , представяха се за вътрешни , обещаваха " да те вкарат по - бързо " - парата беше на пазарлък . С очите си съм виждала , как леля Ванга излизаше от време на време и извикваше някой по име или по населено място за да му каже нещо . Разговаряла съм с много хора , които идваха да ѝ благодарят . Виждала съм и съм галила дечица , родени след нейни препоръки . Сега , след толкова години пред очите ми са Рупите с онази малка спретната къщичка , с красиви цветя . Един път , козата си отвори сама портичката , влезе в градината и започна да пасе цветята . Бяхме толкова народ ,но всеки с мислите си . Никой не се сети да изпъди козата . Леля Ванга излезе от къщи , разбута тълпата и извика - " Аресавее , прибери тази коза , че ми опасе цветята " а на нас " Вие къде гледате бе , защо я пуснахте " А си беше сляпа , как я видя тази коза , при условие , че беше вътре , в къщичката ?
На нас обаче , нищо не ни познаваше . Когато влизахм е, ни питаше - кои сте , от къде сте , каква ви е болката , къде е детето - при условие , че то винаги беше с нас . Не зная ,какво имаше в нас та не ни " ВИЖДАШЕ " Прати ни при един професор който отказа да ни приеме . Каза ни , че ще родя още две деца - не се случи .Каза ни да не си осиновяваме дете , защото ще си имаме свои Каза ни , че до 16 години дъщеря ни ще се оправи ... нищо подобно . Лека и пръст и славно името на леля Ванга , на толкова хора е помогнала . На наши приятели , които дълги години бяха бездетни точно предрече кога ще имат деца и какъв ще бъде полът им . Всяко правило си има своите изключения . Явно ние сме от тях .
ВЯРВАТЕ ЛИ В МАГИИТЕ ? СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВАТ ? Аз съм родена по поречието на Дунава . В моят край се говореше влашки . Обичаите и нравите бяха доста по - различни от българските да кажем . Никога не се е говорило за магии . Даже не знаех тази дума . Когато се омъжих , през годините съм намирала в дома си и в двора пред къщната врата , странни неща .Сапун набоден с игли , между които имаше косми и конци . Някакви косми , увити с пера и конци . Намирала съм много пъти яйца на различни места в къщи , където да се чудиш кой и защо ги е сложил . На два пъти намирах играчки на детето , набодени изцяло с мънички иглички .Един път намерих в закътано място , където държах някои нови неща , чисто ново бельо с капки кръв по него и никога не разбрах как е попаднало там . За детските играчки си помислих , че са правени в тогавашните цехове "ширпотреб " и са пълнени с отпаден памук , в който по някакъв начин са попаднали игли от предачни машини . Веднага ги изхвърлих , защото първо аз се убодох , като ги пипнах ... Играчките бяха подарък от две различни семейства . В едното семейство бяха купили същата играчка . Веднага им казах да я изхвърлат , да не се убода т, но тяхната беше със съвсем друг пълнеж . Един път ,като разхождах детето , по край мен мина млада циганка , погледна ме някак странно и ми каза , че ми е направена голяма магия .Това си е циганският трик и въобще не ѝ обърнах внимание . На другата вечер - отново мина покрай нас и отново ми каза същото . На третата вечер пак . За да се отърва я попитах , как ще ми го докаже . Тя ме накара да ѝ донеса едно съвсем прясно - днескашно яйце . Нали сме си град от селски тип , веднага го донесох .То престоя в ръцете ми докато го занеса от курника до улицата и още няколко секунди , докато се колебаех дали да продължа да се занимавам с това .Тя го взе от ръцете ми , промърмори нещо и ми каза : - Сега ще счупя яйцето , ако ти е направена магия , в него семенцето ще е като голямо петно кръв ! Счупи го и си беше точно както го каза . Как го направи този номер и досега се чудя . Дадох и нещо за благодарност , момичето си отиде , като ми се усмихна със странната си тиха усмивка . Минаха доста години от тези случки и почти ги бях забравила . Дойде 10 ноември и с него и цялата помия от нови писания " забранени " до тогава . Прочетох за магии и тем подобни и си дадох сметка , че може би някой ни е мислил злото . Не обвинявам никого и даже не предполагам , че има нещо вярно - просто останаха спомените . Ако някой би могъл да ми каже нещо , бих го приела . Аз вярвам , че всички хора са добронамерени .
Има предание в нашето семейство , а вярвам и в други български семейства , че едно червено великденско яйце , трябва да се остави на видно място в къщи .То носи здраве и късмет през цялата година . На следващият Великден се счупва , да се види каква е била изминалата година , и дали домът и семейството са били изпълнени с добрина и обич . Този обичай го следвах в България и го пренесох с нас в Италия . Да , в България , яйцата бяха празни или полупразни . В нашият голям дом винаги живеехме доста народ . За мен -снахата , беше задължително да уважавам и почитам всички . Мислех си , че след една година престой , яйцето е нормално да е празно и развалено . В моят нов дом , изпълнен с любов , след една година , яйцата изглеглеждат току що сварени , с миризмата на прясно сварено яйце . Приемете го , както ви диктува съзнанието .
Една история ,коят се случи с мен преди не повече 12 години . От девет години съм в Италия. Не съм я споделяла с никого , защото е едновременно - страшна и необяснима . Искам само да подчертая , че когато търсиш отговора на нещо , което е жизнено важно за теб , вселената намира начин да ти отговори . Понеже сме родени със свободна воля , остава ние да решим кой от отговорите е верният и как да реагираме . Няма да ви разказвам подробности . Въпросът на който ще търся отговор докато очите ми виждат слънцето е " Защо моята дъщеря се роди с ДЦП "Какво зависеше от нас - нейните родители , за да го предотвратим ? " Уточнявам , че на този въпрос търся отговор вече близо 38 години , а това се случи когато тя беше около 25 годишна .
Много хора знаеха за нашето нещастие и искаха искренно да ни помогнат . Може би , защото аз никога не съм оплаквала тежките си дни пред когото и да било .
Един ден при мен дойде една позната , която ми каза , че пътувала някъде и се запознала с една жена ,която била ясновидка . Разменили си телефоните . След известно време ми каза , че се сприятелила с тази жена . Един след обед дойде и ме покани у тях . Каза ми , че жената ѝ дошла на гости и иска да ме види . Не ми каза нищо повече . Поколебах се , как да постъпя , но все пак отидох . Моята позната ме остави сама с тази жена . Непознатата , без да бърза ми каза , че аз непрекъснато си задавам въпрос ,на който тя има отговор . Каза , че когато съм била бременна , когато току - що е личал коремът ми на едно място което тя точно описа и което е на две крачки от нашата къща , срещу мен е вървяла жена , която като е видяла бремеността ми , е проклела плода в мен . Отначало ми каза първата буква от името на тази жена ,описа как изглежда и всичко за семейното ѝ положение . Нищо не можех да разбера , бях загубила ума и дума . Жената не спираше и продължаваше да говори като в транс . После каза цялото име на онази жена и понеже аз пак не реагирах , ми описа точно моята къщата и къде точно трябва да застана - на балкона на моята къща , за да видя , нейната къща и по - точно нейният прозорец . Това е . Благодарих и исках да и оставя пари ... не искаше нищо . - Казах ти това , което трябваше да знаеш - това бяха последните думи които чух .
Не видях никога повече тази жена . С моята позната не приказвах по въпроса . Когато дойдох на себе си , разбрах за кого ставаше дума . Никога , не съм имала нищо общо с тази жена . Бях я срещала . Може би някой от семейството ми е имал нещо общо с нея . Може би в момента е била ядосана . Но как е възможно да кълнеш бременна жена ? Никога не заговорих тази жена . Когато я срещах я виждах в тъмно излъчване и бързах да отмина .
УМОЛЯВАМ ВИ МИСЛЕТЕ СВЕТЛО И ЧИСТО ! НАШИТЕ МИСЛИ СА ВЪЛНОВА ЕНЕРГИЯ , КОЯТО ИМА СТРАШНА СИЛА !
Искам да напиша няколко изречения за моята среща с извънземните или обитатели на друго измерение , както съм по склонна да ги квалифицирам сега . Когато дъщеря ми беше на четиринадесет години, имах огромно желание да я видя здрава , красива и привлекателна , като девойчетата на нейната възраст . Този случай съм описала в друга моя книга „ Среща с извънземни “ Може би ще прочетете и нея , ако се намери издател ... Ето как се случи ... Една моя позната ми даде адрес в град Пловдив . Беше оздравяла от рядко заболяване . На това място ѝ бяха помогнали . Не ми каза никакви подробности . Когато отидох там , се оказа , че това са извънземни същества, които живееха със земни хора или индивиди , обитаващи друго измерение .Опитваха се да помогнат с каквото могат . На мен ми казаха , че на дъщеря ми не може да се помогне и тя ще си остане така . Предрекоха ми , че звездите са ни определили мисия на мен и на нея - заедно да помогнем на много хора с нашата съдба . Вляха ми от тяхната енергия , за да имам сила да изпълня нашата мисия . Да , когато се върнах в къщи , удавих в сълзи и тази надежда да видя дъщеря ми здрава . Странното е , че след една година , тази случка сякаш се изтри от съзнанието ми . Когато направих блогове в Интернет от които три посветени на болестта Детска церебрална парализа , разбрах , че много хора търсят информация по този въпрос Общо в трите блога имам около 85 000 влизания , което не е малко . Може би това е моята помощ , а може би ще успея да осъществя всичко за което мечтая и работя и за което пиша в тази книга .
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТАКЪВ ДЕН
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
