Прочетен: 2776 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2017 11:34
... да можех, щях до днес
да ходя бос и гол като маор – с едната си тръстикова препаска,
или с горяща факла и Данайското си копие – един забравен Арес,
вселяващ фобоси и деймоси в съня на миналите през живота ми момичета,
защо ми бяха всички вратовръзки, златисти копчета, раирани чорапи,
бели ризи, презервативи в цигареното джобче на сакото,
и всичките онези седемнадесет костюма от абитуриентската –
до черния, връз който попът ще ми пее, но няма да го чувам? –
нима да си го мъкна в денкове това така ненужно минало,
молците го нацъфкаха във гардероба, а лавандуловите ми полета
отдавна са оскубани от цигани – сега е време да си припомня
гумените си галоши, които мама купи ми от Чехия – бели като сняг,
и дълго плаках, когато ми ги свиха от шкафчето в часа по физкултура,
а аз бях беличък във бялата си ризка петокласник –
пламтяха розовите ми петички, когато се прибирах по снега,
и си скимтях – по-бос от коте в напечения студ,
за изоставения малък алигатор Куба, за селфито на Че Гевара и Фидел,
ухилени под белоглавите орли на САЩ,
за калната обувка на Хрушчов, разкъртила катедрите –
и сцепила Планетата на Изток и на Запад,
за танковете, смачкали в тържествен тръс газоните с цветя из Прага,
рисувах украинската еврейка Голда Меир с цветни тебешири
на черната дъска, защото бе отложила войната,
и чудех се защо руснаците въртяха
безсмислените си паради на Червения площад – и не запяха
„Вставай, страна огромная!” срещу пълчищата на Никсън във Виетнам,
а сетне цял живот войнишките кубинки ми убиваха, додето марширувах,
дори насън! – пред Вождовете на света и мъртвите им Мавзолеи –
и винаги, когато тръгвах в строя, усещах, че в лявата партенка
Бог ми е пуснал остро камъче, за да си спомням, че съм жив,
повръща ми се, като си помисля, че Светлината е прегазен труп –
и идва ми да вия като линейка и да светя – въртяща се сигнална лампа,
в задръстените кръстовища на изпосталялата си памет за света...
18 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 5, 55 ч.