Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2015 11:00 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА КУРАЖ АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ
Автор: dimetria Категория: Други   
Прочетен: 1115 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.04.2015 12:23


 КОИ СМЕ НИЕ  РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ? КОИ СА НАШИТЕ ДЕЦА  ?  ПО КАКВО НАШЕТО СЕМЕЙСТВО СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ОСТАНАЛИТЕ 499  СЕМЕЙСТВА НА  ЗЕМЯТА ? НА ТЕЗИ ВЪПРОСИ ЩЕ ТЪРСЯ ОТГОВОР , ДОКАТО ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ СЛЪНЦЕТО
Няма пълен и достатъчно обоснован отговор , на какво се дължи Детската  церебрална  парализа , който ще доведе след себе си истинското лечение .  Ще  се лекува същността , а не последиците от заболяването,  каквато е практиката в момента. Нашите семейства и хората , които работят с тези болни познават огромната им жажда за обич и добрата енергия която излъчват . Особено ярко , особено силно , особено вярно е  , че те са, както се изразявам аз „черни дупки“ за обич.Моята дъщеря всеки миг , всеки час иска нежност и ласки  но и дава  В ЗАМЯНА. Тук, точно тук на това място , ще ви разкажа една необикновенна случка. Разказала съм я  и в друга моя книга. Свекърът ми беше изключително добър, набожен и трудолюбив човек. Когато ни караха да изоставим детето в дом, той казваше „Само през трупа ми“ В последните години от живота си  стар и болен, прекарваше много време с дъщеря ми.Имаха  силна духовна връзка. Получи инсулт и за две седмици си отиде от този свят.През тези две седмици и в денят на погребението беше напрегнато.Дойдоха много хора, суетене, притеснения , тревога , мъка ... , не се сещам, дали някой се сети да заведе дъщеря ми да види дядо си. След погребението, тя притихна.Все се ослушваше, и чакаше дядо ѝ да дойде , да приседне до нея и да я сложи върху коленете си.Така съм ги запомнила . Какво ли ставаше в малката ѝ главица?Беше на двадесет и три години. Мина доста време,може би повече от месец. Една нощ имаше  пълнолуние .Огромна луна светеше в прозореца.Легнахме си късно.Заспала съм.Дъщеря ми спеше до мен.Усетих , че ме дърпа.Събудих се и я видях седнала   в леглото.В същото време чух стъпки в  коридора. Изтръпнах.Бяха стъпките на свекъра ми.Той имаше особен вървеж, и не можех да сбъркам.Тя започна да пърха с ръчички, както, когато очаква нещо да се случи. Вратата на стаята се отвори и влезе свекъра ми.Беше облечен с костюма, с който го бяхме погребали.Приседна до нас на леглото, протегна се , взе я и я сложи на коленете си.Постоя малко, погали я по главичката, както правеше винаги после я сложи да легне до мен и излезе , като отново затвори вратата на стаята.Чуха се стъпките му в коридора . Дъщеря ми се отпусна до мен и веднага заспа. Аз не можех да се успокоя.Дефакто, той седна до мен, защото дъщеря ми спеше от вътрешната страна на леглото. Не усетих хлад или миризма.Това, което гледах през цялото време, беше парченце памук , което се подаваше от устата му.Последните дни, не можеше да пие даже вода и с такива памучета му мокрехме устните,и изцеждахме капчици вода в парализираната му уста.Някое от тези памучета беше останало в устата му. Едното око ,беше по отворено и зачервено , от парализата -както  си и почина .  Такъв го видях. Дали внучката му, с огромната си обич и привързаност, не бе го извикала да се сбогуват? Още нещо интересно. Аз съм родена по поречието на Дунав.Имам два майчини езика български и румънски. Научих и синът ми на някои думи.Той и сам беше научил нещо при ходенето на село с баба и дядо. У дома се приказва само български. Когато дойдох в Италия , ми трябваха около две седмици, за да се ориентирам в италианският език. Италиански и румънски са от една и съща - романска група. На синът ми му трябваха три - четири седмици за да свикне. Баща ѝ идва за  месеци при нас в Италия и освен„ благодаря“ и „добър ден“ друго не е научил. Дъщеря ми дойде на 32 години в Италия. На нея не ѝ трябваше време да свикне с италианския език. Тя не говори , но разбира всичко и реагира правилно. Още от първият ден - никакви проблеми в Дневният център с италианците. Разбира и изпълнява всичко , което изискват от нея! Има и жестове и мимики , които подсказват думите. Може би това ѝ помага да се ориентира. Когато я моля да свърши нещо , понякога ме поглежда особенно и като че ли в момента не чува. Сменям езика - обръщам на италиански , тя се усмихва доволно и на минутата изпълнява всичко точно. Когато лятото си ходим в България, това ѝ е коронният номер. Когато наоколо има и други хора  държи да ѝ говоря на италиански.- „Виждате ли колко съм умна?“- хвали се без думи нашата хубавица. При една моя среща с нейната социална асистентка , говорихме за развитието ѝ , уменията  и напредъка..... Оказа се , че в Дневният център , тя се държи много по - добре , отколкото у дома . Показва умения , които ние дори  не подозираме...
Кои са те нашите слънчица? Каква душа носят? Какви възприятия имат?
Сега , ще ви разкажа друга история , може би много от моите читатели я знаят. Тя на пръв поглед няма допирни точки с нашият проблем, но само на пръв поглед. Преди много години, си купих една видио касета за ДАЛАЙ ЛАМА.Това е документален разказ за живота му в снимки и клипове . Започва със стари ленти, където се виждат монаси, които след смъртта на стария Далай лама бродят години наред  по цялата земя.  Търсят -  къде се е родило момченце,при раждането  на което се е случило нещо необикновено.
ТЪРСЕХА НОВОРОДЕНО , В ЧИЕТО ТЯЛО СЕ Е ВСЕЛИЛА ДУШАТА НА СТАРИЯТ ДАЛАЙ ЛАМА ,ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ ТАЗИ ДУША ДА УПРАВЛЯВА ,РЕИНКАРНИРАНА В НОВО ТЯЛО. Не си спомням колко време беше указано,но точно бе заснета сцената на намирането в едно одалечено село в снежна зима, на малко момченце,при чието раждане се е чул гръм и описание на гърма . Беше заснето,как монасите вземат детето от родителите, за да го отгледат в  манастир.  Следват сцени от отглеждането на детето и непрекъснато изпитване за да се види какво може да познае от обстановката и личните вещи на предшественика си. Дефакто-80 % от нещата,той вече знаеше.Снимките и филмовият материал са правени по различно време и се вижда, как бъдещият Далай лама расте. Филмирани  са кадри от детството,юношеството и младостта на ДАЛАЙ ЛАМА.  Далай лама е жив , можем да рзберем тази касета истинска ли е или фалшификат?
Отваряйки мъничка скоба , си задавам този въпрос,ако монасите не бяха намерили това момченце, в онова забутано на края на света селце,  ЩЕШЕ ЛИ ТАЗИ ДУША  В  ТОВА  ТЯЛО , ДА УСПЕЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ?  КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕШЕ ДА Ѝ Е НУЖНО ? КОЙ ЩЕШЕ ДА ПОВЯРВА НА ЕДИН СЕЛЯК, ЧЕ НОСИ ДУШАТА НА  ДАЛАЙ ЛАМА? В  ПСИХИАТРИИТЕ ИМА СТОТИЦИ   ПАЦИЕНТИ , КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА РЕИНКАРНИРАНИ ПЪЛКОВОДЦИ И ЗНАМЕНИТОСТИ. ЗА НЯКОИ ОТ ТЯХ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ДА СА ПРИБРАНИ В ТЕЗИ  ЗАВЕДЕНИЯ.
Кои са нашите деца? Защо земните тела не са им по мярка?
За да живее , едно човешко същество ,трябва да   диша, да се храни , да пие вода , да се движи , всичките му органи да работят в синхрон,  да произвежда храна......за да се възпроизвежда  жизненият цикъл. -За ВСИЧКИ елементарни действия на животно или  човек, теорията на Дарвин -официалната теория, която се изучава в училище-   казва, че  е създаден  - РЕФЛЕКС-нещо , което се предава генетично - Да ! Дарвин приема рефлекса за даденост 
Ето какво пише в Уикипедия на български език за рефлекса.
„Рефлексът е основна форма на нервната система. Той се проявява със започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове, съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други. ПОСРЕДСТВОМ РЕФЛЕКСА ОРГАНИЗМЪТ СЕ АДАПТИРА КЪМ ОКОЛНАТА СРЕДА ,КОЕТО Е ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ ЗА ДА НЕ ЗАГИНЕ“-  край на цитата
ДА РЕФЛЕКСА  СЕ ПРИЕМА  ЗА ДАДЕНОСТ  В ДАРВИНОВАТА  ТЕОРИЯ ,  ПРЕДАВА  СЕ  ГЕНЕТИЧНО  И БЕЗ НЕГО ОРГАНИЗМА ЗАГИВА. Никъде в Дарвиновата теория не се споменава за душа, или в моите учебници нямаше такъв дял.Душата , живеца , духът , които държат жива материята според религията , Дарвин е заменил с  понятието рефлекс. Къде е  информацията за рефлекса -кой го създава? 
- клетките на материята -  според Дарвин
НАШИТЕ БОЛНИ, ОСОБЕНО В ПО ТЕЖКА ФОРМА НЯМАТ РЕФЛЕКС.
-Рефлекс за дъвчене.Най-основен рефлекс.         ЯДЕШ      ДЪВЧЕШ    ГЪЛТЪШ     ЖИВЕЕШ        НЕ ЯДЕШ  НЕ ДЪВЧЕШ   НЕ ГЪЛТЪШ    УМИРАШ
Моята дъщеря , на 38 години ,не може да се научи да дъвче. Този елементарен рефлекс го няма. Много от болните  от ДЦП го нямат.
-Рефлекс за гълтане Има болни , които нямат и този рефлекс
-Рефлекс  за  ходене. Вървежът на  всички болни е еднакъв - спънат , схванат.Някои въобще не прохождат-няма рефлекс. 
-Спастика   Как да се обяснява това схващане на мускулите , неумението да служат на крайниците да се движат нормално по земному.Като че ли тези мускули са закарнели още в утробата. Като че  ли им трябва някакъв друг вид  придвижване. -Елементарен рефлекс за свиване и отпускане на мускулите тя го няма -    КАТО ХВАНЕ  ....НЕ МОЖЕ ДА ПУСНЕ ТОВА КОЕТО Е   ХВАНАЛА..... -Жестовете-абсолютно различни,почти неконтролируеми. -Мого от тях имат специфично движение на ръцете , като че ли в даден момент се мъчат да полетят ,все едно ,че пляскат с криле.Тези жестове ползват и когато демонстрират емоция , обикновено радост , очакване , възбуда.Винаги съм се чудела, откъде, как се е формирал този специфичен жест, от какъв рефлекс  произлиза. -При тези махове,които аз наричам излитане , някои болни издават и много характерни звуци , които при всички са почти еднакви -Никакъв рефлекс за говор.Липса на говор , при най- тежко засегнатите , и никакво желание да се научат , но с ярко изразени реакции, при които всичко  което искат да изразят се разбира.
Рефлексът се предава по рождение  и е генетично заложен , защо аз , която си имам всички рефлекси и моят мъж също , не можахме да ги предадем на дъщеря ни?
Ровейки се в интернет , разбрах една страшна истина.  Написала съм това в първите глави на книгата , но не мога да не го спомена и тук. В началото на миналият век, в Америка е  имало закон, с който тези болни насилствено са вземани от  семействата. Рискови семейства насила са били стерилизирани.Хитлер с манията му за чистата раса, прекупирал закона , и го прилагал като отделянето от семейството , значело изгаряне в пещите на концентрационните лагери. Първите жертви, с които били изпробвани пещите , преди да дойде ред на евреите. За тях няма паметници, няма спомен, няма плакати протести,чествания..... Това схващане за човешки отпадък е било прието може би и във втората половина на века.Всичко , което описвам , в началото на книгата , ходенето ми по мъките  с дъщеря ми за диагноза и лечение  не е било нещо ненормално. Тогава  все още така е било прието. В България е прието да се казва„Тъй мрели , тъй ги ровели“ Ако в  Америка и Германия са ги убивали, в България ги затваряха в домове- концентрационни лагери , доста по хуманно нали?   Коя бях  аз да  обикалям България  да лекувам дъщеря си?
И още, когато я лекуваха със  съдистичните методи за причиняване на болка, за да придобие рефлекс ?
Колко тъп трябва да си  или колко болен мозък трябва да имаш, за да напишеш труд, в който чрез съдизъм да създадеш рефлекс , който СПОРЕД ОфИЦИАЛНАТА НАУКА се предава генетично след милиони прераждания?
Колко тъп трябва да си, и колко жесток , за да приемеш тази теория и да я прилагаш за едно впсевдо лечение?
Какъв сатана трябва да си , за да кажеш ,  това ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО не може да формира  рефлекс , дай да го изгорим в пеща..? ДА ТАКА Е БИЛО ! 
НАШИТЕ АНГЕЛИ СА БИЛИ ТРЕТИРАНИ ТАКА !
МОЯТА ДЪЩЕРЯ Е БИЛА ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ , КОЯТО СЕ Е ДОКОСНАЛА ДО ТОВА ВРЕМЕ !
МОЖЕ БИ И В МОМИН ПРОХОД СА ПОЛЗВАЛИ ТЕЗИ МЕТОДИ?
И ОТНОВО И ОТНОВО......
Ние с деца,братя или сестри с  детска церебрална парализа , сме "белязани" от съдбата.Наречете го карма,наречете го изплащане на грехове до девето коляно, наречете го божие изпитание, все ще сте прави!
Преди двадесетина години излезе една статия , в български вестник ,която четох поне 50 пъти и нищо не разбрах. В нея пишеше за хора с космически души , които страдат на земята.Сега си мисля - кой и по какъв повод я  беше написал и за кого беше предназначена?
Напоследък се лансира една теория на  Долорес Кенан. Тя е психотерапевт и лекува с дълбока хипноза, като твърди, че навлиза толкова дълбоко в подсъзнанието на своите болни, че черпи информация за животите им в различни прераждания. Тя казва, че при своите контакти с болните,е разбрала, че една част от душите са нови ,  космически души- доброволци, дошли, за да помогнат на  земята.Те не са свързани с никаква карма тук на земята.По някакви други галактически закони са попаднали при нас,на нашата грешна земя. Ако нашите болни попадат в тази група,нещо,което не е правено в минали животи,няма как да се повтори в сегашния. Особено това важи за храненето.. .липсата на способност да дъвчат.  Теорията на Долорес Кенан  пасва точно на развитието на нашите болни ,колкото и да е нова и неутвърдена официално. Спирам до тук в моите разсъждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ТЯХ Е БАВНОРАЗВИВАЩИ! ПРИЕТО Е ЗА ДАДЕНОСТ И КРАЙ !!! РАЛИКАТА МЕЖДУ ТЯХ И НАС Е ВРЕМЕТО. ПРИ ТЯХ ВРЕМЕТО ТЕЧЕ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН.
ДЪЩЕРЯ МИ , КОЯТО Е НА 38 ГОДИНИ , ИЗГЛЕЖДА НА 18. НЯКОИ ХОРА Ѝ ДАВАТ И ПО- МАЛКО.
Какво значи в земно време един да се развива , а друг не? Коя точно част от мозъка отговаря за времето ?  На кои клетки действа   ВРЕМЕТО, за да се развиват нормално тук на земята , в нашето време , в нашето измерение?
Или друг въпрос На коя част от клетката действа времето? На кой химичен, физичен  или физиологичен процес в клетката влияе времето? Как може да се разширява или свива времето?
Има ли някой който да е работил или работи върху този проблем? Ако се работи по това и има резултати , това ще е истинското , лекарство за нашите болни! оТ КЪДЕ ДА СЕ ТРЪГНЕ , която да е опорната точка при тези изследвания? От всичко, което съм прочела до сега, не съм намерила някой, някъде по света да работи именно така. Не засягам научни  изследвания , не  се задълбочавам в теории. Структурата на моята книга е такава, че се движа  на нивото на бита , семейството , ежедневието на болните от Детска церебрална парализа. Ако успея да събера достатъчно информация, ще напиша друга книга , в която ще продължавам да търся отговор на въпроса  за времето- врагът и приятелят на нашите болни- четвъртото измерение - техният основен проблем.
НЕКА ДА ГИ  ОБИЧАМЕ И  ДА ИМ ПОЗВОЛИМ ДА НИ  
ОБИЧАТ    ПО ТЕХНИЯТ СИ НАЧИН !
 
 ВРЕМЕТО   Е  В МЕН И АЗ СЪМ ВЪВ ВРЕМЕТО  И ТО ЩЕ           ПОКАЖЕ ПРАВОТАТА  НА МОИТЕ  РАЗСЪЖДЕНИЯ

                                ДИМКА           



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 435197
Постинги: 454
Коментари: 133
Гласове: 292
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031