Постинг
10.09.2015 17:50 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ДОМЪТ И СЕМЕЙСТВОТО НАШАТА КРЕПОСТ МОЖЕМ ЛИ ДА ГО ПОСТИГНЕМ
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2015 18:03
Прочетен: 670 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.09.2015 18:03
Преди малко научих лоша новина . Един мъж - баща и съпруг е завършил земния си път .
Беше член на организацията УНИТАЛСИ , за която съм писала в няколко постинга . На ежемесечните партита , винаги седяхме близо , за да си приказваме и да си помагаме за нашите болни . Обичаше да ни показва снимката на сина си , преди 25 години , когато е бил последна година студент по право и център нападател на местният футболен отбор .
След тежка катастрофа , остава завинаги парализиран и ням на инвалидна количка .
Беше единствен син , едро , яко и красиво момче .
Бащата живееше с мъката и си отиде тъжен и измъчен .
Разбира се , всички сме смъртни , всички сме в една лодка . Когато ни дойде времето ...я напускаме . Вечна му памет на човека , сигурно след толкова всеотдайни грижи Свети Петър ще го приеме в
Рая .
Разказът ми е за друго .
Когато откриха болестта му преди месец и половина от УНИТАЛСИ и Каза ди карита , за която много пъти съм писала , веднага подадоха ръка на семейството .
Прибраха момчето ( той вече отдавна не е момче , но след инцидента възрастта му сякаш е замръзнала на 25 ) при тях и денонощно се грижат за него . Майката ходи да спи всяка вечер там , за да не буйства и да не се чувства самотен .
За нея също се намери легло .
Младежът посещава 3 пъти в седмицата в Чентро диурно - Дневен център . Изпращат го и го посрещнат - облечен , обут и нахранен . Майката има възможност да ходи през деня при болният си съпруг , спокойна за сина си .
Всички приятели от УНИТАЛСИ , се обаждаме , помагахме , ходехме и ходим в Каса ди карита , да сме близо до тях .
Мисля си - в България , ние с проблемните деца и младежи , как бихме се оправяли , кой би ни помогнал , коя институция е с нас в по - критична ситуация ?
Не че всеки наш ден е лек !
Бих искала някой да ми отговори !
Беше член на организацията УНИТАЛСИ , за която съм писала в няколко постинга . На ежемесечните партита , винаги седяхме близо , за да си приказваме и да си помагаме за нашите болни . Обичаше да ни показва снимката на сина си , преди 25 години , когато е бил последна година студент по право и център нападател на местният футболен отбор .
След тежка катастрофа , остава завинаги парализиран и ням на инвалидна количка .
Беше единствен син , едро , яко и красиво момче .
Бащата живееше с мъката и си отиде тъжен и измъчен .
Разбира се , всички сме смъртни , всички сме в една лодка . Когато ни дойде времето ...я напускаме . Вечна му памет на човека , сигурно след толкова всеотдайни грижи Свети Петър ще го приеме в
Рая .
Разказът ми е за друго .
Когато откриха болестта му преди месец и половина от УНИТАЛСИ и Каза ди карита , за която много пъти съм писала , веднага подадоха ръка на семейството .
Прибраха момчето ( той вече отдавна не е момче , но след инцидента възрастта му сякаш е замръзнала на 25 ) при тях и денонощно се грижат за него . Майката ходи да спи всяка вечер там , за да не буйства и да не се чувства самотен .
За нея също се намери легло .
Младежът посещава 3 пъти в седмицата в Чентро диурно - Дневен център . Изпращат го и го посрещнат - облечен , обут и нахранен . Майката има възможност да ходи през деня при болният си съпруг , спокойна за сина си .
Всички приятели от УНИТАЛСИ , се обаждаме , помагахме , ходехме и ходим в Каса ди карита , да сме близо до тях .
Мисля си - в България , ние с проблемните деца и младежи , как бихме се оправяли , кой би ни помогнал , коя институция е с нас в по - критична ситуация ?
Не че всеки наш ден е лек !
Бих искала някой да ми отговори !
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
