Постинг
25.10.2015 09:11 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НИЕ И ДРУГИТЕ
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2015 17:51
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.10.2015 17:51
Този блог стана място , където пиша най - съкровенните си мисли и преживявания .
Днес ще напиша нещо за нас и човещината .
Имам 108 000 читатели само в този блог . Търся съпричастие за моите идеи за дружба , приятелство и взаимопомощ .
Търся ги по света . Гледам в небето . Чакам ....какво...до сега нищо .
Ето какво се случва покрай мен.
От осем години живея в този град . Последните две съм в пенсия и не снова напред назад по работа . Но все пак съм в движение .
От 8 години - на площада , на пейката , пред бара , до фонтаните , там някъде в центъра - като въздуха , като плочките , като асфалта , като пейките , седеше един мъж . Седеше си кротичко . Гледаше минаващите ... забързани като крилат вятърко....и аз в това число .
Някой беше споменал някъде , че някога се е дрогирвал....други казваха....че му има нещо .
Той никога не говореше с никого . Никой не говореше с него . Една жена ме помоли да го поздравя от нея , защото ѝ беше направил услуга . Поздравих го и после винаги му кимвах - аз добрата и възпитаната !
Един ден , тази година , в най големият пек , отивах по работа . Той ме спря и ми даде своята шапка , защото моята не ме пазела от слънцето . Премести на сянка в бара и ми каза , че имал много шапки за слънце . Не можах да му откажа , толкова доброта имаше в очите му .
Разбира се че благодарих....нали съм възпитана и културна !!!!
Един ден ме видя и ме попита
- Ти намери ли си вече мъж ?
- Ами аз си имам .
- Защо тогава си винаги сама ?
Какво можеш да отговориш на един човек...които според теб е пейка , асвалт или небе.....
Тиках инвалидната количка...той дойде и се опита да ми помогне...не му разреших...нали бях чула , че бил някога наркоман...
Да - така постъпих .
Сега , от месец , площадът опустя .
Да , нищо не е същото , нито бара , нито пейките , фонтаните и плочките .
От начало не разбрах . После видях , че него го няма .
Казаха , че починал от инфаркт .
Сигурно всички като мен , които като крилат вятърко препускахме по площада забелязахме , че е пусто .
Сигурна съм , че се сетихме , че той е имал сърце , голямо колкото нашите взети заедно .
Аз търся човещината по света , а тя е била до мен и е трябвало толкова малко да направя , за да дам топлина , внимание , доброта на някой който ми е давал , навирал ми е в ръцете и в очите своята човешка доброта .
Бих искала да върна времето , да поприказвам с него , най - обикновени думи....
Един човек , който е видял мъката ми , страданието ми , дори грозната ми според него шапка - аз третирах като пейка , асфалт или плочка ... аз добрата , умната , работливата....
И си мисля , че смъртта ме изпревари , за да го отведе в рая , където му е мястото .....
Днес ще напиша нещо за нас и човещината .
Имам 108 000 читатели само в този блог . Търся съпричастие за моите идеи за дружба , приятелство и взаимопомощ .
Търся ги по света . Гледам в небето . Чакам ....какво...до сега нищо .
Ето какво се случва покрай мен.
От осем години живея в този град . Последните две съм в пенсия и не снова напред назад по работа . Но все пак съм в движение .
От 8 години - на площада , на пейката , пред бара , до фонтаните , там някъде в центъра - като въздуха , като плочките , като асфалта , като пейките , седеше един мъж . Седеше си кротичко . Гледаше минаващите ... забързани като крилат вятърко....и аз в това число .
Някой беше споменал някъде , че някога се е дрогирвал....други казваха....че му има нещо .
Той никога не говореше с никого . Никой не говореше с него . Една жена ме помоли да го поздравя от нея , защото ѝ беше направил услуга . Поздравих го и после винаги му кимвах - аз добрата и възпитаната !
Един ден , тази година , в най големият пек , отивах по работа . Той ме спря и ми даде своята шапка , защото моята не ме пазела от слънцето . Премести на сянка в бара и ми каза , че имал много шапки за слънце . Не можах да му откажа , толкова доброта имаше в очите му .
Разбира се че благодарих....нали съм възпитана и културна !!!!
Един ден ме видя и ме попита
- Ти намери ли си вече мъж ?
- Ами аз си имам .
- Защо тогава си винаги сама ?
Какво можеш да отговориш на един човек...които според теб е пейка , асвалт или небе.....
Тиках инвалидната количка...той дойде и се опита да ми помогне...не му разреших...нали бях чула , че бил някога наркоман...
Да - така постъпих .
Сега , от месец , площадът опустя .
Да , нищо не е същото , нито бара , нито пейките , фонтаните и плочките .
От начало не разбрах . После видях , че него го няма .
Казаха , че починал от инфаркт .
Сигурно всички като мен , които като крилат вятърко препускахме по площада забелязахме , че е пусто .
Сигурна съм , че се сетихме , че той е имал сърце , голямо колкото нашите взети заедно .
Аз търся човещината по света , а тя е била до мен и е трябвало толкова малко да направя , за да дам топлина , внимание , доброта на някой който ми е давал , навирал ми е в ръцете и в очите своята човешка доброта .
Бих искала да върна времето , да поприказвам с него , най - обикновени думи....
Един човек , който е видял мъката ми , страданието ми , дори грозната ми според него шапка - аз третирах като пейка , асфалт или плочка ... аз добрата , умната , работливата....
И си мисля , че смъртта ме изпревари , за да го отведе в рая , където му е мястото .....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
