Постинг
18.04.2015 10:00 -
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ГРИЖИ ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
ГРИЖИ ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ НА НАШИТЕ БОЛНИ
Нашите болни с ангелските души и земни тела които не са им по мярка ни поставят трудна задача
- да адаптираме тяхната психика , към нормалното ежедневие .
Семействата , които имат в къщи болен от Детска церебрална парализа го знаят .
Трудът и грижите ни не са леки , но с пълни гърди трябва да поемаме дъх , да се радваме на живота и светлината , да бъдем отворени към света като цяло , към природата и към нашите ангели .
ВЯРАТА НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА Вярата , надеждата и любовта - трите стълба , на които , се крепи духът ! Вярата , че можеш защото си част от всемира . Надеждата , че ще успееш , да съградиш мечтите си . Любовта , че няма да допуснеш злото - да превземе сърцето ти . Духът ни , нашият живот иска от нас , да живеем с вяра надежда и любов , с трите стълба , на които се крепи човешката програма .
Да се грижим за нашите деца,братя и сестри,не значи само да ги храним , обличаме и почистваме . Облягайки се на трите стълба на човешкият дух,трябва да укрепваме ежедневно нашата и тяхната психика . Ако за нас обикновенните хора трите стожера на духа са - вяра , надежда , любов , при тях нещата изглеждат подредени по друг начин любов , вяра и надежда . Основна характеристика на тяхната психика е обичта . Те са като черни дупки за обич , винаги искат още и още ласки и положителни емоции .Общуването с тях се базира на показване и доказване на обич и съпричастност . Те попиват всяка усмивка,внимание,прегръдка, целувка или приятелски жест и искат още . С тях може да се говори и да се изисква да свършат нещо, само с езика на обичта . При срещите в дневният център младежите , които са автономни , ни чакат на вратата и всеки иска да получи своята порция обич , като отговарят със същата добра енергия . Така са програмирани . Природата им е отнела много , но им е дала човешка топлина и доброта , стотици пъти повече отколкото на нас обикновените . Когато се движте по улицата и срешнете някои от нашите болни,дарете им малко обич , те ще ви върнат добра енергия , която ще ви стигне за дни напред . Пиша за семействата , в които има болен от Детска церебрална парализа , но се отнася за всички хора , малки и големи , млади и стари . Трябва да сме по - добри и да раздаваме обич и топлина на обкръжаващият ни свят , както го правят нашите болни . Бих искала написаното от мен да прочетат лекари , работници в домове , в които са настанени такива деца и младежи , рехабилитаторите и медицинският персонал , който обслужва тези болни , роднините и приятелите на болните и техните семейства , с една дума , всички , които са съпричастни в известна степен към проблема Детска церебрална парализа . Нашите болни изпитват огромно желание да общуват и да бъдат уважавани , респектирани и обичани . Това е основна тяхна духовна характеристика . Искам да акцентирам , че тази тяхна особеност е опорната точка , от която трябва да се работи с тях . Изпитвала съм го хиляди пъти в тридесет и осем годишният живот на дъщеря ми . Разбирам , че всички имаме нужда от уважение , обич , и респект , да така е , но при тях е нещо , което приемат за даденост 100% . Ние , здравите , можем да си кажем ... еди кой си .... не ме уважава ... много му здраве ... или даже някой , по - твърд израз . Те обаче , са програмирани по - различно и приемат тези неща едва ли не като катастрофа . За успешна работа с тях , за напредване , физическо или духовно , трябва да знаят , да са сигурни в положителното отношение към тях , в противен случай , всички опити за промени към добро пропадат и се върви към деградация . Благодаря , на БОГ и на МАЙКАТА БОЖИЯ , че успях да намеря сили да пиша тази книга Болните от ДЦП са с богата душевност , различна от средностатистическата , и сравнима с тази на художниците ,поетите , композиторите . Даряват обич , генерират в пространството огромно количество добра енергия и искат някой да я приеме . Разбирате ли какво искам да кажа . Трябва да им позволим да ни обичат със своята си душeвност .В противен случай се чувствуват нещастни . Това е толкова важно за тях , повече от храната и водата . Моята дъщеря -ежедневно , ежечасно , ежеминутно ни дарява обич , която понякога ние не можем да понесем , забързани в нашето ежедневие и грижи . Примерите са неизброими . И още нещо , не само дарява обич но демонстрира безкрайна съпричастност , когато брат ѝ е усмихнат , има на гости свои приятели или разговаря , смеейки се с някой приятел или приятелка по скайпа .Тя стои до него щастлива . Заключавам ... не само за нашите семейства с болни от Детска церебрална парализа , но и в обикновените , здрави и щастливи семейства ... Обичайте , но позволяваите и на другите да ви обича т. ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРИЕМАМЕ ЛЮБОВТА,КОГАТО НИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО ! Мисля , че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов . Обичайте и разрешете да ви обичат ! Комуникацията с нашите болни Те може би разбират веднага казаното , но според степента на увреждане реагират по различен начин във времето и поради това на нас с нормалните реакции ни трябва време да се пренастроим . С времето , те започват да реагират по - бързо , тогава пък нашата мудност ги дразни и реагират остро . Всички сме имали тези моменти и примерите можем да си ги дадем сами . Не трябва да забравяме , че те се чувстват -равноправни и даже привилигировани членове на семейството и тогава трябва да им се обяснява , че ние също имаме право на свое мнение , почивка и време за нас самите . В нашето семейство с дъщеря ми си говорим на нивото на 3 до 6 годишно дете . Един от проблемите е - когато държи да помага във всичко , а ръцете и краката не я слушат . Чувства се толкова нещастна . Разговорите Не оставяйте нито за ден вашите болни без споделяне на всичко , което са преживели през деня - ако приказват ! Те имат нужда от това внимание . Винаги включвайте в разговора изрази , в които има похвала , окуражаване и демонстрация на обич и съпричастност . Този начин на общуване е най - важното лекарство за деня , което не се купува с пари , а се дарява с доброта , с положителна енергия . Така , докосваме вторият стълб , който крепи духът . Да им даваме вяра в техните сили, техните възможности , в техните способности . Вярата , че утре , ще бъдат по здрави от днес , че ще постигнат повече , че ще са по красиви , по умни , по - обичани . Кой, ако не ние , семейството ще им вдъхнем вяра . А силната вяра , придружена с любовта която им демонстрираме ,ще укрепва духът в тези не добре скроени тела и ще им дадем сила да се борят с недъга си . Забравете , всички лоши емоции , които бълват телевизионните канали . Те не са за нашите семейства . Първата и най - важна мисъл , с която бих ви посъветвала да живеете е , че колкото и да ви е трудно , на болният му е неимоверно по - трудно , защото не може да изпита почти никаква земна радост ... любов , семейство , деца , приятели , здраве . Ежедневието Именно защото е ежедневие , трябва да му обърнем особено внимание ,за да избегнем проблемите . В мрачните , дъждовни и мъгливи дни , нашите болни са нервни ,раздразнителни , лесно раними . Нищо не може да им върне настроението освен слънцето . Ние , които сме през цялото време в къщи , май бързичко почваме да им пригласяме . След нас в цялата фамилия се вдига градусът на напрежението . Не - това не бива да го допускаме . Ние сме стълбът , около който се върти семейният сговор . изходът Точна рецепта предполагам , че никой не е написал , но има простички правила , които трябва да следваме . Тези дни да обличаме на болните по - пъстри дрехи с фигури или картинки според възраста в топли и дори ярки тонове . За нас трябва също нещо такова , домашна роба , кухненска престилка , пуловер ,панталони и т .н . Ако е доста мрачно , може да запалите някаква цветна лампа или обикновена с цветен абажур . Ако детето е малко , нарисувайте някакви картинки или лепенки , каквото ви роди фантазията . Нашите болни са емоционални , музикални , поетични . Би трябвало да имате в запас весела музика , весели филми или просто ползвайте съответните телевизионни канали , поне сега ги има различни . Ако ги занимавате в къщи , сменете програмата с нещо леко и приятно .Трудните за тях неща оставете за по слънчеви дни . Измислете за деня леко меню , за да сте повече около тях и не се чувстват самотни , дългото стоене в кухнята оставете за други дни . И още нещо . Ако детето ви се дразни от присъствието на някои ваши познати , точно в тези дни намерете начин да отклоните посещението им . Ако имате комшии , на които сте душеприказчици , забравете в тези дни за тях . Дните са мъгливи а времето начумерено и хладно . Ние сме , които ще създадем топлината ,уюта и настроението в семейството . Нека любовта се настани в сърцата ни и изпъдим омразата далече , далече , в дън гори тилилейски и повече да не я допускаме близо до нас .Само така ще можем да се борим с болестта и незгодите които ни съпътстват .
Нали е толкова просто и лесно изпълнимо . На това ни научи моята дъщеря . Искам да пиша за нещо , което трябва да сме винаги подготвени . Нашите болни имат ангелски сърца , но в определени моменти , свързани винаги с обкръжаващата ги среда проявяват проявяват и негативни емоции . Агресия Това , че болните от Детска церебрална парализа проявяват агресия , не е ново за техните семейства и близки . Те , с ангелските сърца въстават срещу затвора на земното тяло , което , парализирано и деформирано спира свободата на съществуване на прекрасните им души . Може и да не се изразявам точно,но може би не мога да възпроизведа нещо ,което не е лично изпитано от мен . Агресията е техният бунт срещу съдбата , но тя в повечето пъти предизвиква съответна реакция от обкръжаващите ги , в дом - където са настанени за постоянно , в семейство , дневен център , на улицата или в заведение - ако са в по - лека форма и се придвижват сами , та дори и с придружител . Пиша в тяхна защита . Моля ви , не отвръщайте с агресия на тяхната . Те не го заслужават . Те са различни от нас и никога няма да разберем , как мислят,разсъждават и защо го правят . Ако трябва да реагирате , просто ... замълчете , думите в такъв момент са абсолютно излишни . Опитайте да се усмихнете , да ги успокоите с погалване по темето и придвижете ръката си надолу по врата и началото на гръбначният стълб . Повторете движението няколко пъти с потриване . В 90 % от случаите помага . Опитайте се да отклоните вниманието им с нещо , което знаете , че им харесва . Те бързо сменят настроението си . Тогава вече може да приказвате,тихо и нежно. Не ги удряйте . Моля ви , това е грях . Обобщавам Нашите болни трябва да пазим от негативни емоции .Не е нужно да споделяме тъга или мъка , защото техният начин на възприятие е твърде различен от нашият и всичко попива дълбоко в съзнанието им , без да сме сигурни какво ще последва после . Не бива да се чувстват пренабрегнати никога,под какъвто и да е предлог .
Ако въпреки всичко в семейството се случи нещо извънредно , не чакайте , дайте им превантивно валериана или давилови капки , което е едно и също , в минимални дози , колкото да не дойде агресията . В такива моменти е по - добре да си стоят в своята стая , по далеч от суетнята и тъгата . В моето семейство се случва и когато някой от семейството заминава за известно време - отсъства от къщи . Ако и при вас е така , колкото ви е възможно по -подробно обеснявайте по каква причина този , който отсъства го няма и кога ще се върне , иначе-трудно се издържа на нервните изблици . Не е лесно , но се справяме . Писах , че работя като доброволка в Дом на милостта към католическата църква . Сред гостите на къщата , както ги наричат те , има няколко болни от Детска церебрална парализа на различна възраст - мъже и жени , като най - младата е с три години по - голяма от моята дъщеря . Имам възможност да ги обслужвам и да общувам с тях . Помага ми да трупам опит за заболяването . Има дни в които всички те са превъзбудени . В определени моменти даже агресивни . Обкръжаващата среда е определящият фактор . Те са п о- млади . Останалите живеещи в дома са стари и в голямата си част болни хора , които , мине се не мине .... умират . Една смърт - дори и в този дом е свързана с промяна на дневният режим с който са свикнали . Идват външни хора , служат се най - малко две литургии , погребалните агенти вършат своята работа и т . н . Залисани в организацията на погребението , монахините и няколкото души платен персонал , не им отдават вниманието на което са свикнали . Всеки по свой начин преживява това , което е неизбежно за всички ни . Тогава ,и в дните след поредното погребение са кошмарни . Старите хора стават по - замислени и затворени в себе си . Младите - със заболяването Детска церебрална парализа , по свой дълбоко емоционален начин възстават срещу съдбата си , срещу неизживяната си младост . Агресия ,писъци , успокоителни , връзване към инвалидната количка .Трудно ми е да опиша мъката , която изпитвам заедно с тях .
Нервност
Разсъждавала съм по въпроса , кога нашите болни от Детска церебрална парализа , са най - нервни и да кажем неуправляеми . Търсила съм причините къде ли не - Общо неразположение - Зъбобол - Болки в ставите - при промяна на времето - Стомашни болки - Дните преди и след мензис - Неразположение на друг член от семейството - При пълнолуние - Когато предстои пътуване или някакво събитие , в което освен членовете на семейството ще участвуват и други хора . Когато знаем причината , ще се стараем да я изключим или да намалим ефекта от превъзбудата . СЪНЯТ В нашето семейство е проблем - Дъщеря ми не може да спи нормално от както се е родила . Като бебе ревеше по цяла нощ . Сега не е същото ,но никога не съм сигурна кога и как ще заспи . Забелязала съм тези причини . - Пълнолуние - в тези вечери едва ли се събират четири часа сън . - Преди мензис няколко вечери преди това възбудата е голяма и сънят така и не идва . - Една - две седмици преди рожденият ѝ ден .. , ( когато е претърпяла травмите , от които страда) , почти забравяме за съня . - Когато не си е дояла - гладни очи не заспиват , - Когато очаква да дойде някой , който според нея закъснява - По принцип не спи много и сънят ѝ е като „ на заек “ Може би това е характерно за заболяването , а може би е само при нея . Мисля си , че ако сънят е здрав и продължителен , ще е по спокойна и уравновесена . Лекарства за сън никога не съм ѝ давала , така съм преценила и се приспособих към нейният такт . Може при вас е различно ,.. по - добро ... Сънотворните и успокоителните имат и своят отрицателен ефект ... не си струва да рискувам ,... още повече след приема на противоепилептичните . СТРАХЪТ Нашите деца , изпитват страх , може би стотици пъти повече от здравите . Това е заради увредените им тел а, заради несигурните движения , заради спастиката , заради това , че не могат да се справят сами с елементарни неща . Повечето от тях не виждат добре . Затова , трябва да работим с тях против страха , да им помагаме да го преодоляват , да им даваме увереност в самите себе си , да укрепваме способността им да са по - автономни . Борбата със страха е една от главните битки на живота им . Ние трябва да сме до тях , първо победили нашият страх и второ , демонстрирайки им нашата любов ! Как постъпвам аз ? Внимавам да не реагирам уплашено , когато нещо пада ,разлива ,чупи , да извикам , да правя резки движения , защото писъкът и чувството за вина , на часа продължават в плачове , които се чуват от ... километър ... горките комшии ... Започвам да обеснявам с най - спокойният тон който намеря , че така не се прави ... а ето така ... Когато хване нещо се опитвам най - подробно да разкажа за какво служи и как се използува . Когато предстои миене , къпане , ядене ,преобличане , отиване в дневният център , всичко бива разказано предварително - действие по действие . Когато започнем това ,отново го повтарям , този път с въпросна форма ,.... сега сещаш ли се какво следва , хайде да го изпълним , после друго ... и така докато приключим . Тя има чудесна памет , проблемът е по - скоро да координираме движенията , и да избягваме страха от това , че те ѝ пречат да върши нещата нормално ... да се чувства по - сигурна в себе си . При нас е така . При вас , може би е по леко , радвам се ако е така ? И ето , борейки се с техният страх , с нашият страх , да не им се случи нещо лошо , се опираме на третият стълб на духа , надеждата . Пъдейки агресията , даваме надеждата , че утрешният ден , ще е без лоши емоции , пъдейки нервността , вдъхваме надеждат а, че няма да се случват повече лоши неща , борейки страха , на освободеното място се настанява надеждата . Ето ден подир ден вървим напред с любов вяра и надежда и със слънце в очите и сърцата . Следя всичко, което се случва в България , и новостите в социалната политика . Разбрах , че в бюджета се отделят средства за откриване на дневни центрове . Има и програми , по които се отпущат средства за приемни семейства , по които се извеждат деца от домовете . Хубави новини .В приемните семейства интересът се поставя преди хуманността , но е крачка напред в социалната практика . Хубаво е да дадеш шанс на един човешки живот , и на поколения след него . Радвам се от сърце на всичко добро което се случва в моята родина . Да се намерят мъдри и сърцати хора , които да работят честно и всеотдайно , за да се облекчи и изпълни със смисъл животът на толкова болни изоставени и низвергнати от обществото деца и младежи . Желая да станат тези промени , да ни помага БОГ в това добро и свято начинание , защото работниците в домовете - и най - старателните и най-опитните , след свършването на смяната се прибират в своят дом . Липсва семейният уют и съпричастие . Нашите болни от ДЦП страдат главно от липса на обич , ласка , топлина .Много бих се радвала - да бъда разбрана . За да има домове , в които умира по едно дете на месец , и да не чуем протест от нито един родител , това значи , че тези деца нямат родители . Има две възможности :1 . Децата да са родени в инкубатор , като пиленцата ... 2 . Оставяйки ги в такъв дом ,родителите са подписали декларация , че е отказват от тях . Пиша с грижа за моите читатели. За всички , които имат нужда от обич , помощ и добра дума . Дано съм успяла !
ВЯРАТА НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА Вярата , надеждата и любовта - трите стълба , на които , се крепи духът ! Вярата , че можеш защото си част от всемира . Надеждата , че ще успееш , да съградиш мечтите си . Любовта , че няма да допуснеш злото - да превземе сърцето ти . Духът ни , нашият живот иска от нас , да живеем с вяра надежда и любов , с трите стълба , на които се крепи човешката програма .
Да се грижим за нашите деца,братя и сестри,не значи само да ги храним , обличаме и почистваме . Облягайки се на трите стълба на човешкият дух,трябва да укрепваме ежедневно нашата и тяхната психика . Ако за нас обикновенните хора трите стожера на духа са - вяра , надежда , любов , при тях нещата изглеждат подредени по друг начин любов , вяра и надежда . Основна характеристика на тяхната психика е обичта . Те са като черни дупки за обич , винаги искат още и още ласки и положителни емоции .Общуването с тях се базира на показване и доказване на обич и съпричастност . Те попиват всяка усмивка,внимание,прегръдка, целувка или приятелски жест и искат още . С тях може да се говори и да се изисква да свършат нещо, само с езика на обичта . При срещите в дневният център младежите , които са автономни , ни чакат на вратата и всеки иска да получи своята порция обич , като отговарят със същата добра енергия . Така са програмирани . Природата им е отнела много , но им е дала човешка топлина и доброта , стотици пъти повече отколкото на нас обикновените . Когато се движте по улицата и срешнете някои от нашите болни,дарете им малко обич , те ще ви върнат добра енергия , която ще ви стигне за дни напред . Пиша за семействата , в които има болен от Детска церебрална парализа , но се отнася за всички хора , малки и големи , млади и стари . Трябва да сме по - добри и да раздаваме обич и топлина на обкръжаващият ни свят , както го правят нашите болни . Бих искала написаното от мен да прочетат лекари , работници в домове , в които са настанени такива деца и младежи , рехабилитаторите и медицинският персонал , който обслужва тези болни , роднините и приятелите на болните и техните семейства , с една дума , всички , които са съпричастни в известна степен към проблема Детска церебрална парализа . Нашите болни изпитват огромно желание да общуват и да бъдат уважавани , респектирани и обичани . Това е основна тяхна духовна характеристика . Искам да акцентирам , че тази тяхна особеност е опорната точка , от която трябва да се работи с тях . Изпитвала съм го хиляди пъти в тридесет и осем годишният живот на дъщеря ми . Разбирам , че всички имаме нужда от уважение , обич , и респект , да така е , но при тях е нещо , което приемат за даденост 100% . Ние , здравите , можем да си кажем ... еди кой си .... не ме уважава ... много му здраве ... или даже някой , по - твърд израз . Те обаче , са програмирани по - различно и приемат тези неща едва ли не като катастрофа . За успешна работа с тях , за напредване , физическо или духовно , трябва да знаят , да са сигурни в положителното отношение към тях , в противен случай , всички опити за промени към добро пропадат и се върви към деградация . Благодаря , на БОГ и на МАЙКАТА БОЖИЯ , че успях да намеря сили да пиша тази книга Болните от ДЦП са с богата душевност , различна от средностатистическата , и сравнима с тази на художниците ,поетите , композиторите . Даряват обич , генерират в пространството огромно количество добра енергия и искат някой да я приеме . Разбирате ли какво искам да кажа . Трябва да им позволим да ни обичат със своята си душeвност .В противен случай се чувствуват нещастни . Това е толкова важно за тях , повече от храната и водата . Моята дъщеря -ежедневно , ежечасно , ежеминутно ни дарява обич , която понякога ние не можем да понесем , забързани в нашето ежедневие и грижи . Примерите са неизброими . И още нещо , не само дарява обич но демонстрира безкрайна съпричастност , когато брат ѝ е усмихнат , има на гости свои приятели или разговаря , смеейки се с някой приятел или приятелка по скайпа .Тя стои до него щастлива . Заключавам ... не само за нашите семейства с болни от Детска церебрална парализа , но и в обикновените , здрави и щастливи семейства ... Обичайте , но позволяваите и на другите да ви обича т. ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРИЕМАМЕ ЛЮБОВТА,КОГАТО НИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО ! Мисля , че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов . Обичайте и разрешете да ви обичат ! Комуникацията с нашите болни Те може би разбират веднага казаното , но според степента на увреждане реагират по различен начин във времето и поради това на нас с нормалните реакции ни трябва време да се пренастроим . С времето , те започват да реагират по - бързо , тогава пък нашата мудност ги дразни и реагират остро . Всички сме имали тези моменти и примерите можем да си ги дадем сами . Не трябва да забравяме , че те се чувстват -равноправни и даже привилигировани членове на семейството и тогава трябва да им се обяснява , че ние също имаме право на свое мнение , почивка и време за нас самите . В нашето семейство с дъщеря ми си говорим на нивото на 3 до 6 годишно дете . Един от проблемите е - когато държи да помага във всичко , а ръцете и краката не я слушат . Чувства се толкова нещастна . Разговорите Не оставяйте нито за ден вашите болни без споделяне на всичко , което са преживели през деня - ако приказват ! Те имат нужда от това внимание . Винаги включвайте в разговора изрази , в които има похвала , окуражаване и демонстрация на обич и съпричастност . Този начин на общуване е най - важното лекарство за деня , което не се купува с пари , а се дарява с доброта , с положителна енергия . Така , докосваме вторият стълб , който крепи духът . Да им даваме вяра в техните сили, техните възможности , в техните способности . Вярата , че утре , ще бъдат по здрави от днес , че ще постигнат повече , че ще са по красиви , по умни , по - обичани . Кой, ако не ние , семейството ще им вдъхнем вяра . А силната вяра , придружена с любовта която им демонстрираме ,ще укрепва духът в тези не добре скроени тела и ще им дадем сила да се борят с недъга си . Забравете , всички лоши емоции , които бълват телевизионните канали . Те не са за нашите семейства . Първата и най - важна мисъл , с която бих ви посъветвала да живеете е , че колкото и да ви е трудно , на болният му е неимоверно по - трудно , защото не може да изпита почти никаква земна радост ... любов , семейство , деца , приятели , здраве . Ежедневието Именно защото е ежедневие , трябва да му обърнем особено внимание ,за да избегнем проблемите . В мрачните , дъждовни и мъгливи дни , нашите болни са нервни ,раздразнителни , лесно раними . Нищо не може да им върне настроението освен слънцето . Ние , които сме през цялото време в къщи , май бързичко почваме да им пригласяме . След нас в цялата фамилия се вдига градусът на напрежението . Не - това не бива да го допускаме . Ние сме стълбът , около който се върти семейният сговор . изходът Точна рецепта предполагам , че никой не е написал , но има простички правила , които трябва да следваме . Тези дни да обличаме на болните по - пъстри дрехи с фигури или картинки според възраста в топли и дори ярки тонове . За нас трябва също нещо такова , домашна роба , кухненска престилка , пуловер ,панталони и т .н . Ако е доста мрачно , може да запалите някаква цветна лампа или обикновена с цветен абажур . Ако детето е малко , нарисувайте някакви картинки или лепенки , каквото ви роди фантазията . Нашите болни са емоционални , музикални , поетични . Би трябвало да имате в запас весела музика , весели филми или просто ползвайте съответните телевизионни канали , поне сега ги има различни . Ако ги занимавате в къщи , сменете програмата с нещо леко и приятно .Трудните за тях неща оставете за по слънчеви дни . Измислете за деня леко меню , за да сте повече около тях и не се чувстват самотни , дългото стоене в кухнята оставете за други дни . И още нещо . Ако детето ви се дразни от присъствието на някои ваши познати , точно в тези дни намерете начин да отклоните посещението им . Ако имате комшии , на които сте душеприказчици , забравете в тези дни за тях . Дните са мъгливи а времето начумерено и хладно . Ние сме , които ще създадем топлината ,уюта и настроението в семейството . Нека любовта се настани в сърцата ни и изпъдим омразата далече , далече , в дън гори тилилейски и повече да не я допускаме близо до нас .Само така ще можем да се борим с болестта и незгодите които ни съпътстват .
Нали е толкова просто и лесно изпълнимо . На това ни научи моята дъщеря . Искам да пиша за нещо , което трябва да сме винаги подготвени . Нашите болни имат ангелски сърца , но в определени моменти , свързани винаги с обкръжаващата ги среда проявяват проявяват и негативни емоции . Агресия Това , че болните от Детска церебрална парализа проявяват агресия , не е ново за техните семейства и близки . Те , с ангелските сърца въстават срещу затвора на земното тяло , което , парализирано и деформирано спира свободата на съществуване на прекрасните им души . Може и да не се изразявам точно,но може би не мога да възпроизведа нещо ,което не е лично изпитано от мен . Агресията е техният бунт срещу съдбата , но тя в повечето пъти предизвиква съответна реакция от обкръжаващите ги , в дом - където са настанени за постоянно , в семейство , дневен център , на улицата или в заведение - ако са в по - лека форма и се придвижват сами , та дори и с придружител . Пиша в тяхна защита . Моля ви , не отвръщайте с агресия на тяхната . Те не го заслужават . Те са различни от нас и никога няма да разберем , как мислят,разсъждават и защо го правят . Ако трябва да реагирате , просто ... замълчете , думите в такъв момент са абсолютно излишни . Опитайте да се усмихнете , да ги успокоите с погалване по темето и придвижете ръката си надолу по врата и началото на гръбначният стълб . Повторете движението няколко пъти с потриване . В 90 % от случаите помага . Опитайте се да отклоните вниманието им с нещо , което знаете , че им харесва . Те бързо сменят настроението си . Тогава вече може да приказвате,тихо и нежно. Не ги удряйте . Моля ви , това е грях . Обобщавам Нашите болни трябва да пазим от негативни емоции .Не е нужно да споделяме тъга или мъка , защото техният начин на възприятие е твърде различен от нашият и всичко попива дълбоко в съзнанието им , без да сме сигурни какво ще последва после . Не бива да се чувстват пренабрегнати никога,под какъвто и да е предлог .
Ако въпреки всичко в семейството се случи нещо извънредно , не чакайте , дайте им превантивно валериана или давилови капки , което е едно и също , в минимални дози , колкото да не дойде агресията . В такива моменти е по - добре да си стоят в своята стая , по далеч от суетнята и тъгата . В моето семейство се случва и когато някой от семейството заминава за известно време - отсъства от къщи . Ако и при вас е така , колкото ви е възможно по -подробно обеснявайте по каква причина този , който отсъства го няма и кога ще се върне , иначе-трудно се издържа на нервните изблици . Не е лесно , но се справяме . Писах , че работя като доброволка в Дом на милостта към католическата църква . Сред гостите на къщата , както ги наричат те , има няколко болни от Детска церебрална парализа на различна възраст - мъже и жени , като най - младата е с три години по - голяма от моята дъщеря . Имам възможност да ги обслужвам и да общувам с тях . Помага ми да трупам опит за заболяването . Има дни в които всички те са превъзбудени . В определени моменти даже агресивни . Обкръжаващата среда е определящият фактор . Те са п о- млади . Останалите живеещи в дома са стари и в голямата си част болни хора , които , мине се не мине .... умират . Една смърт - дори и в този дом е свързана с промяна на дневният режим с който са свикнали . Идват външни хора , служат се най - малко две литургии , погребалните агенти вършат своята работа и т . н . Залисани в организацията на погребението , монахините и няколкото души платен персонал , не им отдават вниманието на което са свикнали . Всеки по свой начин преживява това , което е неизбежно за всички ни . Тогава ,и в дните след поредното погребение са кошмарни . Старите хора стават по - замислени и затворени в себе си . Младите - със заболяването Детска церебрална парализа , по свой дълбоко емоционален начин възстават срещу съдбата си , срещу неизживяната си младост . Агресия ,писъци , успокоителни , връзване към инвалидната количка .Трудно ми е да опиша мъката , която изпитвам заедно с тях .
Нервност
Разсъждавала съм по въпроса , кога нашите болни от Детска церебрална парализа , са най - нервни и да кажем неуправляеми . Търсила съм причините къде ли не - Общо неразположение - Зъбобол - Болки в ставите - при промяна на времето - Стомашни болки - Дните преди и след мензис - Неразположение на друг член от семейството - При пълнолуние - Когато предстои пътуване или някакво събитие , в което освен членовете на семейството ще участвуват и други хора . Когато знаем причината , ще се стараем да я изключим или да намалим ефекта от превъзбудата . СЪНЯТ В нашето семейство е проблем - Дъщеря ми не може да спи нормално от както се е родила . Като бебе ревеше по цяла нощ . Сега не е същото ,но никога не съм сигурна кога и как ще заспи . Забелязала съм тези причини . - Пълнолуние - в тези вечери едва ли се събират четири часа сън . - Преди мензис няколко вечери преди това възбудата е голяма и сънят така и не идва . - Една - две седмици преди рожденият ѝ ден .. , ( когато е претърпяла травмите , от които страда) , почти забравяме за съня . - Когато не си е дояла - гладни очи не заспиват , - Когато очаква да дойде някой , който според нея закъснява - По принцип не спи много и сънят ѝ е като „ на заек “ Може би това е характерно за заболяването , а може би е само при нея . Мисля си , че ако сънят е здрав и продължителен , ще е по спокойна и уравновесена . Лекарства за сън никога не съм ѝ давала , така съм преценила и се приспособих към нейният такт . Може при вас е различно ,.. по - добро ... Сънотворните и успокоителните имат и своят отрицателен ефект ... не си струва да рискувам ,... още повече след приема на противоепилептичните . СТРАХЪТ Нашите деца , изпитват страх , може би стотици пъти повече от здравите . Това е заради увредените им тел а, заради несигурните движения , заради спастиката , заради това , че не могат да се справят сами с елементарни неща . Повечето от тях не виждат добре . Затова , трябва да работим с тях против страха , да им помагаме да го преодоляват , да им даваме увереност в самите себе си , да укрепваме способността им да са по - автономни . Борбата със страха е една от главните битки на живота им . Ние трябва да сме до тях , първо победили нашият страх и второ , демонстрирайки им нашата любов ! Как постъпвам аз ? Внимавам да не реагирам уплашено , когато нещо пада ,разлива ,чупи , да извикам , да правя резки движения , защото писъкът и чувството за вина , на часа продължават в плачове , които се чуват от ... километър ... горките комшии ... Започвам да обеснявам с най - спокойният тон който намеря , че така не се прави ... а ето така ... Когато хване нещо се опитвам най - подробно да разкажа за какво служи и как се използува . Когато предстои миене , къпане , ядене ,преобличане , отиване в дневният център , всичко бива разказано предварително - действие по действие . Когато започнем това ,отново го повтарям , този път с въпросна форма ,.... сега сещаш ли се какво следва , хайде да го изпълним , после друго ... и така докато приключим . Тя има чудесна памет , проблемът е по - скоро да координираме движенията , и да избягваме страха от това , че те ѝ пречат да върши нещата нормално ... да се чувства по - сигурна в себе си . При нас е така . При вас , може би е по леко , радвам се ако е така ? И ето , борейки се с техният страх , с нашият страх , да не им се случи нещо лошо , се опираме на третият стълб на духа , надеждата . Пъдейки агресията , даваме надеждата , че утрешният ден , ще е без лоши емоции , пъдейки нервността , вдъхваме надеждат а, че няма да се случват повече лоши неща , борейки страха , на освободеното място се настанява надеждата . Ето ден подир ден вървим напред с любов вяра и надежда и със слънце в очите и сърцата . Следя всичко, което се случва в България , и новостите в социалната политика . Разбрах , че в бюджета се отделят средства за откриване на дневни центрове . Има и програми , по които се отпущат средства за приемни семейства , по които се извеждат деца от домовете . Хубави новини .В приемните семейства интересът се поставя преди хуманността , но е крачка напред в социалната практика . Хубаво е да дадеш шанс на един човешки живот , и на поколения след него . Радвам се от сърце на всичко добро което се случва в моята родина . Да се намерят мъдри и сърцати хора , които да работят честно и всеотдайно , за да се облекчи и изпълни със смисъл животът на толкова болни изоставени и низвергнати от обществото деца и младежи . Желая да станат тези промени , да ни помага БОГ в това добро и свято начинание , защото работниците в домовете - и най - старателните и най-опитните , след свършването на смяната се прибират в своят дом . Липсва семейният уют и съпричастие . Нашите болни от ДЦП страдат главно от липса на обич , ласка , топлина .Много бих се радвала - да бъда разбрана . За да има домове , в които умира по едно дете на месец , и да не чуем протест от нито един родител , това значи , че тези деца нямат родители . Има две възможности :1 . Децата да са родени в инкубатор , като пиленцата ... 2 . Оставяйки ги в такъв дом ,родителите са подписали декларация , че е отказват от тях . Пиша с грижа за моите читатели. За всички , които имат нужда от обич , помощ и добра дума . Дано съм успяла !
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТАКЪВ ДЕН
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИМА ОЩЕ ЗА ...
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ТОВА СЕ СЛУЧИ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари