Постинг
20.04.2015 10:15 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО НАШАТА КРЕПОСТ И НАЙ - ВАЖНОТО....ПРЕЛИВАЩ ОТ ОБИЧ
Завършвам, разсъжденията за домът ни.Извинявам се , ако постингите са били много дълги , но ми се искаше всичко да е написано на веднъж.Всъщност , това сигурно сте разбрали , че е една глава от книгата , която може би никога няма да успея да издам. По важното е моят опит да стигне до възможно най - много хора
и ако успея , поне малко да помогна !
Обичайте и разрешете да ви обичат !
Нашите деща живеят само с обич......
Пиша за ежедневието ,за проблемите , болката и радостта . Искам да спомена всичко - да не пропусна нищо , което би могло да ви потрябва в пълният с изпитание ден на семействата с болен от Детска церебрална парализа . Защото заедно , винаги ще са по силни . Моят съвет , за моите братя и сестри по съдба - Не се страхувайте да общувате с хора с като вас , това ще ви помага , ще смъкне напрежението . Не бива да допускаме в дома ни да се заселва трайно отчаянието . Ние сме силни и умеем да живеем само с вяра и слънце в очите и сърцето . Нашите деца , братя или сестри , тези , които чакат нашите грижи , имат нужда и от добрата ни усмивка , от някоя закачка или весела история . Никога , не трябва да забравяме , че особено за по - тежко засегнатите , ние сме тяхната вселена . Длъжни сме да я направим уютна и поносима . Има семейства , в които Детската церебрална парализа се е настанила трайно , и са засегнати повече членове на семейството . Обикновено ние с един болен , а и всички в населеното място , познаваме тези семейства . Трябва , наложително е да им помагаме . Ние , здравите , непрекъснато трябва да следим всичко ново , което излиза , медикаменти , физиотерапия , програми за раздвижване , и да избираме ,кое е подходящо за нашите близки , но и да съобщаваме на нашите познати , които също имат нужда от това. Искам да уверя моите уважаеми читатели , че животът в една старинна християнска община , където всички са братя и сестри , е най-близкият , най - подходящият модел на общуване за нашите различни от общоприетото семейства .
Нека изпъдим далеч от нас злобата , завистта и недоверието . Нека заживеем със стремлението към труд и добродетелност .
Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение , недоимъка , страданието . Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре ! Мисля , че с тези програми за приемни семейства , като че ли мъничко нещата дръпнаха напред,като все пак там на първо място са парите , а на второ хуманността , но е направена първа крачка .. . Нашите грижи са различни , от грижите , които се полагат в семейства със здрави деца . Ако в семейството имаме здрави и едно болно дете , знаем разликата , но всичките са си наши и ние родителите даваме от себе си всичко , за да са здрави , нахранени и щастливи всичките .
Прескачам времето и искам да ви разкажа , какво каза бащата на един младеж със заболяването ДЦП на едно събиране на родители с нашите проблеми . - Имам трима сина , увреден е най - малкият , големите са толкова буйни и непрекъснато правят лоши неща , покрай малкият си отдъхвам . А една майка попита риторично ... - Те не се дрогират , не пиянстват , не ни излагат пред обществото , винаги са ни благодарни , с какво са по - лоши от здравите ? Оставям разсъжденията за моите любезни читатели !
НЕЩО МНОГО ВАЖНО , КОЕТО ОСТАВИХ ЗА КРАЯ . - КОЙ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА ? - В СЕМЕЙСТВОТО , В НАШАТА КРЕПОСТ ЕДИН ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА , ЕДИН Е СТОЖЕРЪТ . - ТОЗИ КОЙТО Е ПО - СИЛЕН ДУХОВНО ! - ОСТАНАЛИТЕ ГО ПОДКРЕПЯТ , ЗАЩОТО И ТОЙ Е ЧОВЕК !!!
БИХ СЕ РАДВАЛА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА ТАЗИ ЧАСТ НА КНИГАТА БИХ ИСКАЛА ДНИТЕ ВИ ДА СА СТАНАЛИ ПО - ЛЕКИ И ДА СТЕ ПО - УВЕРЕНИ В СВОИТЕ СИЛИ !
и ако успея , поне малко да помогна !
Обичайте и разрешете да ви обичат !
Нашите деща живеят само с обич......
Пиша за ежедневието ,за проблемите , болката и радостта . Искам да спомена всичко - да не пропусна нищо , което би могло да ви потрябва в пълният с изпитание ден на семействата с болен от Детска церебрална парализа . Защото заедно , винаги ще са по силни . Моят съвет , за моите братя и сестри по съдба - Не се страхувайте да общувате с хора с като вас , това ще ви помага , ще смъкне напрежението . Не бива да допускаме в дома ни да се заселва трайно отчаянието . Ние сме силни и умеем да живеем само с вяра и слънце в очите и сърцето . Нашите деца , братя или сестри , тези , които чакат нашите грижи , имат нужда и от добрата ни усмивка , от някоя закачка или весела история . Никога , не трябва да забравяме , че особено за по - тежко засегнатите , ние сме тяхната вселена . Длъжни сме да я направим уютна и поносима . Има семейства , в които Детската церебрална парализа се е настанила трайно , и са засегнати повече членове на семейството . Обикновено ние с един болен , а и всички в населеното място , познаваме тези семейства . Трябва , наложително е да им помагаме . Ние , здравите , непрекъснато трябва да следим всичко ново , което излиза , медикаменти , физиотерапия , програми за раздвижване , и да избираме ,кое е подходящо за нашите близки , но и да съобщаваме на нашите познати , които също имат нужда от това. Искам да уверя моите уважаеми читатели , че животът в една старинна християнска община , където всички са братя и сестри , е най-близкият , най - подходящият модел на общуване за нашите различни от общоприетото семейства .
Нека изпъдим далеч от нас злобата , завистта и недоверието . Нека заживеем със стремлението към труд и добродетелност .
Никога няма да разрешим , да ни надвива лошото настроение , недоимъка , страданието . Длъжни сме да имаме различни варианти за път само напред и нагоре ! Мисля , че с тези програми за приемни семейства , като че ли мъничко нещата дръпнаха напред,като все пак там на първо място са парите , а на второ хуманността , но е направена първа крачка .. . Нашите грижи са различни , от грижите , които се полагат в семейства със здрави деца . Ако в семейството имаме здрави и едно болно дете , знаем разликата , но всичките са си наши и ние родителите даваме от себе си всичко , за да са здрави , нахранени и щастливи всичките .
Прескачам времето и искам да ви разкажа , какво каза бащата на един младеж със заболяването ДЦП на едно събиране на родители с нашите проблеми . - Имам трима сина , увреден е най - малкият , големите са толкова буйни и непрекъснато правят лоши неща , покрай малкият си отдъхвам . А една майка попита риторично ... - Те не се дрогират , не пиянстват , не ни излагат пред обществото , винаги са ни благодарни , с какво са по - лоши от здравите ? Оставям разсъжденията за моите любезни читатели !
НЕЩО МНОГО ВАЖНО , КОЕТО ОСТАВИХ ЗА КРАЯ . - КОЙ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА ? - В СЕМЕЙСТВОТО , В НАШАТА КРЕПОСТ ЕДИН ПОЕМА ОТГОВОРНОСТТА , ЕДИН Е СТОЖЕРЪТ . - ТОЗИ КОЙТО Е ПО - СИЛЕН ДУХОВНО ! - ОСТАНАЛИТЕ ГО ПОДКРЕПЯТ , ЗАЩОТО И ТОЙ Е ЧОВЕК !!!
БИХ СЕ РАДВАЛА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА ТАЗИ ЧАСТ НА КНИГАТА БИХ ИСКАЛА ДНИТЕ ВИ ДА СА СТАНАЛИ ПО - ЛЕКИ И ДА СТЕ ПО - УВЕРЕНИ В СВОИТЕ СИЛИ !
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОТНОВО ,ОТ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ОТНОВО ,ОТ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
