Постинг
05.02.2012 20:17 -
МОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Автор: dimetria
Категория: Други
Прочетен: 980 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2012 14:55
Прочетен: 980 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 07.04.2012 14:55
Днес имам прекрасен коментар с чудесно пожелание.Благодаря на Певеца.Разгледах блога ти и десетина пъти си пуснах песента на Недялко Йорданов в стил любимият ми Висотски.Песента е от 96 година.Как не съм я чула.Впрочем това бяха действително трудни ,години.Не че и сега ни е леко.Думата ми е за друго.
От онези години си задавам един и същи въпрос и не съм успяля да си отговоря еднозначно-може би някой ще ми помогне.
Аз съм майка.
Моите деца са на годините и малко по-малки от борчетата.Техните майки би трябвало да са мои връснички или поне някъде на близо.Как допуснахме да изтървем децата си.Как можахме да допуснем нашите деца да вършат безобразия,да бият,да убиват,да склоняват към проституция,да предават в ръцете на сутеньорите своите приятепки,да са нагли и безочливи,да произвеждат и разпространяват дрога.Как,кой ни попречи да обръщаме внимание на децата си.На смени ли работехме?Любовници ли имахме,сериали ли гледахме?Ние българските майки сме винаги виновни,нито една майка не видях да се покае за греховете си,защото това е майчин грях.
Задавам си въпроса,как една жена-майката на Ботев заслужи да и посвети стих в който да обясни причината ,че се бори за свободата на България.Какви майки сме, щом 150 години по късно нашите чеда мърсуват със своите сънароднички....като друговерци.
Жени,вината е наша,никой не ни влезе в къщата и не ни попречи да си възпитаме децата,да ги научим на ум и честност,на човеколюбие и християнски добродетели.
Децата отървахме,заминаха по чужбина и на дали ще се върнат.Разбира се ,толкова добри младежи останаха и в България.Мили мои връстнички,нека внимаваме,да отдадем цялата си любов и мъдрост на внуците,да не поемат и те по лоши пътища.
Това е!
Благодаря отново на Певеца,така бих искала да чуя какво мисли за моят начин на разсъждение.
Обичам моята Родина
Димка
От онези години си задавам един и същи въпрос и не съм успяля да си отговоря еднозначно-може би някой ще ми помогне.
Аз съм майка.
Моите деца са на годините и малко по-малки от борчетата.Техните майки би трябвало да са мои връснички или поне някъде на близо.Как допуснахме да изтървем децата си.Как можахме да допуснем нашите деца да вършат безобразия,да бият,да убиват,да склоняват към проституция,да предават в ръцете на сутеньорите своите приятепки,да са нагли и безочливи,да произвеждат и разпространяват дрога.Как,кой ни попречи да обръщаме внимание на децата си.На смени ли работехме?Любовници ли имахме,сериали ли гледахме?Ние българските майки сме винаги виновни,нито една майка не видях да се покае за греховете си,защото това е майчин грях.
Задавам си въпроса,как една жена-майката на Ботев заслужи да и посвети стих в който да обясни причината ,че се бори за свободата на България.Какви майки сме, щом 150 години по късно нашите чеда мърсуват със своите сънароднички....като друговерци.
Жени,вината е наша,никой не ни влезе в къщата и не ни попречи да си възпитаме децата,да ги научим на ум и честност,на човеколюбие и християнски добродетели.
Децата отървахме,заминаха по чужбина и на дали ще се върнат.Разбира се ,толкова добри младежи останаха и в България.Мили мои връстнички,нека внимаваме,да отдадем цялата си любов и мъдрост на внуците,да не поемат и те по лоши пътища.
Това е!
Благодаря отново на Певеца,така бих искала да чуя какво мисли за моят начин на разсъждение.
Обичам моята Родина
Димка
Не съм сигурна, че майките на борчетата са ги възпитавали в човеколюбие, а по-скоро са пресмятали печалбите, които са им носили отрочетата.
Но ти си твърд и смел човек, защото се бориш и не се боиш да отглеждаш твоето дете - такова, каквото Господ го е дал.
Валя
цитирайНо ти си твърд и смел човек, защото се бориш и не се боиш да отглеждаш твоето дете - такова, каквото Господ го е дал.
Валя
Права си, разбира се,сигурно е така, но ме боли, боли ме за моята родина,за земята ме боли, за гробовете,които не мога да прелея по задушници ме боли,носталгията е страшно нещо.Не е невъзможно и в България да има дневни центрове,децата ни да се чувстват обгрижени и да общуват,да ги виждаме усихнати,"между хората", както се казва на вългарски.Да живея в в моят дом,който съм събирала 37 години.Благодаря за доброто ти сърце
Димка
цитирайДимка
Търсене