С церебрална парализа-животът продължава :: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.05.2012 13:28 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО

Автор: dimetria Категория: Други

Прочетен: 496 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.05.2012 16:39

Днес искам да напиша за нещо много важно, което все пропускам да отбележа или не го даизричам ясно.

НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ С НИКОГО, НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ДА ПОГЛЕДНЕТЕ КОЛКО СА ЗАД ВАС, НЕ СЕ СИЛЕТЕ ДА НАСТИГНЕТЕ ТЕЗИ-КОИТО СА ПРЕД ВАС,ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ ЖИВОТА СИ ДОСТОЙНО.

Ние с деца,братя или сестри с детска церебрална парализа и синдрома на Даун, сме "белязани" от съдбата.Наречете го карма,наречете го изплащане на грехове до девето коляно, наречете го божие изпитание, все ще сте прави.Даже преди двадесет и пет и повече години излезе една статия мисля в "Поглед " или в друг някой по- либерален вестник, която четох поне 50 пъти и нищо не разбрах.

Ставаше дума точно за нашите болни, че са космически души, които не могат да се адаптират към земните условия на живот.
Сега, след това, което чувам от Долорес Кенън, ми светва малко ,но се питам,кой в България е могъл тогава да пише тези неща и дали точно това е искала да каже тази статия.Имаше и снимка на космоса с дечица като нашите.Дали и те не са тези душици от "Зовът на помощ на земята",които не могат да се адаптират в земно тяло.

Но да се върна към същността на постинга.
Ние имаме своя пътека,която никой не може да ни пречи да извървим.Ние имаме достатъчно разум да се справим с трудностите.Интернет ни дава неизброимо количество информация къде как и кога можем да предприемем адекватно лечение.Ако в нашата страна не може, има други страни,където е възможно.Когато искате нещо,пътят и средствата се намират.
Ние сме по- човечни от останалите ,защото вървим ръка за ръка със страданието.Ние сме по трудолюбиви и организирани,защото това е ежедневието ни. Ние сме комбинативни и пестеливи,защото в противен случай бихме пропаднали.Ние сме великодушни и умеем да простим,защото до нас са нашите дечица с ангелските сърца,които всеки ден ни дават от своята добра енергия и ни помагат да станем по добри.

Обръщам се за първи път и към тези,които вече са изоставили дечицата си в домовете-концентрационни лагери.Приберете си децата и се грижете за тях.Нито е срамно нито е толкова трудно.Щом аз го мога -всеки го може,стига да го поиска.
Благодаря ви че бяхте с мен и прочетохте това.

Обичам ви !
Димка