Постинг
28.04.2015 15:03 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КУРАЖ КАКВО ЛИ ДРУГО НИ ОСТАВА
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2015 15:09
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.04.2015 15:09
Годините ни си отиват , сякаш са шепа сух пясък , изсипващ се между пръстите и няма как да го спрем .
Отиват си постепенно и надеждите , за успех .
Имали сме планове , които днес бихме могли да изпълним , но е прекалено късно .
Те са били нужни в онова време и пространство ... когато им е било времето...
Сигурно и вие имате такива тъжни дни на равносметка , когато навън вали и облаците от небето слизат и забулват сърцето ви.
Не не бива да се предаваме. Наистина не бива .
Защото там , съвсем близо до нас са нашите ангели , на които земните тела не са им по мярка . Все трепкат с ръце , сякаш ще излетят , ей сега пред очите ни.
Те какво да кажат , като нищо не могат да свършат сами , да пият вода , да се хранят , да се мият..да споделят това , което радва или тревожи душата им.
И ето , как намираме сили , да живеем не само за себе си а и заради тях .
Проблемът е , че в мрачните , дъждовни и мъгливи дни идват мислите , че не правим достатъчно за тях .
Разяжда ни съмнението , че не сме най- добрите родители , че е могло още да се направи..., но ние сме проспали момента или възможността .
Тогава , в тези моменти , сме си нужни един на друг - ние семействата на болните от Детска церебрална парализа , за да разменим някоя дума , да се успокоим взаимно , да споделим опит или някоя новина за грижите и лечението .
Ако и вие имате нужда от приятелство....обадете се
Отиват си постепенно и надеждите , за успех .
Имали сме планове , които днес бихме могли да изпълним , но е прекалено късно .
Те са били нужни в онова време и пространство ... когато им е било времето...
Сигурно и вие имате такива тъжни дни на равносметка , когато навън вали и облаците от небето слизат и забулват сърцето ви.
Не не бива да се предаваме. Наистина не бива .
Защото там , съвсем близо до нас са нашите ангели , на които земните тела не са им по мярка . Все трепкат с ръце , сякаш ще излетят , ей сега пред очите ни.
Те какво да кажат , като нищо не могат да свършат сами , да пият вода , да се хранят , да се мият..да споделят това , което радва или тревожи душата им.
И ето , как намираме сили , да живеем не само за себе си а и заради тях .
Проблемът е , че в мрачните , дъждовни и мъгливи дни идват мислите , че не правим достатъчно за тях .
Разяжда ни съмнението , че не сме най- добрите родители , че е могло още да се направи..., но ние сме проспали момента или възможността .
Тогава , в тези моменти , сме си нужни един на друг - ние семействата на болните от Детска церебрална парализа , за да разменим някоя дума , да се успокоим взаимно , да споделим опит или някоя новина за грижите и лечението .
Ако и вие имате нужда от приятелство....обадете се
Проблеми в секса? 8 възможни причини
Съвет за мъже: Няма нужда да разбирате ж...
Как успешно да загубиш мъжа си?
Съвет за мъже: Няма нужда да разбирате ж...
Как успешно да загубиш мъжа си?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
