КАК ДА НАПРАВИМ ДОМЪТ СИ НАШАТА МАТЕРИАЛНА НО И ДУХОВНА КРЕПОСТ

 УМЕЕМ ЛИ ДА ИЗЖИВЕЕМ ДОСТОЙНО  ЖИВОТА  СИ   ,В ОПРЕДЕЛЕНИТЕ НИ ОТ СЪДБАТА ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО ?
Да семейството е нашата крепост , материална и духовна .
Вмъквам следващите знания , които ми помагат да съм силна духом , уравновесена и изпълнена с енергия . Само така мога да работя всеотдайно и да успявам да свърша  всичко , което е необходимо за да се грижа за дъщеря ми и семейството . Бих ви посъветвала да приложите моите знания  ,така ще ви е неимоверно по- лесно . За мене , тези знания са фона , на които протича живота ми . Един прекрасен фон , прави картината впечатляваща . Вярвам , че светът може да е по-добър ,  ако ние хората ставаме по - човечни. Това , което искам да споделя е много простичко и лесно изпълнимо .Достатъчно е да вярвате в себе си , в природата  и в доброто  което ви обгражда !
Същите тези знания можете да ги намерите срещу скъпо заплащане , забулени в тайствени думи , още по - тайнствени термини  и  ритуали . Това е , за да е този , който ви ги предава -    загадъчен и недостижим  и ... да се спечели възможно най  - много ! Аз ви  подарявам това знание , като ви желая най - съкровенните ви мечти и желания  ,свързани с добруването на вашите деца и човешкият род да се сбъднат .
Искате денят ви да е ведър , да мислите чисто и точно , да ви спори ... да се чувствате пълен с енергия и желание за работа ! 
Станете рано и посрещнете изгрева . Не  можете  да го прави всеки ден . Когато успеете . Това са няколко минути ... когато слънцето постепенно се показва на хоризонта . Докато целият диск се оформи , спокойно може да гледате в него . Много е силна енергиатя юни , юли и август , когато в нашите ширини е лято . Ако живеете в град и нямате възможнаост , изберете си някакво място в близък парк или  от  висока сграда . Според мен , колкото и да е привлекателен огромният мегаполис с всичките му възможности и удобства , живот без слънце ... едва ли е най - удачният начин да прекараме живота си . При посрещането  на слънцето трябва да сте неподвижни,да разговаряте , с него като с човек , който стои срещу вас , като с най- близък приятел . Не е задължително на глас , даже по -добре е мислено  Непременно кажете най -съкровенните си желания за света като цяло , за близките си и за вас . Не забравяйте да го помолите да  помага целият ден  на всички , които виждат светлината му и на вас . Обещайте му , че и вие през деня в работата и действията си ще се ръководите от вселенските закони и няма да ги нарушавате с дума и дейстие .
Вечерта , когато слънцето залязва и слънчевият диск започне постепенно  да се скрива зад хоризонта , отново заставате срещу него неподвижни . Пожелайте му да свети все така ярко и на хората от другата страна на земното кълбо  , благодарете му за деня , за светлината,за всичко добро , което ви се е случило , пожелайте спорен ден и на тези хора , които в момента виждат изгрева ! Трябва да се научите да се приемате като една микроскопична частица от  вселената , но частица , която живее според нейните закони и с нищо не нарушава вселенският ритъм . Това е много важно И много бързо се усвоява , поне аз го почувствах веднага . Слънцето помага за това . Понякога , но не винаги , когато слънчевият диск се скрива,ще видите ярка зелена светлина  ,която ви облива целите , и ще почувствате прилив на енергия . Слънцето ви благодари и ви изпраща поздрав . Когато дискът се скрива , спокойно може да гледате в него . Не зная , как ще посрещнете тези мои уроци . Това си е лично ваша работа , още повече , че няма нищо тайствено в моят простичък разказ . Уверявам ви , че ако живеете по този начин , ще се почувствате изпълнени с добра енергия и ще работите с удвоени сили и възможности . Сутрин не мога да изложа дъщеря си на лъчите на изгряващото слънце или не е будна или е без настроение . На залез , използвам всеки топъл слънчев ден да изпратим заедно залеза . Винаги и тук и в България съм избирала такова място за разходка , че да сме изложени на последните слънчеви лъчи , по улици исток - запад . Наистина съм уверена , че тази благодатна енергия  е изключително полезна . Като сме създали фона , отново се връщаме към ежедневието .
Не е страшно , колкото ви се струва . По скоро е вдъхновяващо . Виждаш , че детето ти напредва , и пристъпваш към нещо друго , което  е по- добро . Когато търсиш решение и обмисляш варианти, вселената ти отвръща  със съпричастност  .  Подсказва ти следващият ход . В един период от живота на семейството ,останахме  без подкрепата на нашите родители . Трябваше да спра да работя по професията си и да остана в къщи . Вярно е че " си хвърлих дипломите на тавана " за да мога да   си гледам децата . Но преди да съм инженер , съм жена , майка и съпруга . В онзи отрязък от време от моят живот , това бе най - важното . Да си майка , да отглеждаш деца , е основен природен закон . Природата ми подсказа именно това , да се отдам на майчинството . Тя ни дава сили да го поддържаме ! За да сме  спокойни , уверени ,  трябва стриктно да спазваме тези закони . Да , ето още един щтрих , определящ фона   на семейното битие . За нашите семейства  , най - важно е да умеем да прощаваме . Без прошка , път напред няма . Ние , повече от всички останали , трябва да се научим да мислим по следният начин -  „ Как да живея , да работя , да обичам , да мисля ... така , че да не се карам с никого , да не обидя никого , да не нагрубя никого , за да не получа съответна реакция и после да се наложи да прощавам . Добрият вариант е  отношенията ми да са винаги дружелюбни и слънчеви “ За нашите  страдални семейства това е абсолютно работещо . Нещо , което за мен е важно . Трябва да се научим да прощаваме и на себе си , за да е спокойно сърцето ни , за да сме уравновесени  и сигурни в ежедневието . Но , винаги с едно но , да отделим време да помислим с ръка на сърцето , защо сме сгрешили , и как да живеем занапред така , че да не повторим занапред грешката си , да не нараним повече никого или себе си . Ако добротата и обичта ни съпътстват във всичките ни земни дела , значи сме намерили вълшебеният ключ , който отключва  всички врати пред нас . А сега , като прибавка към слънчевата атмосфера в дома , нека напиша за това , да празнуваме , да устройваме тържества защото тържествата за нашите болни от ДЦП са техни върхови преживявания . Всичко , което се случва в семейството , те го приемат по - силно и дълбоко . Ние сме тяхната вселена .Т е нямат своята професия , своето работно място , колеги  , флиртове , любови . Ние сме всичко и нека направим това всичко възможно прекрасно , наистина чудесно . Когато празнуваме в къщи , дъщеря ми е щастлива .  Желая да я виждам винаги  такава . Залисани около нашите ангели в земни тела , ние семействата с болни от детска церебрална парализа , като че  ли  трудно се адаптираме към веселие ,  „ разпускане “ , приятелски компании , задушевни вечери с песни , танци и веселба . Но тръбва да отворим сърцата си . В  чудесните летни месеци  , трябва да се повеселим ? Прането съхне бързо , яде се лека храна , има всякакви плодове .... време за истинска почивка на цялото семейство . Да необходимо е да сме отворени  не само в къщи а и с приятелите . Това не значи , че в останалото време на годината трябва да сме тъжни и затворени , не казвам това .
Има неща , които не можем да променим , има увреждания , които само бог би могъл да поправи , но в наша власт е да създадем семеен уют и топлина , за да  дарим  щастие - на нашите ангели - повтарятарящият се рефрен в моята  книга .
Искаме радост и спокойна семейна атмосфера ?  Трябва да  изхвърлим от битието си понятието страх .
СТРАХЪТ
Страхът идва от тъмните дълбини на съзнанието и ни пречи да виждаме светлината на деня,щастието ,че сме живи , че имаме хиляди възможности.  Стига да мислим светло - те са на една ръка разстояние . Мисълта ни ще тече гладко , пред нас ще виждаме нови хоризонти , ще можем да вземаме правилни решения ...
АКО НЕ НИ Е СТРАХ !            
Много млада , срещнах един младеж , който ми каза следното- 
" ЗАПОМНИ   ХУБАВИТЕ НЕЩА СЪС СТРАХ НЕ СЕ СЛУЧВАТ "  
Даже не разбрах какво ми каза . По онова време и дълги години след това , страхът беше едно от нещата , с които израствахме и живеехме . Може би  за част от хората и сега е ежедневие .
Забравете страха ! Отхвърлете го като ненужна верига , спъваща хода ви във времето ! Най големият страх за нас човеците е -  от смъртта . Ако преодолеете това с мисълта - " ТЯ Е НЕИЗБЕЖНА " вече почти  сте решили проблема .
И нещо    изключително важно , когато вашите близки ви съветват да изоставите детето си в дом , бъдете сигурни , че това е от страх !     Да , те се страхуват  ,да не ги притеснявате за напред , да не нарушите техният  мир и спокойствие . Не желая , не искам на никого да се случва нищо  лошо ,  пиша за тези , на  които въпреки всичко се е случило и имат нужда от добра дума и вяра , че могат да носят върху плещите си тежкият кръст на съдбата си .
БИХ ИСКАЛА ДА ПОМОГНА НА ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА  ,КОИТО СЕ ГРИЖАТ В ДОМОВЕТЕ СИ ЗА СВОИ БЛИЗКИ С ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА  ПАРАЛИЗА И СИНДРОМА НА  ДАУН .  БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ И ТЪРПЕЛИВИ В ТОЗИ ЛУД  СВЯТ .  ЗА ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА   ВАЖИ ЕДНА  ПРИКАЗКА , КОЯТО УЧЕХМЕ НЯКОГА В ПЪРВИ КЛАС .  НЯМА ГО ОНОВА НЕВИННО ДЕТЕ , КОЕТО ДА ИЗВИКА " ЦАРЯТ Е  ГОЛ " ТОВА Е !  СВЕТЪТ  Е ТАКЪВ , ВРЕМЕНАТА СА  ТАКИВА,  НЕ СЕ ВИЖДА  КРАЯТ . МАЙ САМО НАШИТЕ БОЛНИ ВЪРВЯТ СЪС СВОЯТА СКОРОСТ НА ПРЕД . СВЕТЪТ СЕ Е ЗАБЪРЗАЛ В ОБРАТНА  ПОСОКА - ДАЛИ САМО НА  МЕН  МИ СЕ  СТРУВА ИЛИ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ТАКА . ЖЕЛАЯ  ВИ  ОТ  ВСЕ  СЪРЦЕ  ВЯРА  И  МНОГО  ОБИЧ  В  СЪРЦАТА ! И не забравяйте главното - забравете страха , той ви пречи ! Нашите ангели в земни тела са винаги до нас , те ни помагат , със своите чисти и преданни души . Мисля ,че вече сте го разбрали . Много пъти съм си  мислила , кой ни  помага  на нас и нашите  деца ,  засегнати от  детска  церебрална  парализа .     Нашият господ  Исус Христос и божията майка Дева  Мария . Към тях отправяме молитвите си и  чакаме изцеление . Но си мисля , че за наш патрон и наш празник трябва да си изберем Свети Георги  Победоносец , защото той ще ни закриля и вдъхновява в нашата победа над болеста . От него да черпим силен дух и воля за победа . Може би и на вас ви е хрумвала тази  мисъл ?
ИСКА МИ СЕ ДА РАЗГОВАРЯМ СЪС МАЙКИТЕ НА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ БОЛНИ ОТ ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА . С  ТЯХ СМЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЕСТРИ , ЗАЩОТО ИМАМЕ ЕДНИ И СЪЩИ БИТИЕ , МИСЛИ И ПРОБЛЕМИ . Винаги съм се справяла сама с къщната работа  .Родителите ни ни помагаха толкова , че да сме сигурни , че има човек в къщи . Използвам времето за домакинска работа , за да обмислям това , което ми предстои да свърша , проектите си - когато бях конструктор ,или докладите  -когато работех обществена дейност . Може би знаете нещо важно - един житейски закон : Когато вещите около вас са подредени и е чисто , мисълта ви също  тече чисто и мозъкът работи продуктивно . Това го открих сама през дългите часове на стоене у дома . После го прочетох като творение на един експерт  ,който имаше томове писания по този въпрос .
Щом аз го мога  ще го  можете и вие . Едно здраво дете някак си много бързо напуска семейното огнище , а това ще е винаги до нас . Те умеят да обича т, те са заредени с толкова много обич и добра енергия  ,че никога няма да ни оставят да се чувстваме стари и болни .
Искам да напиша за нещо  много  важно , което все пропускам да отбележа  или не го даизричам ясно .
Ще го кажа с няколко простички думи . Ясно е за всеки , че живеем в трите пространствени измерения и  времето . Четвъртото измерение - времето , за него на български език най  - разпространената фраза е - " Времето е в нас и ние сме във времето " . Искаме ли ги  или не , законите на майката природа си действат . Тогава за да сме в крак със времето , ние се движим по - наши си специфични времеви траектории . Понеже нашите деца или братя и сестри се движат много бавно , ние ускоряваме нашият ход , за да балансираме и да сме в крак с обществото ... с неговите порядки и изисквания . Защото ... човекът е обществено животно .
Погледнете около себе си  .Вижте как расте тревата , цветето , дървото ? Устребени към светлината , към слънцето , винаги изправени нагоре ! Ние можем ли го ? На нас кой ни пречи да се изправим  , да погледнем слънцето и да почерпим енергия от него ? Ние , с болни деца , с вечни грижи и с вечен недостиг на време и средства , трябва да живеем в светлината . Писах го в началото на тази глава , но може би моите читатели няма да  възприемат  съвета ми .  Затова го повтарям  в този  вариан т.                       
А сега за мечтите ... Не можем да се примиряваме с това което имаме , защото винаги имаме малко . Но можем да мечтаем . Не се страхувайте да мечтаете , а след това всеки ден да прибавяте нещо към осъществяването на мечтите си . Докато масажираме , докато перем  , гладим , месим , почистваме , умът ни е свободен и можем да мечтаем . Винаги има какво още да ни трябва и с нашите мисли да се приближим към мечтата си . Каквото искаме , трябва да умеем да го постигнем . Магическите пръчки , златната рибка , Аладин с неговата лампа , летящото килимче , те са в приказките , но те са реални до толкова , че ни дават представа , че е възможно да постигнем мечтата си . Как ? Като  всеки ден правим по една крачка към нея . Не можем да постигнем всичко от раз ,но можем да разделим цялото на детайли , да си имаме план за действие за всеки детайл , да преценим от къде да започнем .                              Няма малки и големи цели . Има голяма воля и вяра , че ще успеем . Има стъпала , по които трябва да се изкачим . Успехът е винаги гарантиран . ИЗРАСНАХ В СЕМЕЙСТВО , С ЧУДЕСНИ БАБА И ДЯДО И ДОБРИ РОДИТЕЛИ .ГРИЖЕХА СЕ ЕДНОВРЕМЕННО ЗА БРАТОВЧЕД МИ , ЗА МЕН  И  СЕСТРА МИ . ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛА СГОВОРЧИВО СЕМЕЙСТВО С МНОГО ДЕЦА . КОГАТО ПРИ МЕН СЕ НАСТАНИ ДЕТСКАТА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И СТЕРЕЛИТЕТА , ВИЖДАХ , КАК ПРЕДСТАВАТА МИ,  ОЧАКВАНИЯТА МИ ЗА ОБИКНОВЕНО  ЧОВЕШКО ЩАСТИЕ СЕ СРИВАТ .  ИСКАХ ЖИВОТЪТ МИ ДА БЪДЕ ПЪЛЕН С ДЕТСКИ СМЯХ , ГРИЖИ И ДОБРОТА . ДА  ТОВА ИСКАХ . РАЗКАЗВАМ ЗА ДВА СПАСЕНИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТА , КОИТО СИ ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ВЪВ ВРЕМЕТО В ИМЕТО  НА  ДОБРОТО !                                 Пиша за детската церебрална парализа  защото е моето ежедневие .Тридесет и осем години се събуждам с мисълта , че пред мен има непреодолимо препятствие ,с което с неимоверни усилия трябва да се боря ... Успявам  ... колкото  е във възможностите на човешките ми сили , а също и на времето в което живея . Сега , като гледам клиповете за работа с болните от ДЦП - виждам , че има  огромен напредък , но какво да правя , за някои процедури е безкрайно късно . Така е и с инвитрото , което , когато ми беше времето не беше приложено все още  .Съдба - ние сме продукт на времето в което живеем . Когато дъщеря ми беше малка , имаше само тези масажи с  причиняване на болка ,които  не виждам  в нито един клип . Обръщам се  към родители , които са оставили в домове децата си " Приберете децата си и ги гледайте в  родните им домове обградени с обич и топли грижи " . Тези семейства , които нямат деца , по каквито и да са причини - вземете си дете от дом , осиновете си го и нека ви е утеха и радост във всеки следващ ден от живота ви .
Аз не оставих моето дете в дом. Когато разбрах,че не мога да имам друго дете , след десетгодишно безуспешно лекуване си осинових дете от дом . Тоест отгледах две потенционално изоставени деца .                         Когато порасна , синът реши , че иска да работи в чужбина - тръгнах след него да  му помогна  .Разбрах , че тук   държавата полага грижи и за болните от ДЦП и на третата година доведохме и болното дете . Благодарение главно на здравото . Така  съдбата ми се отблагодари за доброто което сторих . Разказвам ви това отново , въпреки , че  го има записано , за да ви докажа , че в човешкият живот нищо не се случва " случайно " и доброто винаги е възнаградено . Всички хора които срещаме , трудностите и радостите , които ни предоставя съдбата  ,са низ от уроци , които трябва да научим . Низ от възможности , които трябва да използуваме или игнорираме , за да се движим напред . Простичко - родени сме със свободна воля !  - ВСИЧКО , КОЕТО НИ ПРЕДСТОИ Е В НАШЕТО МИСЛЕНЕ , В НАШИТЕ МЕЧТИ  И САМО ТРЯБВА ДА ГО ИЗКОВЕМ С РЪЦЕТЕ СИ ! - НАШИТЕ БОЛНИ , СА НАШЕТО  ИЗПИТАНИЕ  И НАЙ - ГОЛЕМИЯТ УРОК ПО ЧОВЕЧНОСТ , КОЙТО ТРЯБВА ДА НАУЧИМ И ДА ПРЕДАДЕМ НА ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ.
НА НАС СЪДБАТА НИ ПРАЩА ЧУДЕСНИ ХОРА , КОИТО НИ ПОМАГАТ . ТРЯБВА ДА УМЕЕМ ДА ГИ РАЗПОЗНАВАМЕ И ДА ПРИЕМАМЕ ПОМОЩА ИМ .

А понякога , само понякога , ми идва да вия от мъка , за несбъднатият живот на дъщеря ми . Толкова ли грешна съм била аз или предците ми или тези на съпруга ми  или той самият , че трябва да гледам как се мъчи детето ми . Странна е тази болест  Детска церебрална парализа . От една страна , те си остават деца , даже бебета , от друга , се развиват и половият нагон , си остава .Толкова непоносимо тъжно е да гледам как се стреми да привлече вниманието на някой симпатичен младеж и по свой си начин да флиртува . На някои тържества в дневният център  забелязвам , искрици , които припламват тук и там ... С  моята дъщеря на 38 години , сега може би щях да съм щастлива баба на тинейджъри . Съдба ! Какво да се прави.... В петък , на  13 - ти дотежава кръста , не че през другите дни е по - лек . А може би е от суеверие ! Ще ми мине . Нов ден - нов късмет ! Извинявайте , че прочетохте това , но сърце не ми дава да го изтрия . ПОСВЕЩАВАМ ГО НА ВСИЧКИ ЗДРАВИ МЛАДЕЖИ , МЪЖЕ И ЖЕНИ . ОБИЧАЙТЕ И БЪДЕТЕ ОБИЧАНИ И ЗАРАДИ ТЕЗИ , НА КОИТО СЪДБАТА НЕ ГО ПОЗВОЛЯВА !
Пиша за ежедневието , за проблемите  ,болката и радостта . Искам да спомена всичко - да не пропусна нищо , което би могло да ви потрябва в пълният с изпитание ден на семействата с болен от Детска церебрална парализа . Отново се връщам към проблемите и тяхното разрешаване . Когато предстои да вземем някакво решение  - за работа , покупка , пътуване , ремонт ,   преустройство на дома и каквото друго ви дойде на ум , винаги го обсъждаме на импровизиран домашен съвет  ,задължително в присъствието на всички . Неизброимо число пъти , Скайпа е бил средството за комуникация , след като част от семейството се пресели в Италия . Смятам , че децата от малки трябва да бъдат научени да мислят,разсъждават и вземат решение по всички въпроси от семейният бит . Това , когато са вече самостоятелни ще им помага . Научени от малки да поемат отговорност , ще им спести куп разочарования в живота . Дъщеря ми задължително е на първа позиция . Макар и да не може да говори , следи всички изказвания , всяко за и против , се отбелязва с определен звук  .Понякога се налага да спорим и ако някой повиши тон , тя заплаква и духовете моментално се успокояват , тя ни е балансьорът . Когато свършим споровете и приемем някакво решение , тя ни приветства с радостните си възгласи и добрата си усмивка . Децата са щастливи , когато в  семейството е спокойно и уютно , атмосферата е задушевна и изпълнена с обич и съпричастие Най - добрият университет по човечност на този свят е  родното гнездо .
За нашите  семейства с болен от Детска церебрална парализа е важно да сме винаги здрави . Нали така ? Имаме си един перманентен проблем - два са вече много . Разбира се , че здравето е важно , но за нас  -майките на деца и младежи с Детска церебрална парализа здравето  е задължително . Ето какво ми се случи .Разказвам ви го в съкратен вид и ви моля , да сте внимателни в мислите си , да не повторите моята грешка . В понеделник -началото на седмицата отидох в пощата , да платя дошлите фактури . Имаше десетина човека пред мен . Една от чакащите беше жена  на видима възраст  100 години . Държеше да се справи сама с чакането , разплащането , придвижването . Имаше жена , която я придружаваше  ,но тя не ѝ позволи да се намес . Беше толкова  жалка картинка , че ни накара , нас ,... всички присъстващи да се замислим  ... за стойността на здравето и живота . Бяхме като попарени . Не знам за другите , но аз най - искренно си пожелах да не достигам възраст , на която съм безпомощна и в тежест на семейството ... Дойде най - сетне моят ред . Платих и се прибрах . Пощата се намира на същият площад , на който живея . Само няколко минути , след като бях у дома , започнаха странни усещания . След 15 минути вече не можех да стоя на крака . Трептяха всичките ми лицеви мускули а сърцето ме болеше  силно . Имах чувството , че ще експлодирам . Съпругът ми ми премери кръвното и реши че апаратът се е повредил . Не  ... не беше . Горната граница минаваше 200 , а долната 170 . Аз съм цял живот с горна граница  90 до 100 а долна 60 - 70 . Намериха се лекарства от неговите запаси , но и след третото хапче , положението остана непроменено . Наложи се да викаме бърза помощ и ....т . н . Полека лека се оправих . Моля ви не правете като мен . Никога не допускайте лоша мисъл , да завладее съзнанието ви . Знаете , чели сте , че нашите мисли са нашето настояще  и нашето бъдеще . Така или иначе сме програмирани , не бива сами да се препрограмираме . Разбира се , че го знам ... а допуснах това . Причиних безпокойство на близките си , не бях полезна за себе си и за тях . Пиша го , за да ви предпазя ,... да  не сбъркате .
Отново с проблемите : На големият християнски празник  Голяма Богородица или Успение Богородично , се молим се на Светата майка за здраве и закрила на семействата ни . Ние с болни  от Детска церебрална парализа , се уповаваме на обичта ѝ към хората и се надяваме да облекчи страданията и нелеката съдба съдба на нашите болни , но първо трябва  да подготвим съзнанието си , да се смирим и да изпълним със любов към ближният сърцето  си .   В сърце изпълнено с омраза и мъст към околните  няма  да  се се настани  божествената  любов , колкото и свещи да запали , че даже и храм да съгради . Сега ви предлагам едно мое разсъждение , с едничката цел -  да ви помогна . Аз съм инженер , а бивши инженери няма . Един предмет , може да се види от различен  ъгъл и от различно място в пространството  Това е професията ми , работата ми като конструктор в определен период от живота ми . Пренасяйки тези знания  в живота излиза , че на нас  - с деца , болни от детска церебрална парализа , или проблеми с болни в семейството , ни е дадена възможност от съдбата да сме от най - негативната страна на живота . Фактът , че ни е отредено това място , не означава  ,че цялото останало пространство не съществува  .Вярно ли е  ?  Тогава ни остава да се придвижим и до други точки , откъдето имаме  по - добра позиция . Математически е просто и логично . Остава да търсим начините , според мястото времето и пространството в което обитаваме ... за да видим обекта , в случая нашето битие от различен ъгъл . Моята книга ,  е съставена на базата на този математически модел , от различни части на пространството ще хвърлям поглед върху нашият живот - на семействата , в които има болен от Детска церебрална парализа . Ние - едно на  всеки 500 семейства на тази земя - според официалната статистика
В търсене на по- благоприятна позиция в битието ни , ето на какви картинки се натъкваме .
Имате тежко болен . Не можете да излизате или свободно да разполагате с времето си . Стоите в къщи . Наи  - често срещаната картинка ... всички безработни комшийки и пенсионерки , приятели,братовчеди или просто натрапници си пият сутрин кафето у вас , като сте длъжни да изслушате какви ли не  добри или лоши брътвежи  .От хорски срам ... някой може и да ви даде една ръка при неизбежното обслужване на болният . Пишете сутринта загубена . Някак си приготвяте обяда и това е известно на всички ... много често сервирате и на други ,.. защото са били много заети ,.. а пък вие така и така ... сте си в къщи . След обед  трябва да обслужите вашият болен отново, да направите разходка раздвижване , занимания , да пооправите къщата и приготвите вечерята , да помогнете за уроците на другите деца и т . н . Сигурно е  ,че поне две три приятелки ще ви навестят на отиване или навръщане от някъде  , ... и отново ... минути отлетели в небитието ... за няма нищо . Вечерта  е за семейството ... новините , филма ... Слави ... отново обслужване на  болния ... леглото ... Дни , седмици , месеци ... години ... Един живот
Ако така протича денят ви , трябва бързо да смените битието си . Всеки ви съжалява , овайква , току виж сте хванали депресия . Нещата ще погледнем от друг ъгъл , от който картинката ще изглежда много по - различно .
Ето така например ... Ставате рано , заедно с тези , които ходят на работа и на училище . Не се излежавате с оправданието , че през ноща болният не ви е оставил да спите . Имате целият ден на разположение . Приготвяте закуската и закусвате с тях . Всички излизат и първо се заемате с болният . Дори и да не иска да се подчини , с времето налагате този час на обслужване . Закусва и той - със или без ваша помощ . Около  8 . 30  най късно 9 сте свършили с него и сте оправили къщата - легла , кухня , пералня . Ако сте  на село , успявате и с домашните животни , ако ставате по - раничко . Ако имате часове за занимания с вашият болен извън къщи , ги определяте във възможно най - ранният час . Остават ви два три часа до обяд . Никъде , нито в болница , санаториум , къщата на милостта , дневни центрове няма непрекъсната заетост с болния . Оставя се на спокойствие , задава се някакво занимание , слага се пред телевизор или компютър  ,на колело за раздвижване или някакви тихи игри . Зависи от състоянието му . Вие през това време  можете да свършите доста работ а.Стига преди това да сте я планирали и подготвили . Около обяд сте в кухнята . Предварително , можете да обслужите вашият болен , за да стои спокойно . Моят съвет е винаги , когато приготвяте храна , да приготвяте и нещо като полуфабрикат за следващо хранене .Така пестите време и енергия . Понякога нашите болните са непредвидими , затова за тях и за здравите трябва да има малък запас  . Най късно 13 . 30 сте свършили с храненето и почистването след обяда . До 18 часа имате достатъчно време да си поспите ,а ко нощем не успявате  ,да се занимавате с болният , с другите деца , и да свършите доста работа,ако сте си я планували . Вечерта ви е ясна ... там сте напълно заети със семейството . При добро желание и разбиране от всички , поне един час и тридесет минути , докато трае филмът , който сте гледали или не ви е интересен - са си ваши . Ако сте проследили разсъждениъта ми , сте разбрали , че в един сравнително спокоен ден можете да имате на разположение от  6 до 8 часа . Това е страшно много време ... научим ли се рационално да го използуваме .
Редувам проблеми с разсъждения  и случки , за да не ви доскучава . Искам да пиша за добротата . Зная , че е трудно на всички нас на семействата ни и на нашите болни . Но има някакво раздвижване в обществото . За нашите проблеми се говори . Доставя се съвременна апаратура . Работи се по създаването на дневни центрове , извеждат се деца от   домовете .  Трябва с ръка на сърцето да   , признаем  че обществото започва да ни приема такива , каквито сме и най - важното да се опитва да ни чуе и да не ни отхвърля като ненужен товар . Обратната страна на медала е , че огънят най - много изгаря този , който е на мястото на пожара ...  ние трябва да сме приели факта , че сме подпалените . Ние сме тези , които сме най -близо до нашите ангели . Попиваме от тях добротата и чистотата им .  НЕКА СЕ НАУЧИМ ДА ПРИЕМАМЕ ЛЮБОВТА , КОГАТО НИ Я ДАРЯВАТ , ТАКА ЩАСТИЕТО ЩЕ Е ДВОЙНО !
Нали е толкова просто и лесно изпълнимо . На това ни научи моята  дъщеря .
И винаги си мисля , че изоставените в домове деца креят и си отиват млади именно поради огромният недостиг на любов .