С церебрална парализа-животът продължава :: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВСЕ С ГРИЖИТЕ СИ ЖИВЕЕМ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.12.2015 22:42 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ВСЕ С ГРИЖИТЕ СИ ЖИВЕЕМ

Автор: dimetria Категория: Други

Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.12.2015 23:02

Ето какво ми дойде до главата .
Останахме без собствен превоз .
Защо ?
Историята е дълга и неприятна , затова ще ви я спестя .
В Италия обществен транспорт и таксиметрови услуги в по - малките градчета -
като това в което живея не съществуват . Има ученически автобуси и такива , които уж са обществени , но се движат само в часовете , нужни за учащите . Дворовете на италианците изглеждат като паркинги и по броят на колите пред дома им, можеш да преброиш колко пълнолетни живеят вътре .
В един момент ми потрябва превоз , да закарам дъщеря ми на процедури .
Помолих една жена да ми помогне . Тя веднага се отзова , но се оказа , че в колата ѝ няма място за инвалидната количка .
Докато се чудех кого още да моля , тя ми даде един телефонен номер и ми каза , че може би там ще намеря разрешение на моят проблем .
Обадих се . Любезен женски глас се ми каза , че е от АУСЕР и попита какъв проблем имам .
Казах , че ми трябва превоз за дъщеря ми - инвалид .
Жената си записа часа в който ми трябва превоза , адреса , името на болната и колко ще са придружителите .
Попитах колко ще струва , за да си приготвя пари .
Каза ми , че нищо не струва , но ако искам , мога да дам толкова , колкото реша .
В уреченият ден и час , дойде удобна кола , с платформа за товарене на инвалиди . Шофьорът ни
заведе в болницата и ни помогна да намерим кабинета . Трябваше да останем няколко часа за процедури .
Замина си , като ни остави един номер , на който да се обадим да дойдат да ни заведат обратно у дома .
Какво беше учудването ми , когато точно , когато свършвахме , телефонът ми звънна и мъжки глас ме попита , дали сме готови , за да дойде в болницата .
Когато ни подписаха документите , дойде човек , който носеше шапка на която пишеше АУСЕР , здрависа се с нас като със стари познати , помогна ни с асансьорите , входовете , товаренето и разтоварването у дома .
Реших да платя и оставих парите на шофьрската седалка , докато той помагаше на съпруга ми с инвалидната количка .
Когато видя парите , веднага дойде с един кочан с разписки , накара ме да напиша сумата , той също я повтори разписа се , драснах и аз един подпис и ми откъсна един екземпляр .
Благодари ми за ....дарението и си замина широко усмихнат .
После , като мина претиснението , отворих чичко Гугъл и го попитах какво значи АУСЕР . Той , като всезнайкото на планетата Земя , веднага ми даде пълен и изчерпателен отговор . Това е организация от доброволци - пенсионери , която помага на други пенсионери , инвалиди или просто изпаднали в беда хора .
Мотото на тази организация е да помага на хората от третата възраст да помагат на обществото , да си помагат взаимно , да остаряват достойно , да се чувстват полезни и да държат духът си бодър .
Може би ви хареса моят разказ . Може би и в България има такава организация . Ако все още няма , моите връстници , могат да я създадат .
Харесва ми една от най - уважаваните думи в Италиа - волонтариато - доброволен труд без заплащане .
Всички в тази организация са волонтари . Доброволно работят за доброто на хората и Родината си .
На много места в блога съм писала че и аз от 6 години работя волонтариато , даже преди да съм на пенсия . Сред тези хора , човек намира приятели , добрина и подкрепа . Не се работи дълго , по няколко часа седмично , кой колкото може да отдели от личното си време .
Приятна вечер приятели !

Нагоре