С церебрална парализа-животът продължава :: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА Е ТОВА Е КРАЯТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06.2012 10:42 - ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА Е ТОВА Е КРАЯТ

Автор: dimetria Категория: Други

Прочетен: 791 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.06.2012 22:40

Да,наистина ,аз мога да лекувам с моята био енергия.По онова време го правех и съм помагала на много хора направо на работното място.Никога не съм вземала една стотинка.Не мисля,че това ми качество ми дава някаква привилегия,или ме отличава от останалите хора.
Какво ми оставаше,съгласих се.
-Изток е насам,обърни се-чух да ми казва жената....точно както казвах и аз...
Първите секунди не усетих нищо,но след това,започнах да чувствам напрежение,тялото ми натежаваше,започнах да дишам трудно,като че ли трябваше да преодолявам натоварване.В един момент си мислех,че тежестта става свръх силите ми и за момент залитнах , а сърцето ми биеше толкова силно,че си мислех,че кънти панелката.В този момент той явно спря.Останах за момент закована на място и се огледах .На няколко крачки от мен,по средата на коридора,седяха скупчени и ме гледаха - някак особено всички посетители с изключение на парализирания.Забравих да спомена ,че докторката предаваше мислите на извънземния с обикнобения си говор и тембър на гласа.Като се посъвзех,успях да се усмихна на всички,обърнах се и се усмихнах и на пространството зад мен,защото,когато аз работех,заставах зад човека,...Явно случих,защото докторката каза,че благодарността ми е приета.Попитах...“струва ли нещо“,отговориха ми отрицателно,....
Сбогувах се с всички и излетях на вън
Да...буквално летях,като че ли не докосвах земята.Закъснявах.....поне аз си мислех така.И тогава, и сега не познавам Пловдив.Не зная,колко е растоянието от ЖК “Тракия“ до Панаирното градче.Тогава се ориентирах чудесно,стигнах съвсем навреме,организирах си групата.Денят продължи нормално, даже на връщане,автобусът беше топъл.
Това е
С обич и уважение!
Димка

Нагоре