Толкова дълго не съм писала.Благодаря на всички мои читатели,които през тези два месеца ,са посещавали блога ми и са препрочитали написаното.Благодаря от сърце.
И аз,като всички хора имам моите лични и семейни проблеми.Един месец работих далеч от дома и нямах възможност да ползувам интернет.В този постинг искам да пиша отново за взаимоотношенията с болните от детска церебрална парализа.
Отговарям на коментара на милата Валя,но  ще се помъча да допълня предишен постинг.
Тези болни,които не могат да говорят,няма как да ни кажат какво ги боли.
От дългото съжителство с тях,от това,че са плът от плътта ни,ние трябва да се стремим да ги разбираме.
Това е много важно.Това е майчината интуиция.
Тя ни е генно заложена.Не бива да се страхуваме да я ползуваме.
Трябва да се научим да се взираме дълбоко в себе си.Да разсъждаваме в момента какво чувствуваме ние и какво би чувствал нашият болен.
Пишейки тези редове,за да ги прочетете,ви трябва време,но интуитивно,това е само един миг,вашият миг съсредоточване.
Ако ги боли гърло,то това определено променя дъха,знаете го разбира се.
Ако е зъб,зависи на какъв стадий е възпалението,но дъхът отново се променя.
Възпалението на зъби има различна миризма от това на гърлото.
Ако възпалението е във венеца,в корена на зъба,тогава няма още миризма,но може да прокарате пръст по лицето по продължение на венците,и наблюдавайки реакцията,да установите  мястото,ако наистина има възпаление разбира се.
Ако е нещо сериозно , се подува бузата и е ясно.
Един от всичките проблеми....е ходенето на заболекар.
Който не го е патил...той не го знае.Ние тръгваме аз,съпругът ми и синът ми,а като беше малък вземахме някой близък.Отделно зъболекарят си подсигурява повече от един асистент.Какво да се прави....Фактически  - могат само да се вадят зъби и донякъде да се чисти зъбен камък.При нас е така.Дано при вас  нещата да са по добре.
За болките в ставите,се ръководя от това,което чувстваме в момента аз и съпругът ми.
За болките преди мензис...поглеждам календара.
Каквото и да споделя,важи за моето дете.Те са толкова различни , но са нашите деца.
Ние родителите,братята и сестрите ...искаме ли...ще ги разберем. Благодаря , че бяхме заедно!
С обич и уважение към вас и общите ни проблеми!
Димка